Наставникът на Рома Жозе Моуриньо даде интервю пред “Скай Спорт Италия”, в което призна, че не е бил запознат с клуба преди да стане негов треньор. Специалния също така говори за своята привързаност към феновете, които го подкрепят, като даде и мнението си за привържениците, които са против него.
“Не знам дали ще бъда в клуба през следващия сезон. Преди финала в Будапеща обещах на играчите, че ще остана. След мача срещу Специя на “Олимпико” казах същото и на феновете и ето ме тук сега. Дали има моуринизъм? Има не само моуринизиъм, но и антимоуринизъм. Особено в Рим, където можеш да срещнеш и двете. Антимоуринизмът е изповядван от хора, които са щастливи, когато Рома не печели и няма успехи в Европа. Те се забавляват по радиото, няма проблем. Казвам го, защото срещам хора на улицата в която и да е част от света, идентифициращи се с моя начин на живот. За мен обаче най-важният мач винаги е следващият, а миналият вече е история.
Преди да дойда в клуба, не бях запознат с Рома. Само бях се изправял срещу тях с Интер, а с Порто бях играл срещу по-малко значимия клуб в града (визира мачовете срещу Лацио за Купата на УЕФА през 2003 г. - б.р.). Не познавах Рим като футболен град, нито Рома. Бях водил три големи клуба в Англия: Манчестър Юнайтед, Челси и Тотнъм, така че исках да напусна тази страна. Хареса ми това, което ми казаха от Рома, собствениците ме убедиха да дойда тук.
Щом пристигнах, научих за техните съмнения и разочарования, като се опитах да вникна в тях. Задавал съм си множество въпроси. Станах много привързан към феновете на Рома и техния романизъм. Харесва ми автентичният романист, този от улицата, който сутрин отива в “Тригория” само за да се снима. Допадат ми хората, които следят отбора навсякъде. Когато достигнеш два европейски финала, ти печелиш града на своя страна. Когато проливаш сълзи от радост с тях, ти ставаш един от тях, дори нещо повече. Това е, което изпитвам сега.
Когато седна на скамейката на “Олимпико” и погледна надясно (към агитката - б.р.), все още ставам емоционален. Но когато погледна зад мен, гледката не ми харесва много. Да, имам предвид главната трибуна, но това важи не само в Рим, но и навсякъде. Някои идват, за да пият шампанско, а други полагат огромни усилия. Хората от втория тип или не могат да си позволят ядене, или то не е толкова добро. Също така те делят една кола, защото нямат много пари. Другите пък са футболни професори. Футболът е най-популярният спорт в света, защото можеш да го играеш дори с камък на улицата. Той обаче се превръща в елитен спорт, не на практика, а за хората, които седят зад теб. Тези от крайните трибуни обаче наистина са влюбени във футбола.
Дали имам стратегия относно съдиите? За каква стратегия говорите? Не разбирам от тези неща, нямам никаква стратегия. Има група хора, която работи усърдно. Говоря за моя щаб и за моите играчи. Аз съм човек, който трудно живее с неправдите. Не ми харесва каквато и да била несправедливост. Така че нямам никаква стратегия. Във футбола единственият, който може да коригира грешка, е съдията. Треньорът не може да спре и да започне отначало. Футболистът не може да се върне назад във времето. Съдията обаче може да поправи грешката си чрез своите помощници, четвъртия рефер и ВАР. Затова съдиите трябва да допускат по-малко грешки. Неприятно ми е, когато видя неправда спрямо моите хора, това е моят начин на живот”, сподели Моуриньо.
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
Снимки: Imago