Александър Тумбев: Треньорите в ЦСКА бяха величия, от които с радост се учех

6–7 minutes

Повече от 75 години състезатели и треньори на ВК ЦСКА пишат волейболната история на България. След като наскоро се върнахме назад във времето, за да представим част от най-големите легенди, носили екипа на великия ни клуб, в новата ни рубрика „Съперниците ни за нас“ ще разкрием интересни истории и незабравими спомени, разказани от нашите спортни противници. Рубриката е уникална по рода си и с нея бихме искали да отдадем уважение към всички големи волейболни имена, независимо от клубната им принадлежност. Ще научите за битките на полето, за приятелствата, за голямото съперничество, без което нашите шампиони нямаше да бъдат това, което са – Червените волейболни сърца на България.

Александър Тумбев е емблема на волейбола в Разлог. Дълги години той шлифова диамантите в региона, изграждайки не само състезатели, но и личности. Всички го познават като Бат`Са, един от най-изтъкнатите специалисти в треньорската професия, особено по отношение работата с деца. Ето какво сподели той пред cskavolley.com за множеството срещи, които е имал през годините с ЦСКА. Такава предстои и в петък, 8 март, когато "червените" гостуват на Пирин в Разлог.

Г-н Тумбев, Пирин приема ЦСКА, а това със сигурност е мач, който ви носи много емоции. Връщате ли се често назад във времето, когато вие водихте домакините?

– О, навремето беше гордост да се изправиш срещу ЦСКА. Като млад треньор да водя отбора ни срещу тях бе наистина невероятно усещане. ЦСКА беше много хубав клуб в онзи период. Много напреднал, с хубави треньори и куп национали, докато ние си бяхме малка провинция.

Колко голямо бе това предизвикателство?

– Разбира се, много голямо. Едно е да играеш, друго е да биеш. Аз влязох в треньорството през 1975 година, тогава начело на ЦСКА бе другарят Шахов, който след това стана и съюзен треньор във федерацията. Другарят Митев също много интелигентен, умен, работлив мъж. Срещу такива треньори съм се изправял. После вече дойдоха Адамов, много качествен треньор, както и Стефан Христов, много работливи. Школата беше много добра.

Беше ли това своеобразна школа и за вас?

– Абсолютно. Човек се учи цял живот. Така е и с треньорите, те също се учат. Винаги един треньор може да вземе нещо хубаво. Разбира се, трябва да го иска, да не го е срам да пита. Аз винаги съм питал колегите си за нещо.

Откликваха ли да помагат треньорите на ЦСКА?

– Бяха много интелигентни хора и коректни. Бяха много напред в знанията. Например един Зегов, беше съюзен треньор, административен директор в ЦСКА. Той също много помагаше. Бяхме си много близки, величаеше ме като треньор и той много неща ми е казал и са останали в моята глава. И Митев, Стефан Христов, Митко Димитров много са ми дали, все хубави треньори. Можещи, знаещи.

Имате победи и загуби, най-вероятно някои резултати са оказвали и индиректно значение върху класирането в определени периоди…

– Имам победи и срещу тях, но съотношението не е в моя полза. Победи, загуби за тях е по-добро, когато аз съм бил начело, но това е нормално. Никога обаче не съм искал да помагаме на едни, за сметка на други. Играли сме честно срещу всеки, а вече какви са били резултатите, това е само статистика.

Каква беше атмосферата в залата в Разлог?

– О, атмосферата в залата, когато влизаше ЦСКА, беше страшен бум. То е обяснимо, защото да играеш срещу ЦСКА беше голямо събитие, да не говорим пък да ги победим. Необяснима атмосфера, с тъпани, гайди, какво ли не. Тогава публиката оценяваше всяко наше усилие, защото ние се раздавахме, защитавахме цветовете на Разлог, докато ЦСКА си гледаше техния интерес. Опитвахме се да се съревноваваме с тях и ставаха хубави мачове.

Имате ли бройка на играчите, минали през ръцете ви?

– Аз сега тренирам внуците на тези, които съм готвил преди, като юноши. Още съм треньор и се занимавам с малките – втори, трети клас. Представи си колко години съм треньор, ще направя 49 в тази професия. От 1975-а досега съм само треньор. Обяснимо е например, бащата да предаде на сина или на дъщерята тези качества и детето да продължи по стъпките му. Затова в Разлог винаги е имало волейбол. Понеже в семействата, които са били волейболни, винаги се предава на своите наследници. Винаги е имало волейбол и винаги ще има.

Разкажете на читателите на cskavolley.com за този прякор „Бат`Са“?

– Така си говорихме, когато ние бяхме млади и играехме като волейболисти, бях и треньор и играч. И ние, между нас в отбора, си говорехме на съкратено. Аз бях Са, след което станах Бат`Са. И децата, като слушат тези наши прякори, копират. И то си остана така и до днес. Не ми е обидно да ми викат така. Напротив, даже ме радва, че децата, втори клас ми казват „Бат`Са“.

Ще бъдете ли в залата за двубоя с ЦСКА?

– Да ви кажа честно, чувствам голямо напрежение, наслагва се през годините, като че ли е професионално заболяване. Не мога да издържам вече някои мачове. Нервите започват да бушуват. В повечето време избягвам да ходя и на мачове. Емоцията е толкова силна, че след мач не мога да се събера два, три дена. Много трудно приемам вече загубите. При победа се радвам, но при загуба ми е много трудно. И сега съм взел решение два три-мача на година да посещавам. Пазя си нервите, то е обяснимо. Тупането на топките, детските писъци, това са неща, които се наслагват вътре в главата и гледаш да се пазиш.

Какво бихте казал на нашите читатели?

– Да обичат волейбола. Това е изключително интелигентна игра. Най-мислещата. Да се радват на този невероятен спорт.