Днес е Световният ден на борбата

Днес, на 23 май, светът отбелязва Деня на борбата.

От 2013 година Международната федерация по борба решава да чества празника, който е посветен на всички, които се занимават  и обичат спорта борба.

Датата е избрана неслучайно. От 23 до 26 май през 1904 г. във Виена, тогава столица на Австро-Унгария, се провежда първото световно първенство по класическа борба.

Борбата е един от най-древните спортове. Първите цивилизации в света са практикували именно борба. Спортът е бил популярен през цялата писана история на света. Началото може да се проследи още отпреди 15 000 години на пещерните рисунки във Франция. А в Древна Гърция тя заема видно място в легендите и литературата.

Впоследствие борбата обикаля света като културно наследство. А от нея се раждат много от националните стилове борба - мазна (каракучак) в Турция, сумо в Япония, пехливанска в Иран и Индия, самбо в Русия, американска в САЩ, кураш в Узбекистан, швингер в Швейцария, белт рестлинг (борба с колани) в Азия, монголска...

През 2022 година българската борба чества своята 90-годишнина. Борбата е един от най-успешните родни спортове, “родил” 97 олимпийски, световни и европейски шампиони при мъжете и жените.

Една от най-големите легенди на световната борба е Валентин Йорданов. Роденият през 1960 година в русенското село Сандрово борец в свободен стил, е световен шампион цели седем пъти. Още седем пъти Валентин Йоранов става първенец на Европа, а през 1996 година печели олимпийското злато в категория до 52 килограма. В Барселона, четири години по-рано, Йорданов успява да спечели бронз.

Олимпийските игри в Атланта са последното голямо състезание, в което взема участие големият борец, оттеглил се от тепиха, докато е на върха. Общо десетте медала от световни първенства превръщат Йорданов в единствения борец в света с двуцифрено число медали от мондиали.

Още един борец, макар и професионален, намира място в “златната” историята на този спорт. Това е Никола Петров, наречен „най-силният човек на века“, който заедно с Дан Колов, е сред най-видните родни спортисти от световна величина. Роден през 1873 година в Горна Оряховица, Никола Петров напуска съвсем млад страната, работи като градинар в странство и само случайността е тази, която го насочва към борбата. Превръща се в един от най-добрите борци на Европа и взема участие в стотици турнири. Няма точна статистика за успехите на Петров, но той се класира в призовата тройка при близо 50 свои участия. Зашеметяващата кариера на българина обаче приключва с началото на Първата световна война. По това време той използва широките си езикови познания, работейки като преводач в родния си град. Годината на завръщането му на тепиха е 1921-ва, в която година той за първи път се бори на родна земя.