Точно 4 месеца след сребърния олимпийски медал Боряна Калейн обяви края на кариерата си. За да продължи да рисува новите си мечти...
Всъщност тя не е спирала да рисува – и преносно, и буквално.
“Продължавам и сега, но не смятам да го правя много професионално, да правя изложби. По-скоро е нещо лично за мен, с което да си почивам, да се разнообразявам. Продължавам да чета книги по същата причина, но смятам професионално да се развивам като треньор”, разказва Боряна.
Дали не е нарисувала нещо специално, вдъхновена от спечеления олимпийски медал и сбъднатата мечта? “Всъщност да. Но пак е нещо лично. Нарисувах картина на Илиана Раева, която наскоро ѝ подарих”, отвръща Калейн.
“Боряна е нарисувала уникален оракул. Истински оракул. Красота. Идеята е невероятна”, разкри пред “24 часа” президентът на Българската федерация по художествена гимнастика.
Илиана Раева е поканена на събитие “Чудесата в нас”. Проект на водещата на “Търси се” Меги Димчева, който пренася в света, за който мечтаеш. Разговор за трансформиране на себе си. И точно докато говори за духовни неща и разказва пророчески сънища, я изненадват, че в залата са две специални нейни момичета. На сцената се качват Боряна Калейн и Стилияна Николова. Правят ѝ подаръци. Онзи от Боряна “я поглежда в очите”. Със силата на своите побелели очи. “Знаете, че оракулът изпада в транс. Уникално изпълнение. Незабравим подарък, изваян от ръцете на истински художник – и в спорта, и извън него”, продължава Раева. Сякаш заради предсказанията и съветите по пътя към мечтата първата картина, вдъхновена от сбъдването, е за нея. Оракул!
“Боряна направи най-силното състезание в кариерата си на финала на олимпийските игри. Никога не е играла по-добре. Имах много разговори с нея, защото трябваше да промени начина си на мислене, имаше неправилно отношение към спорта. Трябваше да разбере, че художествената гимнастика е спорт, състезание, в което трябва да се бориш и да печелиш. Нищо друго няма значение. След игрите в Токио каза, че иска да остави спомен, разкази за себе си с играта си. Казах ѝ, че това е абсурдно. Че единственото, което трябва да иска, е да печели. Печелиш ли, оставяш разкази завинаги. Когато тръгна за европейското първенство през 2023 г., на аерогарата за първи път чух това от нея: “Отивам да взема златния медал!” Отиде и го взе! Стана абсолютна европейска шампионка. Казах ѝ, че това е първата стъпка в правилната посока.
След това ѝ казах, че трябва да разбере, че художествената гимнастика е спорт, в който, излизайки на килима, трябва да си абсолютно осъзнат какво правиш, да изключиш публиката и да се концентрираш върху елементите на съчетанието. Преди, докато играеше, тя изпитваше страх, притеснение. Казах ѝ, че когато се научиш да имаш тотален контрол, тогава изпитваш нечовешко усещане на пълна осъщественост. На игрите в Париж тя направи точно това. Нямате си и представа, беше отсвирила и нас, и целия външен свят. Ние само ходехме около нея, но вътрешно тя си беше сама, концентрирана върху важното, върху елементите, върху целта. Когато влизахме в асансьора, за да отидем към състезателната зала, Боряна си слагаше кърпа на главата, за да не вижда никого. Гледаше само в краката си. Нещо, което по принцип правят боксьорите. Пълна концентрация във всяка крачка. Аз не съм виждала друга гимнастичка да прави това. Беше изключила всичко. Играеше, за да спечели медал. Само по навлизането ѝ на терена, личеше, че ще изиграе съчетанието.
Всичко, което ѝ казвах, се случваше, защото просто трябва да познаваш спорта. Когато изисквах от нея, много често ѝ се карах. Казвах ѝ: “Ако не правиш това, няма да стане. Ако правиш това и това, ще успееш. Ако не го осъзнаеш, 20 години от живота ти отиват за този, който клати гората. Толкова малко гимнастички го постигат, бъди от тях!”.
И когато състезанието в Париж свърши, тръгнах към нея, тя разтвори широко ръце, прегърна ме и каза: “Госпожо, направих всичко. Направих го!”. Тя изпълни всичко – да осъзнава, да контролира и да изпитва върховна наслада,
докато се състезава. Каза ми: “Усещах такава сила, че имах чувството, че и залата да се срути, аз ще изиграя съчетанието”. Личеше си! Върховно изиграване, върховен контрол! Ансамбълът ни в Токио, диамантените ни момичета – те бяха такива. Имаха такъв гениален контрол върху съчетанията, че не беше истина. Е, и Боряна го направи истина”, споделя Илиана Раева.
“Бях ѝ казала: “Направиш ли тези три неща, ще успееш. И до края на живота си само ще получаваш. За теб ще се отварят всякакви врати”. В момента Боряна води мастър класове по целия свят. Наскоро получавам съобщение във вайбър: “Госпожо, всичко, което ми казахте, беше абсолютна истина. Получавам всичко, което ми казахте. В момента само грабя от живота и се наслаждавам на всеки миг. Нямате представа как ме посрещнаха”, допълва шефката на художествената гимнастика за своето осъществено момиче.