ПФК Левски отбеляза век и половина от обесването на най-големия символ на българския народ - Васил Левски. Днес се навършват 150 години от смъртта на Апостола на свободата.
По обяд от клуба организират и шествие в знак на почит към Дякона.
Ето какво написаха от Левски:
Безсмъртие…
Това е може би най-често употребяваната дума, когато говорим за Васил Левски. Безсмъртие на делото, безсмъртие на завета, безсмъртие на мисълта, философията и разбиранията за света… Безсмъртие на въжделенията за свободата.
Днес 150 години по-късно, Апостола на българската свобода е наше постоянно мерило за доблест, чест, ценности. Барометър за правилно и погрешно, равносметка за измеренията на саможертвата. Чувство и мисъл. Една безкрайна вселена, в която се оглеждаме, опитвайки се да достигнем едни по-различни висини на познание в думите и делата си.
Днес, 150 години по-късно, календарът отмерва за пореден път деня, в който губим един от най-чистите, смелите, прозорливите и отдадени синове на нашата родина.
Героят с човешки лик, обагрил битието си със себеотрицание и саможертва, чийто идеи достигат границите на една бъдеща по-съвършена епоха.
За Дякона днес не бива и не можем да говорим в минало време, тъй като заветите му, надхвърлят тленноста. 150 години след неговата гибел, ние помним завета му, а думите му отекват все по-силно. Защото за левскарите ценностите на Апостола винаги са били знаме и пример.
И днес повече от всякога, ние осъзнаваме значимостта на думите му „Всичко се състои, според нас, в нашите задружни сили...“. Слова, пропити не само с мъдрост, а с пророческа точност за поколенията.
Поклон, Апостоле!
Дякона поема по пътя към безсмъртието на 18 февруари (6 февруари по стар стил) през 1873 година.