Бившият капитан на ЦСКА Тодор Янчев бе поредният събеседник в „Интервюто на Sportal.bg”. Трикратният шампион с „червените“ се върна назад във времето и разказа за футболната си кариера – от самия старт в Розова долина (Казанлък), до привличането му в ЦСКА и чуждестранните си дестинации – Трабзонспор, Калитея и Рандерс. Припомни си и най-болезнения момент в кариерата му – липсата му от окончателния състав за Евро 2004, макар преди това да участва в целия квалификационен цикъл.
)
„Това все още ми е като болна тема. Самият факт, че си изкарал целия цикъл с отбора и имаш уверението, че ще си в крайния състав, а това не се случи ... На последните форуми винаги има хора, които влизат в последния момент и други, които излизат. Аз бях от тези, които излязоха. Тогава все едно някой ме беше сдъвкал, смачкал и захвърлил някъде ... беше ми нужно време. Все пак направих много силен сезон с ЦСКА, бях и капитан на отбора. Отчитам обаче и факта, че имаше добри футболисти на моята позиция“
Все пак във футбола има и моменти на противоположния полюс.
„Най-емоционалният момент ми беше като вдигнах Купата с капитанската лента– 30-ата. Това бе най-хубавият ми спомен. Изпълни се моя детска мечта“
)
„Бях много щастлив, когато получих офертата от ЦСКА. Бях се утвърдил като основен футболист на Нефтохимик – неизменен титуляр. Първо обаче ме потърсиха от Левски. Дори имах предварителен договор с тях. Когато ми се обади Лъчо Танев, че трябва да подписвам с Левски, аз му казах: „Бат Лъчо, аз съм те гонил за автографи, а ти сега искаш да подписвам с Левски“! И той ми отвърна: „Ами ти си знаеш, ако искаш остани в Бургас. Към момента Левски те иска – избирай“. Станаха обаче промени във футболен клуб Левски и имаше индикации, че мога да се възползвам. Стойне Манолов ми звънна от ЦСКА и ми каза, че ме искат. Аз му отвърнах – скъсайте ми предварителния договор с Левски и съм при вас, което се случи впоследствие"
)
Тодор Янчев сподели, че все още не може да гледа свои срещи от миналото, макар да има почти пълен архив с представянето си за различни отбори.
„Имам видеотека вкъщи с много мачове, но към момента все още не съм гледал нищо. От 2014 година, когато прекратих състезателна дейност, все още не съм пускал нищо. Някак не съм готов да гледам мой мач. Имам и от Нефтохимик с първите ми мачове на касетки, но и тях не съм ги пускал“
,fit(1100:608))
Тодор Янчев разказа по нещо любопитно и за всички чуждестранни клубове, в които е играл.
За Трабзонспор:
„Бях на място, в което почувствах, че съм в топ отбор. Имаше момент, в който Лъчо Танев отиде да продава Александър Александров – Кривия в Коджаелиспор и аз му се обадих и му казах, да мине на връщане през Истанбул и да чуе офертата на хората от отбора. Той го направи и ми каза, че това е най-бързият трансфер, който е правил. От вратата му казали 3.5 млн. марки за Янчев. Той отвърнал, че трябва да говори със собствениците и от там вдигнали веднага на 4 милиона. Там наистина се чувствах като звезда. Из града не ми позволяваха да плащам каквото и да е. Спираха ме по улиците. Да отидеш за ремонт на колата или на обяд – нищо не плащаш! Ти си играч на Трабзон ми казваха хората, значи не плащаш! Не успях да остана в отбора, защото се смени властта и новите собственици нямаха нужните средства, за да продължат да поддържат високите финанси на клуба. Новата власт искаше да ме задържи, но цената не устройваше ЦСКА и съответно се прибрах“
За Калитея:
„Преди да отида там имах оферта от Самсунспор и Калитея. Казах на съпругата ми да изберем. Едното е в Атина, другото на Черно море, хубав град. Като финансови параметри бяха различни офертите, но предпочетохме да отидем в Гърция и заради факта, че треньор беше Стойчо Младенов. Там обаче беше луда година, защото ръководството не знаеше какво иска. Взимат топ треньор като Стойчо Младенов и го сменят, а след това за целия сезон минаха през клуба още 4 или 5 треньора. След това получих и увреждане на менискуса. Калитея изпадна във второто ниво на гръцкия футбол и искаха да ме оставят в отбора, но аз казах: Не, не" (смее се)
За Рандерс:
„Чувствах се щастлив в Рандерс. Отборът беше малък, но чрез купата на Дания имахме право да участваме в евротуририте. Треньор беше Ларс Олсен – капитанът на „златния“ датски отбор, който стана европейски шампион. Това, че съм минал през Трабзонспор може би наклони везните за моя трансфер в отбора, защото и той е играл там. Още на първата тренировка видях, че нещата там са по-различни. Много твърди влизания имаше. И той ми каза: „Това в Европа на много места на 90 % е нарушение, но тук в датското първенство не е. Реално бързо привикнах към датски футбол. Направихме 6 отлични мача в евротурнирите и отпаднахме от Фенербахче, които имаха много силен отбор тогава. Участието ни е Европа обаче беше голям подвиг за Рандерс. За първи път играхме в евротурнирите, отстранихме два отбора. Голям успех. Там за всяко спечелено единоборство публиката ми ръкопляскаше, тук за да се случи това – трябва да вкарам гол“
)
На финала на разговора Тодор Янчев се обърна и към феновете на ЦСКА, чийто любимец беше дълги години.
„Построяването на новия стадион е фокусът на последните събития в историята на клуба. Бих пожелал на феновете да са все така подкрепящи отбора, много взискателни. Да бъдем единни - така ще вървим напред“!