Борислав Янаков: Пия кола, ям бургери, но тренирам до откат!

Какво е да грабнеш Световната купа с извадено рамо?

Да тренираш всеки ден "до откат", въпреки че нямаш здраво място по тялото си?

Борислав Янаков спечели бронзов медал на Световното по самбо в Киргизстан

Какво те води, в моменти, в които усещаш, че сякаш няма как да се справиш с всички препятствия в живота си?

Защо никога не се отказва и какво го мотивира да не спира да помага на нуждаещите се около него? На онези, към които съдбата не е била толкова благосклонна.

Борислав Янаков беше специален гост в студиото на "Неформално с Георги Петков".

Носителят на Световната купа по бойно самбо от надпреварата до 58 кг. в Нови Сад, сподели подробности за скорошния си успех, за емоциите и премеждията, които е срещнал по пътя си към бленуваното отличие.

Янаков се върна назад в кариерата си и си спомни с усмивка на лице за годините в джудото и самбото, преди да стане пример за подражание на децата в клуба, в който е треньор вече повече от 10 години - "Шун джудо".

"Няма случай, без значение дали е за мен или заради някой друг, в който да чуя химна и да не настръхна целият. Ушите ми се подострят. Нещо страшно! Така беше и сега. Невероятно усещане, което пожелавам на всеки да изпита. Не се славя като най-чувствителния човек, но когато химнът свърши, очите ми бяха пълни...

Никога не съм пазил режими. Ям най-гадните работи - майонеза, бургери, пия кола, много я обичам. Но тренирам здраво! До припадане. Не мога и на 20 години да се ограничавам, и когато стана на 50 пак. А кога ще живея?

Заради Ивайло Иванов бях станал вегетарианец. Свалях лесно килата, а и не ми избяга много силата. Чувствах се много добре", сподели Янаков.

Чуйте какво още каза той за спортния си път, в първата част от разговора.

Във втората пък самият той напълни очите ни със сълзи, като сподели малко известни факти от личния си живот и една удивителна житейска история. Включваща чичо Сашо и леля Нели. Които завинаги оставят следа в съзнанието и сърцето му...

Следвай ни: