Париж е мястото за изненади в "Мастърс" сериите

Сезон 2024 в тениса е към своя край, а по традиция последният турнир от сериите АТР Мастърс 1000 е този в Париж. И тъй като това ще бъде последното издание на надпреварата в зала „Берси“, в следващия материал ще погледнем към някои от най-любопитните имена, които са успявали да стигнат до трофея през последните 20 години.

Томаш Бердих - 2005

Пътешествието ни започва през 2005-а година, когато един млад чех влиза в турнира под №50 в световната ранглиста, но въпреки това целият тенис вече свят знае неговото име – Томаш Бердих. По онова време Бердих е най-известен с победата си над Роджър Федерер на Олимпийските игри в Атина 2004, така че рейдът му в Париж меко казано може да се нарече изненадващ. Той обаче започва с успех над сънародника му Иржи Новак, а впоследствие високият чех елиминира последователно четирима поставени тенисисти – Гилермо Кория (№2), Хуан Карлос Фереро (№13), Гастон Гаудио (№7) и Радек Щепанек (№8). По този начин 20-годишният Бердих достига до финала, където се изправя срещу хърватина Иван Любичич, който в края на 2005-а година се намира в страхотна форма. Това обаче по никакъв начин не смущава Томаш, който взима първите два сета с 6:3, 6:4, но след това Любичич демонстрира класа и печели следващите две части с идентичен резултат. В решителния пети сет обаче свежестта е на страната на Бердих, който след 6:4 в своя полза стига до трофея. Изненадващо или не това си остана това си остана и най-голямата титла в кариерата на бившия №4 в света, въпреки че той игра още три финала в надпревари от сериите Мастърс, както и един в турнирите от Големия шлем – на Уимбълдън през сезон 2010. Чехът прекрати кариерата си през 2019-а година.

Давид Налбандиан - 2007

Две години по-късно състезанието в зала „Берси“ отново ни предлага донякъде изненадващ шампион, макар че едва ли има почитател на тениса, който да не познава Давид Налбандиан. Считан от мнозина за един от най-талантливите играчи без титла от Големия шлем, сезон 2007-а обаче далеч не се развива по вкуса на аржентинеца. Серия от лоши резултати водят до изпадането му от топ 20, но в края на годината той се връща към най-добрите си дни, като първо печели титлата в Мадрид, където по пътя си отстранява последователно първите трима в света Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович (б.р и до ден днешен Налбандиан остава единственият с подобно постижение). Следва обаче загуба още в първия кръг в Базел от Стан Вавринка, така че Давид се отправя към Мастърса Париж без особени очаквания. Във френската столица обаче финалистът от Уимбълдън 2002 е „под пара“, като надиграва имена като Николас Алмагро, Карлос Моя, Давид Ферер, Ришар Гаске и отново Роджър Федерер (б.р в третия кръг) и Рафаел Надал, като на финала испанецът е поставен на колене след 6:4, 6:0. Най-големите успехи на Налбандиан обаче си остават в миналото, като най-голямата му титла дойде по време на Финалите на АТР през 2005-а година (б.р по онова време Тенис Мастърс Къп), където на финала той обръща от 0 на 2 сета Федерер. За съжаление, кариерата на аржентинеца бе белязана от редица контузии, които го принудиха да се откаже едва на 31 през октомври 2013-а година.

