Тази история започва от ниска точка, достига до Рая, до върха – само за да слезем под нивото на Ада. Но само за да завърши щастливо.
Животът на щангиста Христо Христов е повече нещастие, отколкото усмивки, признава го и самият той.
Трудното детство му дава възможност да открие спорта, в който можеш да стигнеш върховете само, ако разчиташ на себе си – вдигане на тежести.
Именно щангата и тоновете желязо са носили толкова много поводи за щастие на Христо. Но на олимпийските игри в Токио съдбата бе решила друго.
Едно изключително леко трепване на десния лакът поставя началото на Ада.
"Това е състезание, към което не искам да се връщам, не искам да си спомням. Докато пусках щангата, бях медалист. После ми свириха фаловете и ми взеха медала. Грешка нямаше, може би минимално трепване, което е напълно допустимо. Това са 222 килограма. В момента, в който свириха фала , всичко това се пръсна като една чаша", започва покъртителният разказ на Христо Христов пред bTV за неговия последен опит на олимпийски игри.
Този опит поражда истински душевен катаклизъм.
"Две години подред, на различни интервали от време, съм сънувал момента, в който съм на подиума и момента, в който се случва. И се събуждам подгизнал, целият в пот. Това е, както обичам да казвам, да отидеш до Ада. И да се опитваш да се качиш наново.
Трудните времена раждат шампионите, но преди това трябва да се пребориш с тях, битките със себе си и зависимостите. Ексклузивно пред bTV Христо Христов признава, че е имал проблеми с алкохола.
“От доста време спрях да консумирам алкохол. Бях като ходещ труп, нищо не помня от дните и месеците след Токио. Исках да избягам от всичко. Просто исках да избягам от самия свят като хората със слаба психика, които избират най-лесното. Тогава потърсих чашката, не потърсих хората. Това беше моето бягство. Бях започнал да прекалявам с алкохола, не можех да преживея загубата. Но в един момент просто си казах, че няма да станат така нещата и се отказах”, спомни си европейският шампион от Тирана 2022.
“Никога няма да простя на съдията, който ми свири фала. Той искаше да ми стисне ръката, но аз отказах. Такова нещо прощава ли се?
Един ден взех ключовете за залата, тайно от треньора ми, влязох вътре, взех щанга с 210 кг на нея и рева, и вдигам. подмятам я, блъскам я. И на става. Тогава просто излязох, оставих щангетките пред вратата и казах, че повече няма да вляза в тези обувки. И, между другото, до ден днешен не съм го правил. Тези обувки още не са обувани. Всяка рана има белег. И от този белег, малко мазохистично ще прозвучи, аз точа сили”, сподели още Христо.
Той разкри, че очаква син скоро. “В момента, в който половинката ми даде теста за бременност, очите ми станаха огромни. Не можех да повярвам. Бях развълнуван, изплашен, много емоции на едно място. Най-лошото е, че по всяка вероятност няма да мога да присъствам на раждането и изписването от болницата. Но аз ще бъда там психически. Това е най-хубавият момент, който един мъж може да получи в живота си. Първото дете - това е незабравим момент”, завърши изповедта си Христов.
btvsport.bg