Европейската шампионка Луиза Гега пред Sportal.bg: Ще бъде много трудно да взема олимпийски медал, но не е невъзможно

Луиза Гега е европейска шампионка на 3000 метра стийпълчейз от Мюнхен 2022, както и сребърна континентална медалистка от Амстердам 2016. 35-годишната албанка е позната отдавна на българските любители на атлетиката, тъй като има две участия у нас - Сливен и Стара Загора през годините, а в събота спечели първото място и на Балканския шампионат по крос кънтри в Пирдоп. Гега даде ексклузивно интервю за Sportal.bg преди поредната си победа на българска земя.

- Луиза, ти си бягала в България, но това ще бъде първото ти участие на крос кънтри в нашата страна.
- Развълнувана съм. Малко е студено, обикновено бягам на по-топли места. През зимата бягаме в зала, през лятото е топло, но все пак съм развълнувана. Знаете, че ние сме малка страна и нямаме толкова много добри атлети. Харесва ми да представлявам страната си, защо не и да взема медал. За мен всяко състезание е удоволствие. Чувството е различно. Сигурна съм, че и днес (б.а. събота) ще се наслаждавам на това състезание.

- Какво си спомняш от твоите бягания в България? Спомням си, че си бягала в Сливен и Стара Загора…
- Беше Балкански шампионат. Спечелих два златни медала. Беше преди много години, тъй като аз не съм много млада. Беше приятно състезание. Имам хубави спомени от България. Това е и причината да се върна тук отново. Всеки път е удоволствие за мен да се върна в България.

- Имаш ли приятели сред българските атлети? Вероятно познаваш много от тях.
- Да, Ивет Лалова е най-известната българска атлетка. Обичам я, тя е голям човек, но познавам и други атлети - Мирчева (б.а. Милица Мирчева). Познавам също и някои от младите ви атлети, но не съм много добре с имената.

- Миналата година беше една от най-успешните в твоята кариера. Стана европейска шампионка. Как се чувстваш като европейска шампионка за твоята страна?
- Това беше най-голямата година в моята кариера. Имам толкова много години зад гърба си. Опитвам се да се изкачвам стъпка по стъпка. Спомням си, мисля, че беше 2011 г., бях почти последна на Европейското първенство и повече от 10 години след това станах европейска шампионка.

Никога не е късно, когато обичаш нещо и работиш здраво, следваш мечтата си. Може би всеки атлет, който има голяма мечта, някой ден може да стане европейски шампион. Защо не? Казах, че сме малка страна и това беше първа европейска титла за нашата страна в атлетиката. За мен това също беше голям медал. Мисля, че цял живот ще си спомням за тази година.

- Имаше ли промяна в твоята страна към теб след европейската титла, тъй като това е голям успех за Албания?
- През 2016 г. имах сребърен европейски медал в Амстердам, но след златния медал имаше добра обратна връзка и за хората в моята страна. Правителството също промени нещата. Мисля, че в момента имаме повече подкрепа от правителството. Надявам се за младите атлети да бъде малко по-лесно, отколкото беше за мен. Това всичко е за бъдещото, тъй като в момента нямаме толкова добри атлети. Но се надявам в бъдеще да имаме добри атлети и защо да не спечелят и по-големи медали.

- Спомням си те от много години да бягаш на пистата, но каква е твоята мотивация да си в атлетиката толкова дълго, ти си на 35 в момента?
- Да, не съм толкова млада. От 22 години правя това, но всичко се промени, когато отидох в университета и срещнах моя треньор. Ние работим заедно близо 16 години. Израствах стъпка по стъпка. Всяка година си поставях цел и работех здраво, за да постигна тази цел. Без значение какво е времето, без значение как се чувствам. Обичам това. 

Ако обичаш нещо, намираш мотивация. Също искам и да се гордея със себе си, искам моят треньор и страната ми да се гордеят с мен. Обичам това, голямата цел сега е следващата година. Имам норматив за Олимпиадата и ще се фокусирам върху нея. Със сигурност ще имам и по-малки състезания, но голямата цел е за следващата година. Може би, ще видим, може да сложа край на спортната си кариера. Не знам, защото мисля, че ще ми бъде трудно да се оттегля. Мисля, все още не знам, бягам от толкова много години. Знаете, че животът не е само спорт и годините минават бързо. Може би ще създам семейство, не знам.

- Мислиш ли за маратон или полумаратон? Много атлети на тази възраст отиват към тези дистанции.
- Най-трудното нещо за мен като атлет е, че през цялото време съм сама, тъй като ние нямаме толкова добри атлети в моята страна. През цялото време съм сама, сама и за мен това е най-трудното нещо, да тренирам сама. Отивам на лагери сама, в свободното си време ми е скучно, тъй като съм сама. Виждам как другите атлети споделят времето си заедно, говорят си. Мисля, че за маратона е още по-трудно, защото са много, много дълги разстояния.

Не знам, аз съм добра в дългите дисциплини. Имам няколко полумаратона и един маратон, но маратонът не е толкова лесен. Трябва да тренираш здраво за тази дисциплина, защото 42 км не са шега. За момента не мисля за маратон, но никога не казвам не.

- Каза, че вероятно ще завършиш кариерата си догодина, но ти си в най-добрата форма в живота си, така че наистина ще бъде много трудно да решиш да се откажеш…
- Искам да видя как ще бъде тази година. За момента съм в добра форма, виждате, че наистина е най-добрият момент в моята кариера. Тази година също направих и национален рекорд на 3000 метра стийпълчейз, така че аз съм по-добра от преди години. Ще видя, ако съм в добра форма, но аз искам да завърша кариерата си на високо ниво, не когато не съм силна. Може би ще бягам в някои благотворителни състезания, но не като елитен атлет. Да бъдеш елитен състезател не е толкова лесно, да оставиш приятели семейство, социален живот. Не съм се насладила на толкова много неща в живота си. Но със сигурност съм много щастлива - спечелих един голям медал. Това беше най-добрият момент в живота ми. Щастлива съм от целия път, който изминах.

- Ще бъде много трудно, но вярваш ли, че можеш да вземеш медал на Олимпиадата догодина?
- Това е голяма мечта за всеки атлет. Знам, че ще бъде много трудно, но може би не е невъзможно. Миналата година бях пета и на Световното, така че защо не. Никога не знаеш в спорта. Понякога си мислиш, че нещо е невъзможно, но не знаеш как ще се случат нещата. Ще опитам да дам най-доброто от себе си до финалната линия. Със сигурност всеки атлет мечтае за това, аз също мечтая от години.

Снимки: GettyImages и списание "Атлетика"

Следвай ни: