Станислав Катранков е част от треньорския екип на Национал от 2020 г. Преди това е бил професионален футболист. След като последният му отбор Ботев (Гълъбово) фалира, си дава сметка, че за него футболът като състезател вече е повече хоби, отколкото професия. Затова се насочва към ново предизвикателство.
"В треньорството съм от доста време. Още като играч в Гълъбово съм помагал на Иван Вутов, който е бил шампион с Левски, на Саша Симонович, на Господин Мирчев. Карах си лицензите успоредно, докато играех - това беше начертан път, защото го исках", казва Катранков.
Смята, че съчетаването на двете неща му е помогнало да добие доста полезен опит. "Тогава съм бил на кръстопът между двете професии и в тази позиция трябва да се търси равновесието в името на отбора и на общия дух. От всеки от тези треньори съм взел доста. Дори съм си водил записки с плюсовете и минусите на всеки от тях и сега си ги преглеждам с усмивка. И до ден днешен си спомням какви са били мотивите ми през моя поглед да ги оценя по дадения начин. Най-полезен ми е бил опитът от отношението с играчите. Смятам, че има ли добра вибрация между играчите и треньора, много по-лесно могат да се получат нещата".
В новата си роля Катранков оценява наученото по пътя. "Стамен Белчев казваше: "Момчета, вие сте ми мили, но аз съм си по-мил". Радвам се, че сам осъзнах смисъла на тези думи и посланието зад тях и защо той като треньор ни е държал изкъсо. Защото треньорът е човекът, който носи отговорността".
Без да се замисля, посочва, че футболът му е харесвал повече като състезател. "Разликата е от адреналина. Когато си треньор, много неща зависят от теб, но футболистите са инструментът. Когато си на терена, отново зависиш от съотборници, от други фактори, но тръпката е различна. Решението да прекратя кариерата си, беше едно от най-трудните за мен. Не знам дали и до сега съм се справил с него, честно казано. Липсва ми да съм на терена, да играя. Някой ще каже: "Ти пак си на терена, същото е", но за мен не е така".
"И до момента ако някое дете каже, че спира, защото няма тръпка, аз не мога да го разбера. Ако имам пет живота, ще дам повече от себе си, за да стигна по-високо ниво".
В новата си роля се стреми да подкрепя футболистите на Национал и да им предава любовта си към играта. "Има момчета, които се поддават на такъв тип въздействие или "зараза", защото е хубаво всеки футболист да тръпне за мача, за тренировката. Аз до ден днешен не помня да съм изпуснал тренировка за 22 години. Една единствена заради аварирал автомобил. Дали ще си болен, дали ще си неразположен... Така ще направиш, че да си максимално полезен. Защото ти ако не напредваш, някой друг някъде напредва".
Катранков казва, че има момчета, на които се възхищава. "Има и на другия полюс, но аз предпочитам да говоря за положителните примери. Но нямам фикс идея да влияя на младите, за да изживявам своята мечта, а по-скоро се старая да им давам напътствия как да се подготвят за мач, как да си организират времето. Аз съм убеден, че наред с футболните качества, е необходимо в главата да си уверен, за да можеш да постигнеш успеха. Силно вярвам в труда, защото той е определящ във футбола, както предполагам, че е и във всяка професия".
Виждането му е, че децата трябва да имат свобода и лична отговорност. "Често казвам на родители, че когато детето има трудности, те трябва да напътстват, но да го остави само. Защото всеки човек във всекидневието, в работата има трудности. Всеки има своите вътрешни борби, с които да се справя. И затова е важно да имаш енергията и мотивацията, които да дойдат от теб самия. При децата трябва и подкрепа. И да се знае, че не всичко е на всяка цена".
Смята, че Национал, като всеки клуб, има накъде да расте и да се развива. "Определено се чувствам добре, защото имаш спокойствието да работиш, да си развиеш децата по начин, по който си го представяш. Да, имаме някаква рамка, но много ми допада свободата да взимаш решения и да знаеш, че те са плод на твоите мисли, разбирания, знания".
Краткосрочните цели, които си поставя, са ясни. "Най-напред искам да видя наш отбор шампион в елитната група, гарнирано с това с мъжкия отбор да влезем в Трета лига. Това са ми двете желания, които не смятам, че са кой знае колко висока летва. Има конкуренция, има накъде да работим и да развиваме нас самите и футболистите, но са реални цели", казва Катранков.
Успоредно с това иска да вижда привлекателен футбол. "Разбирането ми за футбола е, че играта трябва да е такава, че ако мине някой човек отстрани, да му стане интересно и да спре да погледа. Да е динамично, да има атаки и голове, защото все пак футболът е за головете. Да играем за 0:0 или 1:0 не е моето, въпреки че съм играл като защитник. Обичам нашите отбори да атакуват, да има зрелище за хората, защото футболът е за тях".
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.