Джак Сок - 2017

Правим дълъг преход към сезон 2017, когато Мастърса в Париж имаше за цел да определи последните двама участници в заключителния турнир на АТР. Единият от тях беше Давид Гофен, който подпечата билета си за Лондон въпреки загубата си още в третия кръг. Битката за последното осмо място в „О2 Арена“ обаче обещаваше да бъде напрегната до последно, макар в нея никой да не слагаше Джак Сок. До онзи момент американецът можеше да се похвали с титла на двойки от Уимбълдън през 2014-а година, както и два медала на двойки от Олимпийските игри в Рио де Жанейро 2016, но на сингъл кариерата му определено не блестеше. Преди турнирът във френската столица Сок заемаше 24-а позиция в годишната ранглиста и шансовете му за място на Финалите бяха чисто математически. Малките му надежди дори бяха на път да се изпарят още във втория кръг, когато някак си Джак се измъкна от изоставане от 1:5 гейма в третия сет, за да надвие в тайбрек Кайл Едмънд. Това като че ли беше повратният момент за американеца, който записа още четири победи в зала „Берси“, за да вдигне трофея след успех във финала на друга изненада в надпреварата – сърбина Филип Крайнович. Макар и по пътя си да не срещна играч от топ 15 триумфът на Сок го „изстреля“ до 8-ата позиция в годишното подреждане и така той се класира за Финалите на АТР в Лондон. Добрите изяви на американеца продължиха на британска земя, където той преодоля груповата фаза, но на полуфиналите беше спрян от нашия Григор Димитров. В следващите години обаче Джак отново се радваше на успехи предимно на двойки, а проблемите му с различни травми го принудиха да се оттегли през 2023-а година и да се преориентира към падела.

Карен Хачанов - 2018

Само 12 месеца след изненадващия триумф на Сок зрителите в Париж станаха свидетели на още една невероятна приказка – този път с участието на руснака Карен Хачанов. Към онзи момент руснакът изживяваше най-силния си сезон, като вече беше спечелил две титли, но въпреки това пристигна във френската столица под №18 в света, което го поставяше сред непоставените тенисисти в турнира. Хачанов стартира участието си с победи над Филип Крайнович и Матю Ебдън, но в осминафиналите му предстоеше дуел с деветия в света Джон Иснър. В епичен сблъсък с американеца Карен буквално „измъкна“ победата след успех с 10-8 точки в тайбрека на третия сет, като по пътя си отрази и два мачбола. В четвъртфиналите и полуфиналите руснака елиминира по категоричен начин Александър Зверев (№5) и Доминик Тийм (№8), за да си осигури мач на финала срещу Новак Джокович. Страхотното представяне на Хачанов обаче продължи и в решителния двубой, в който той не даде сет на Джокович за крайното 7:5, 6:4, записвайки четвърта последователна победа над играч от топ 10. Така Карен стигна до най-голямата титла в своята кариера дотук, но за разлика от предишните примери той продължава да бъде неизменна част и до днес и въпреки че през годините имаше своите спадове представянето си, в края на 2024-а изглежда, че отново започва да намира своя ритъм след титлата в Алмати и финала във Виена.

Холгер Руне - 2022

Последният пример за неочакван шампион в Париж, на който ще обърнем внимание, датира отпреди два сезона. Холгер Руне пристигна във френската столица като вече познато име в тура, но в надпреварите от сериите Мастърс до онзи момент датчанинът никога не бе прескачал втория кръг. Първият мач на Руне в зала „Берси“ пък се превърна в истинско изпитание, като на скандинавеца му се наложи да отразява три мачбола преди да елиминира Стан Вавринка, който след двубоя разкритикува сериозно младока за поведението му. Разговорът между двамата на мрежата обаче по никакъв начин не спря устрема на Холгер, който продължи с четири последователни победи над играчи от топ 10, без да загуби сет, включително и над световния №1 Карлос Алкарас (б.р в четвъртфиналите), за да достигне до първия си Мастърс финал. В битката за трофея Руне се изправи срещу втория в ранглистата Новак Джоквоич и въпреки че Ноле спечели първия сет, датчанинът демонстрира характер, за да осъществи пълен обрат и да вдигне най-ценния трофей дотук в кариерата си. През следващата 2023-а година Руне продължи възхода си, достигайки два четвъртфинала в турнирите от Големия шлем, но след Уимбълдън играта му се срина, което доведе до изпадането му от топ 10. В последно време датчанина търпи и все повече критики заради арогантното си поведение на корта, както и отношението му към неговата майка Анеке, която неведнъж той буквално „гони“ от трибуните по време на мачовете. За тежкия характер на Руне говори и честата смяна на треньори, като само за последната година той е работил с Борис Бекер, Северин Люти (б.р партньорството им продължи само месец), Патрик Муратоглу, а от август тази година негов наставник е бившият датски тенисист Кенет Карлсен.

bntnews.bg

Следвай ни: