Неочакваните герои на спорта

В света на спорта великите шампиони и техните постижения са най-важното и неизменно привличат вниманието на фенове и медии. Има обаче спортисти, които са оставили незаличими следи в историята на спорта, при това без отличие в кариерата си или след като са спечелили по най-невероятен и неочакван начин.

Някои от тях са тотални неудачници, други са чаровни некадърници с големи мечти, трети са просто жертва на обстоятелствата, четвърти пък са точно обратното - имат целия късмет на света. Но общото между тях е преди всички огромната любов към избрания спорт и това, което той олицетворява.

За щастие, не са необходими никакви специални умения, за да може всеки да се възползва от предложенията в над 30 вида спорт, електронни и виртуални спортове на сайта на най-големия български бетинг оператор, добре познат като спонсор на футболния ни гранд ЦСКА.

И колкото и да е парадоксално, тези неочаквани герои също вдъхновяват поколения наред със своята непоколебима решителност, несломим дух и колорит.

Полетът на Еди Орела

Историята на Майкъл Едуардс, наречен с обич, но и насмешка “Еди Орела”, не е приказка за медали и отличия, а за проява на характер и триумф над личните предизвикателства. Майкъл Едуардс имал мечта - да участва в зимни олимпийски игри. Проблемът е, че не го бивало в никой зимен спорт. След като се оказва, че изобщо няма талант за спускания, се насочва към далеч по-опасната дисциплина ски скокове, където вижда възможност за изява, най-вече защото няма конкуренция в собствената си страна, Великобритания.

Но пътят му е осеян с всевъзможни препятствия. Първо, Еди няма обувки и носи взет назаем чифт, за който му се налага да нахлузва по шест чифта чорапи, за да му стане на краката. Второ, той е тежък - теглото му надхвърля значително това на останалите състезатели в дисциплината. И трето, Еди носи очила с дебели лупи, които постоянно се замъгляват и му пречат да вижда. Отделно, Еди финансира своята подготовка абсолютно сам.

Едуардс представя Великобритания на Световното първенство в Оберстдорф през 1987 г., където завършва на 55-о място, с което се класира за игрите в Калгари, Канада, през следващата година. Много ясно, че на олимпиадата завършва последен както на 70, така и на 90-метровата шанца. Но пък поставя рекорд за Великобритания, който е счупен едва през 2001 г.

Във всеки случай, участието му предизвиква огромно внимание и то такова, че МОК приема т. нар. „Правило на Еди Орела“, което поставя нови минимални изисквания за участие, които Еди и други ентусиасти като него никога не биха могли да покрият. Еди никога повече не успява да участва на олимпиада. Но пък за него има направени успешен документален филм и биографичен игрален филм, с участието на Тарън Едежертън, Хю Джакман и Кристофър Уокън, който е най-гледания британски филм за 2016 г.

Абсолютно в своя стил да се занимава с неща, от които изобщо си няма понятие, Еди записва песен, в която пее на… финландски - език, който той нито говори, нито разбира. Песента стига до № 2 във финландските класации…

Ямайка на зимни олимпийски игри

Олимпиадата в Калгари дава на света и друга вдъхновяваща история - историята за бобслей отбора на Ямайка. Идеята е на американския дипломат Джордж Фич, по онова време търговски аташе в островната държава, който осигурява финансова помощ от свой приятел - бизнесмен. Целта е страната за пръв път да има представители на зимни олимпийски игри, а решението това да се случи с отбор по бобслей е базирано на бързината на ямайските спринтьори.

Намирането на състезатели се оказва по-сложно от очакваното, но в крайна сметка имената си в историята записват Дъдли Стоукс, Девън Харис, Майкъл Уайт и Касуел Алън. Алън обаче се контузва малко преди началото на олимпиадата и е заменен от Крис Стоукс, който придружава отбора в Канада, за да подкрепя брат си Дъдли и никога дотогава не е сядал в боб.

Колкото и да е странно, отборът на Ямайка не е тотален срам на игрите. Не печели медали, естествено, но завършва на приличното 30-о място от 41 отбора при двойките. При четворките, след три проблематични спускания и особено зрелищна катастрофа в третото, отборът изобщо не стартира в четвъртото и, логично, завършва последен.

Ямайка продължава редовно да участва в бобслея на зимни олимпиади (с горе-долу същия успех), но славният първи тим на страната завинаги остава в историята. През 1993 г., “Уолт Дисни” пусна и успешния филм Cool Runnings, който разказва силно романтизирана версия на техните преживелици.

Балада за Брус Кенеди и неговия лош късмет

Брус Кенеди е американски спортист от родезийски произход, който се състезава в дисциплината хвърляне на копие. Роден в Южна Родезия, той има печалната слава на един от най-големите каръци в олимпийската история. При това без изобщо да се е посрамил в спорта, който практикува, тъкмо напротив.

През 1972 г., Брус успешно се класира за олимпиадата в Мюнхен. Проблемът е, че Южна Родезия е страна, която не е призната от международната общност и цялата делегация на страната е учтиво помолена да напусне игрите. Историята се повтаря и на игрите в Монреал през 1976 г., за които Брус също покрива всички нормативи.

След осем прекарани години в САЩ, Кенеди успява да вземе американско гражданство и през 1980 г. печели заслужена квота за игрите в Москва, но съдбата отново не е на негова страна - САЩ обявяват бойкот на игрите в СССР и мечтата на Брус му е отнета окончателно. Чак през 1984 г., в Лос Анджелис, Брус Кенеди най-сетне успява да участва в олимпиада. За съжаление, в ролята на разпоредител, а не като състезател.

Дългият маратон на Шизо Канакури

Японецът с чудното име Шизо Канакури държи рекорда на Гинес за най-дългото официално регистрирано време за маратон - 54 години, 8 месеца, 6 дни, 5 часа, 32 минути и 20.3 секунди. Но това е само щрих в една от най-необикновените спортни истории за всички времена.

През 1912 г. Канакури става първият японски спортист, който се класира на олимпийски игри, тези в Стокхолм, Швеция. Пътуването му с кораб и влак трае 18 изтощителни дни и когато пристига в шведската столица, Шизо е буквално изцеден. За капак, има проблеми и със съня заради „белите нощи“ в шведската столица.

И за да е кошмарът му пълен, маратонът се провежда в тотално нетипична за Швеция жега, която отказва мнозина участници - португалският спортист Франсиско Лазаро колабира и умира по време на състезанието и така става първият фатален случай на олимпийски игри.

Канакури също има проблеми - мъчи го неистово разстройство. Малко след средата на надпреварата се натъква на градинско парти, където решава да остане за известно време, след което тихомълком се оттегля от маратона и без да каже на никого, се прибира в Япония.

Изчезването на Шзио води до редица комични истории, а шведските власти добавят името му в списъка си с безследно изчезнали хора. Където то остава в продължение на 50 години. Междувременно, кариерата на Шизо Канакури го прославя като „бащата на маратона“ в Япония и той представя страната си на още две олимпиади.

През 1967 г. шведски репортер тръгва по стъпките на японския атлет и безпроблемно успява да го открие - по онова време Шизо е учител по география в родината си. Шведска телевизия му дава възможност да завърши маратона, започнат преди десетилетия. С чувство за хумор той не отказва поканата и записва името си в историята и в книгата на Гинес.

Стивън Брадбъри, който никога не се отказа

Стивън Брадбъри от Австралия се превръща в легенда и символ на триумфа на аустайдерите по време на Зимните олимпийски игри през 2002 г. Шорт-трек състезателят става един от най-неочакваните герои в спорта благодарение на низ от случайни събития и много, много късмет, довели до спечелването на златен медал в Солт Лейк Сити.

Макар че изобщо не е случаен състезател и към онзи момент е участвал в четири олимпиади и има бронз като част от щафетата на страната си в Лилехамер през 1994 г., никой не очаква от него особени подвизи.

На четвъртфиналите в дисциплината 1000 метра жребият му отрежда да се състезава с двама от фаворитите - Аполо Оно от САЩ и световният шампион Марк Ганьон от Канада, които очаквано се класират в полуфинала. Неочакваното е, че Ганьон е дисквалифициран и Брадбъри продължава напред от третата позиция.

На полуфинала Брадбъри отново е аутсайдер и стратегията му е кротко да се пързаля отзад и да се надява на грешка на фаворитите. Съдбата му се усмихва, когато трима състезатели падат и австралиецът печели правото да се бори за медалите.

В спора за отличията стратегията не се променя – на 50 метра от финала, Брадбъри изостава с цели 15 метра и точно тогава фаворитите Аполо Оно, Ан Хюн-Со, Ли Дзядзюн и Матийо Търкот падат. Брадбъри избягва хаоса от тела, остриета на кънки и каски, минава пръв през финиша и става един от най-неочакваните шампиони в историята.

Кадърът с напълно изправения и безкрайно шашардисан Брадбъри, който пресича финала сякаш се пързаля в парка, е един от най-знаменателните от тези игри, а неочакваната му победа го превръща в символ на вярата, че в спорта няма невъзможни неща.

Снимки: IMAGO

Следвай ни: