Новата звезда Елвира Краснобаева: Мечтая за злато от олимпиада

Елвира Краснобаева е новата звезда на българската художествена гимнастика. 16-годишната грация спечели златен медал в многобоя на първата Световна купа в кариерата си. Преди това завоюва сребро в дебютното си състезание при жените - Гран при в Тарту. Европейска шампионка е за девойки. В първото си интервю, дадено пред "България Днес", тя споделя какъв път е изминала дотук.

- Няколко дни след състезанието осъзна ли вече какво си постигнала. Златен медал от първата ти Световна купа?
- Този медал е голям успех за мен, защото това ми беше първа Световна купа. Имаше голяма конкуренция. Ще работя още повече, за да продължавам все така напред и нагоре.

- Всъщност най-голямата ви конкурентка беше другата българка Ева Беразлиева. Това, че сте две, помага ли ви?
- Много е добре, че сме две. Можем да се подкрепяме. По-лесно е, отколкото, когато си сама.

- Имаше ли някакво притеснение в теб преди излизане? Отстрани изглеждаше изключително спокойна и уверена.
- Имаше много леко притеснение. Този път наистина бях доста по-спокойна на самото състезание на килима. Знаех какво правя. Осъзнавах къде съм и защо съм там. Повече се притеснявах на Гран при в Тарту, което беше първото ми състезание.

- Очакваше ли, че толкова бързо ще печелиш медали при жените? Още в първите две състезания.
- Честно казано, не. Но с много работа всичко може да се постигне. Ключът е в работата и вярата.

- Съчетанията ти са много трудни, но в същото време и изключително артистични. Как успяваш да постигнеш този баланс с треньорите?
- Това се постига доста трудно. Понякога, когато се опиташ да направиш нещо красиво, след това не ти стига време за някакво търкаляне. Или обратното. Колкото и да е трудно, опитахме да съчетаем двете неща.

- Кое от съчетанията ти смяташ, че е най-силно?
- Това с обръча. С него спечелих злато и на финала на отделните уреди в Атина. При него най-лесно могат да се съберат точки.

- Какво означават за теб думите на Илиана Раева "Роди се звезда" още след Гран при в Тарту? Тя по принцип е пестелива на похвали.
- За мен това беше много мило. Радвам се, че вярва в мен. Много съм й благодарна за всичко. За това, че ми помага, че ми прави забележки, че ме тренира. Думите й ми дават сили и увереност занапред.

- Има ли съчетание, което ти е любимо?
- Мисля, че е това с бухалки. Забавлявам се много, докато ги играя.

- Как се чувстваш вече при жените? При някои гимнастички минаването от девойки към жени преминава трудно.
- В началото беше много трудно. Въобще не знаехме как ще поберем всички елементи в минута и половина. Ще се повторя, но с работа всичко може да стане. Помагаха ми много треньори, за което съм им изключително благодарна - моята г-жа Светлана Юриевна, г-жа Бранимира Маркова, г-жа Илиана Раева. Без тях нямаше да стане това, което се случва сега.

- В момента България разполага с един страхотен отбор от четири силни гимнастички. Вътрешната конкуренция между вас колко ви помага да вдигате нивото си?
- Това много помага. Ние много се обичаме, но в същото време сме и конкурентки. Допълнително се подкрепяме една друга.

- С кое от момичетата в отбора си най-близка?
- В момента със Стили (б.а. - Стилияна Николова). Тренираме горе-долу заедно. Като възраст също сме най-близо.

- Кой е любимият ти уред и кой ти е най-труден?
- Любим уред нямам. Обичам ги всичките. За труден не знам. Зависи от настроението ми. Също и как е тръгнала тренировката през деня.

- Помниш ли първото си влизане в залата? Била си само на 4 години, когато започваш в клуба на Алина Кабаева.
- Бях на четири, но горе-долу го помня. Влязох и имаше много гимнастички. Играеха с уреди. Госпожата ме накара да направя шпагат, обаче аз бях доста дървена. Огледа ме и каза: "Добре, айде ще те приема." Така стана, че ми хареса. Трябваше ми около половин година да свикна със спорта. След това вече разбрах, че така трябва да се работи, за да стане нещо.

- Как прие преместването в България и бързо ли свикна тук - с новия живот, новия клуб?
- По принцип много се радвах. Когато се преместихме, не беше заради гимнастиката. Така стана, че продължих и в България. Влязох в клуб "Грация" при г-жа Светлана Юриевна. Там също помня първия си ден. Беше много хубаво, доста по-различно. Госпожата беше много миличка. Всички се държаха много добре с мен. Така тръгнаха нещата.

- Каква беше основната разлика с Русия?
- Хората бяха по-доброжелателни. Говоря за тези около мен.

- И сега твоя треньорка е Светла Юриевна. Какво помниш от първите си дни при нея?
- Измисляхме някакви нови елементи. Правехме съчетания без уреда. Второто ми без уред тя ми го измисли. Много хубаво беше.

- Кой е най-ценният съвет, който си получила от нея?
- Да правиш това, което правиш, с любов. Иначе няма да стане.

- Идваш в София малка, за да се присъединиш към национален отбор девойки. Как ти се отрази това?
- Семейството ми се премести заедно с мен. Живеем всички в София, което направи тази промяна по-лека за мен.

- Кога разбра, че художествената гимнастика е твоето нещо?
- Когато бях на 7-8 години. Стана постепенно. Виждах, че нещата ми се получават. Побеждавах на състезанията. Хората ме харесваха. Това много ме радваше.

- Имало ли е труден момент, когато си искала да се откажеш?
- Да, разбира се. Мисля, че всеки има такива моменти. Преодолявам ги доста трудно. Става най-вече с подкрепата на семейството и всички близки хора около мен.

- Коя гимнастичка е твоят идол?
- Много харесвам Маргарита Мамун.

- Кой медал ти е най-ценен?
- Тези от европейското и световното при девойките и сега от Световната купа.

- Как преминава ежедневието ти?
- Сутринта ставам и отивам на тренировка. Минава първото занимание. Следва почивка и втора тренировка. Прибирам се и уча, защото все пак не трябва да изоставам от училището. Водя се в спортното във Варна. Дават ми учебниците, за да мога да се подготвям. Изпитите са през лятото, когато съм почивка. Освен това си играя с брат ми и сестра ми, с кучето. Те не се занимават със спорт, защото все още са малки.

- Има ли нещо, което обичаш да правиш извън гимнастиката?
- Много обичам да се разхождам. Особено когато е хубаво времето - слънчево, дърветата са зелени. Това ме зарежда с енергия.

- За какво мечтаеш?
- За златен олимпийски медал.

Следвай ни: