Академик (Свищов) и старши треньора му Ахмед Хикмет се разделиха след последния кръг от есенния полусезон на Северозападната Трета лига.
Младият наставник анализира пред Sportal.bg работата на отбора през уречения период.
,fit(1100:608))
„Не постигнахме единомислие с ръководството. Тръгнах си като треньор, който отстоява вижданията си в името на доброто на отбора. Разделихме се като нормални хора. Доволен съм от това, които свършихме. Не виня и не упреквам никого, но честата смяна на треньорите не е добра практика, защото обърква футболистите. Именно с това се сблъсках, когато поех отбора. Момчетата трябваше бързо да се приспособят към моите изисквания. В хода на работата ни, ги успокоявах в разговори. Около десетина от тях бързо превключиха. Те са искащи състезатели, с амбиции и разгърнаха потенциала си. Това им усърдие допринесе за последвалия интерес към тях, от отбори от по-високо ниво. Моите разбирания са да играем агресивно, с преса, както в защита, така и атака. Бързо да пренасяме играта в половината на противника. Нападателите ни се справиха много добре. От тях започваше защитата ни, когато съперника тръгваше в атака. Получаваше се – в някои мачове нямаше дори един удар към нашата врата. Тези десетина футболисти, които отличих, се вписаха много добре. Проблемите ни дойдоха в двубоите срещу отборите с по-богат опит. Те не ни надиграха, излъгаха ни. Съставът на Академик (Свищов) е от млади момчета. Нормално е да бъркат, грешки на растежа. След това анализирахме и положителното е, че не повтаряха грешките. Не допуснахме амплитуди, характерни за младите – редуване на силни с посредствени игри. Никой не ни надигра. Загубените точки са в резултат на грешки на младостта. Момчетата не са виновни. Това е моя отговорност. Всеки мач беше тежко изпитание за нас. Винаги обаче излизахме на терена като фаворит. В състава, освен амбицираните хора, искащи да се научат, имаше и друга група, в чийто членове видях нежелание. Те пречат на искащите да се развиват и живуркат на гърба на футбола. Не са моят тип хора за работа. Имаше и юноши, които демонстрираха амбиции и желание да се интегрират в отбора. Заслужиха мястото си в него и минутите, които изиграха на терена. Няма как да ме убедят, че бъдещето е в бавния, неповратливия, а не в младия, амбициозния, бързия и смелия състезател. В заключение ще подчертая, че работихме не ден за ден, а в перспектива, с мисълта да развиваме, да надграждаме, да правим футболисти. Благодаря на всички, с които вършихме всичко това. Пожелавам успех на Академик (Свищов). Весели празници на всички“.