)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Голмайсторът на Наполи Виктор Осимен даде обширно интервю пред “Франс Футбол”, в което говори по различни теми като тежката си лицева контузия срещу Интер през 2021 г., за детството си в родната си Нигерия, за периодите си в Шарлероа и Лил, за щастието си в Неапол и “партенопеите”, както и за наставника си Лучано Спалети и съотборника си Хвича Кварацхелия.
За лицевите фрактури
Клубът се справи с всичко по перфектен начин. Честно казано, когато Милан Шкриняр се сблъска с мен, сякаш получих удар в главата. Десет минути по-късно се изправих, провериха ме и ме откараха право в болницата. Хирургът се изненада. Каза ми: “Как така стоиш изправен?” Първото нещо, което попитах лекарите, беше: “Какво е? Сериозно ли е? Кога ще играя отново?” Мисля, че в този момент наистина ме помислиха за луд (смее се - б.р.). Когато ми обясниха всичко, бях на практика съкрушен. Казах на лекаря, че не искам операция, но той ми обясни, че нямах друг избор: лицето ми трябваше да бъде реконструирано. Операцията не беше лесна - минаха през устата ми, за да стигнат до костта. Искам да използвам случая да благодаря на всички лекари, те свършиха изключителна работа. Страната на маската, която предпазва оперираната част, е твърда. Ако някой я удари, ме боли. Въпреки това, честно казано, вече не ме е страх.
,fit(478:270)&format=webp)
Осимен остана без късметлийската си маска, но ще се сдобие с нова
За дебюта си в Лил
В първата ми тренировка с Лил Кристоф Галтие ме попита колко гола ще вкарам в дебюта ми. Отговорих му, че ще вкарам два. Малко се помайтапихме за това. Жозе Фонте пък ми обеща да ме заведе на ресторант, ако отбележа две попадения. Срещу Нант не само, че вкарах два гола, но и самият Фонте ми направи асистенция. Второто попадение дойде в 80-ата минута, изпитах луд прилив на адреналин. Губехме с 0:1 и благодарение на тези два гола успяхме да обърнем мача. Атмосферата в Лил беше добра, там бяха също така Майк Менян и Жонатан Иконе.
За детството си в Нигерия
Като дете аз си мислех само за това да избягам от трудностите и проблемите. Но аз съм щастлив, че се родих и израснах в Лагос, преследвайки мечтите ми, докато преминавах през трудностите. Много съм привързан към родината ми. Напуснах моя град заради футбола и се връщам, за да показвам на всички, че можеш да сбъднеш мечтите си. Сега се смея на това, но не беше лесно. Толкова много пъти ми казваха “не”, колко врати ми бяха затръшвани пред лицето. Спомням си първата тренировка с юношеския отбор на Нигерия до 17 години. Караха ни да тичаме много и винаги бях сред последните, но все пак ме взеха и оттам нещата се промениха. Искам да се върна в Лагос, за да покажа на децата в моята страна, че всичко е възможно. Желая да им дам шанса да преследват мечтите си.
За Шарлероа
Шарлероа ми даде нов живот. Още в първия ми сезон в Белгия италиански клуб ме поиска. Няма да го назова, но предпочетох да остана в Белгия. Трябва да благодаря на треньора Феличе Мацу, който веднага повярва в мен. Той ме научи как да играя без топка, как да пресирам и как да се позиционирам на терена.
За Наполи
Наполи промени живота ми. Никога не бях виждал нещо подобно. Целият град живее за отбора. Когато пристигнах, попитах Дрис Мертенс и Калиду Кулибали дали това е истина, а те ми отговориха, че все още нищо не съм видял. Феновете никога не ме безпокоят дори когато ме спират на улицата. Те просто искат да ти покажат обичта си. На стадиона те са невероятни и ни помагат. Някои не вярваха в мен, когато дойдох в Италия, но клубът и съотборниците ми го направиха, а това е от ключово значение. За да избухна, аз се нуждаех от подходящото място, което за мен е Неапол. Имаше хора, които казваха, че няма да вкарам повече от пет гола в Серия "А" или че ще ме пратят под наем в Серия “Б”. Критиките обаче не ме притесняват. Благодаря на президента Аурелио Де Лаурентис, директора Кристиано Джунтоли и Дженаро Гатузо, които бяха търпеливи и повярваха в мен. Те ми казваха да продължавам да работя и че моето време ще дойде. Знаех, че ще стана това, което съм сега, но трябва да имаш благоприятни условия и да останеш позитивен. Дидие Дрогба и Роберт Левандовски ме караха да мечтая. Ето защо да станеш най-добрият не трябва да е цел, а да си остане мечта, която да преследваш по естествен начин. Това е само началото за мен в Неапол.
За Спалети и Кварацхелия
При него нямам избор - бележа голове, но съм и първият в защита. В противен случай Спалети полудява. Той обаче е гений и ако правим на терена това, което иска от нас, можем да победим всеки противник. Няма как да бъда по-щастлив в Неапол. Градът го заслужава, именно Наполи ме направи този, който съм. Нашата сила е колективът. В Серия "А" има много тактика, но ние нямаме слабо място. Ако правим това, което Спалети ни казва, унищожаваме съперниците си. Дори при Кварацхелия нещата стават автоматично. Той има голям талант и е добро момче. Всички го обичат.
Снимки: Gettyimages
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)