Владо Илиев: Бяхме за кратко заедно с бебето и Милена и ми бе много трудно да замина

След 366 старта в световната купа за най-успешния български биатлонист Владимир Илиев предстои уникален сезон. В него той за първи път ще стартира като баща. На 30 октомври неговата приятелка и съотборничка в националния Милена Тодорова, с която са сгодени, роди момиченце. То носи името Ивайла. От миналия сезон Милена и Владо тренират отделно от отбора. Преди началото на новата кампания "24 часа" потърси Илиев, който през 2019 г. донесе единствения медал за България в мъжкия биатлон от световно първенство със среброто от Йостерсунд (Шв), за разговор и той бе любезен да откликне.

- Владо, честита дъщеря! Къде те намирам?

- Благодаря! В момента съм в Австрия на лагер в Обертилиах, подготвям се за сезона. Иначе за раждането си бях в България. Прибрах се горе-долу седмица преди термина на Милена. Бях до нея в последните дни да ѝ помагам с каквото мога. Така си бях направил програмата, бяхме обсъдили всичко.

Няколко дни след раждането си останах вкъщи, за да посвикнем с новата ситуация. Периодът обаче бе много близко до началото на сезона и нямаше как - трябваше да замина за подготовка, защото тази година закъснях малко. Но случилото се оправдава това. Вече за мен има по-важни неща, не е само спортът. А и такива събития няма всеки ден в живота. Надявам се в течение на сезона да набера форма. Имам нужния опит и рутина, тъй че всичко ще си дойде на мястото, когато трябва.

- Чакахте раждането на бебето 9 месеца, знаехте кога би трябвало да се появи на бял свят. Що за емоция обаче ти донесе, когато това стана факт?

- Емоцията е голяма и несравнима с нищо друго, което ми се е случвало в живота. Наистина радостта е много голяма. Накрая чакахме с огромно нетърпение, защото и на Милена си ѝ беше тежко. На нас, мъжете, като цяло ни е по-лесно да гледаме отстрани, но... Затова искахме всичко да се случва и да бъде наред, както и беше.

Като се появи бебето, радостта не можеш така конкретно да я усетиш. Ние си живеем сами и малко бе стресова ситуацията, докато свикнем кое как се прави. След малко време осъзнаваш всичко. Може би това е един от най-хубавите дни в моя живот. Не мога да го сравня с нищо от спорта. Емоциите са съвсем различни.

- Как са бебето и майката?

- Всичко е наред с тях. Аз трябваше да замина и честно казано - това беше най-тежкото тръгване за сезона, което ми се е случвало досега. Винаги съм поемал с желание за подготовка и състезания, но сега нещата се промениха. Беше доста тежко. Като израсне мъничко, се надявам да мога да ги вземам с мен.

- Участваш ли в къпане, смяна на памперси?

- Наясно съм как стават тези неща, но основно Милена върши тази работа, а аз помагам. Трябваше да отделям по някой час и за тренировки. При нас е доста трудно, ако не изпълняваш всеки ден програмата. Както споменах - ще се справя. Важното е, че бебето и Милена са добре и че вече сме трима. Надявам се за в бъдеще да сме заедно, където има възможност.

- Как според теб това щастие може да ти се отрази в спорта?

- Раждането на малката определено ми дава сили. Като си мисля за тях, ми липсват. Но това ми дава допълнителни сили, защото знам защо съм тук и правя това, което искам. Но, както казах - в момента ми е по-тежко, защото доста малко бяхме заедно. Иначе смятам, че случилото се ще ми помогне и в състезанията.

- Какви са плановете за завръщане на Милена в биатлона?

- Няма да прибързваме. Милена има желание да се върне, а аз дори повече, защото виждам голям потенциал в нея. Този сезон може би няма да може да вземе участие. Най-вероятно ще се завърне за държавното първенство в края на зимата. В България е трудно да се провежда подготовка. Зимата е кратка, няма сняг. Вариантът е в чужбина, но в момента с малката това няма как да стане. Нека видим как ще протече възстановяването. Иначе тя не качи много килограми и бързо ще си върне формата. Става дума за 4-5 кг, което не е кой знае колко.

Та определено няма нужда да форсираме. Още повече че този сезон е специфичен. Последните купи са в Северна Америка. Няма смисъл човек, който не е пълноценно готов, да пътува такива разстояния.

- Как премина подготовката, след като тя бе бременна, а иначе тренирате само двамата?

- Милена до септември бе с мен на лагери, а до август тренираше колкото ѝ позволяваше състоянието. Септември бях на Белмекен, но заради височината спря да тренира. Повече разходки, със стрелба се занимаваше. Премина добре подготовката. Беше по-различно, защото програмата изцяло я бяхме съобразили с нея. Пътувания и лагери бяха направени така, че да може тя да идва с мен и да тренира, естествено, по най-щадящия начин. Бяхме в постоянна връзка с нейния доктор, който определяше какво може да прави и какво - не.

Всичко беше организирано професионално. То това и бе причината да се отделим от националния. При големите отбори организациите са сложни. Един иска едно, друг - друго. Тези неща вече са ни в тежест. Ние знаем какво точно трябва да направим и да се подготвим. Искахме да избегнем такива да ги нарека битовизми. Ние сме малък екип с треньора Красимир Дочев и смятам, че организираме всичко на високо ниво.

- Физически как се чувстваш?

- Влизам в кондиция. Не съм бил в такава ситуация никога. Винаги спортът ми е бил приоритет. С толкова малко тренировки никога не съм бил на този етап. Както казах - не смятам, че това ще окаже голямо внимание. Има спортисти, които правят по-големи паузи и после се връщат на високо ниво.

Честно казано - имах колебания дали да стартирам в първата купа. Аз обаче винаги съм обичал състезанията и не съм се плашил от тях. Смятам, че това е основата за един спортист, без значение дали е в перфектна форма, или не. Това е моята работа. Не се притеснявам. Бил съм и на дъното, и на върха, така че не ми е проблем да отнеса критики. Имам си цели и вярвам, че ще ги постигна, когато му дойде времето.

- Какво се случи с идеята ти да тренирате с други национални отбори за по-класна конкуренция?

- Продължаваме да мислим в тази посока. Самият разговор, който проведохме миналата зима на високо ниво с чуждестранни специалисти, големи имена, вървеше добре. Заради бременността плановете се промениха. Може би на световното този сезон ще говорим отново, но вече всичко ще е спрямо малката.

Основно заради Милена имам желание това да се случи. Не знам обаче отборите докога ще са отворени към такива варианти. Става все по-трудно. Вкарват все повече забрани и нови неща в нашия спорт. Те отдалечават отборите един от друг и ги разделят.

Ето сега ще дам пример с флуора. Забраниха го и мисля, че малките отбори ще имат голям проблем.

С него се намазваха ските за по-голяма скорост. Миналия сезон забраниха един вид, а сега - вече генерално. Причината е, че вреди на природата.

Имаше състезание в Норвегия, на което се оказа, че домакините са добре подготвени за новата ситуация. Там участваха още Германия и Италия, които също са големи отбори, но явно не са подготвени за тази новост. Резултатите показаха, че доста изостават. Италианката Лиза Витоци обяви, че ако нещата вървят така, не вижда как ще се състезава с норвежките. Вече започват много дискусии по темата.

Аз очаквах да се случи така. Други, които имаха съмнения, сега се убедиха. Предстои да видим как ще се отрази това на конкуренцията на върха, а и на малките отбори.

- Как върви работата с федерацията?

- Нямаме проблеми. През пролетта имахме някои разногласия за нашия начин на подготовка, но се разбрахме. Смятам, че вече трябва да се гледа по европейски. Отминаха времената на централизираната подготовка.

При нас поколенията се смениха и ние вече нямаме място в този подмладен отбор. Повечето неща ни товарят, а не ни помагат. В чужбина пък мога да намеря по-голяма конкуренция в подготовката и това да ми позволява да “крада” някои неща от тях. Основната причина е и че много ни се различават програмите за лагерите с тези на федерацията.

Разбрахме се. Каквото сме искали, сме го получили. Но на нас не ни трябва много. Най-важното е да са уредени лагери за подготовка на нормално място. Това е достатъчно.

- Конкретно какви са плановете и целите ти за предстоящия сезон?

- Искам да видя как ще минат първите стартове. Иначе, както винаги, се боря за максимално предно класиране и добро представяне на европейското и световното. Затова тренирам доста от години, за да поддържам добра физическа форма през целия сезон. Естествено, гледам пикът да е на големите първенства.

- Остава ли в сила решението да се състезаваш до олимпиадата през 2026 г. Тогава ще наближаваш 39 г. А Ивайла вече ще е на 2 г. и 3-4 месеца?

- От малката зависи. Има няколко сценария, които сме обмисляли с Милена. Засега се чувствам силен физически, както е било преди 5 г. Това не е проблем. Оттук нататък ще гледаме спрямо ситуацията в семейството. Ако усетим някакво затруднение и виждаме, че не се получават нещата, аз ще съм първият, който ще се откаже, за да може Милена да продължи и всичко да е наред в семейството ни. Засега сценарият е и двамата да участваме на олимпиадата през 2026 г. и да покажем най-доброто от себе си.

- И за финал - с Милена сте сгодени, тази година влязохте в новия си дом в родния Троян, вече сте родители. В поредицата следва сватба. Явява ли се на хоризонта?

- Мислили сме по темата, но не обстойно. Имаме известни разногласия колко да е голяма. Предстои да го говорим. Със сигурност ще има сватба. Всяка жена иска да се види в булчинска рокля.

Естествено, няма да го направим само заради това. Смятам, че едно българско семейство трябва да направи такава церемония и най-вече в църква да се венчае пред Бог, както си е редът.

"24 часа"

Следвай ни: