Дара Малинова: Няма "не мога", има "не искам"

През 2023-та предстои Световно първенство за девойки, което ще се проведе в периода 7-9 юли в Клуж- Напока. В следващите седмици ще ви представим националните отбори девойки - индивидуално и ансамбъл, които ще борят за призови отличия на шампионата в Румъния. Поредицата продължава с Дара Малинова - член на НО девойки (индивидуално).

Коя е Дара Малинова? Разкажи ни малко повече за теб. За семейството и безусловната подкрепа. Какво никога няма да забравиш, като съвет от родителите си?

ДАРА: Здравейте, казвам се Дара Малинова, на 13 години съм, зодия риби. Имам брат, 4 котки и канарче. Много обичам животни.

Родителите ми ме подкрепят и помагат във всичко. Те винаги ми казват да бъда себе си и да вярвам в мечтите си.

Казват ми:  “Няма не мога, има не искам”.

Как започна твоята история с  художествената  гимнастика? Кой те ‘запали’, ако може до се изразим така? Има ли спортисти в семейството ти?

ДАРА: Мама и една нейна приятелка ме заведоха в залата на ЦСКА. Мама е бивш национален състезател по плуване и национален шампион. Брат ми е състезател по ски в колежа в Швейцария.

Първия ми клуб е ЦСКА, започнах при Вики Данова и Рени Сачкова.

Кое беше първото нещо, на което се научи?

ДАРА: Шпагат и пръстенче.

На моите треньори с любов - какъв старт ти дадоха те?

ДАРА: Любов към гимнастиката.

Кой е първият ти съзнателен спомен от залата?

ДАРА: Имаше много какички и красиви треньорки.

Кое беше първото ти голямо състезание?

ДАРА: Държавно първенство за деца.

А първото отличие?

ДАРА: Два златни медала и един бронзов на Държавно първенство за деца.

Кое е било най-хубавото състезание до този момент в кариерата ти?

ДАРА: Обичам всички състезания, но любимите са ми ДП "ЕЛИТ” защото има много хора, които ме подкрепят. Не съм имала тежко състезание, защото обожавам да се състезавам.

Кои успехи на килима до този момент ще отличиш?

ДАРА: Всеки медал ми е ценен и ми носи удовлетворение.

Да стигнеш до национален отбор - колко дълъг и труден беше този път?

ДАРА: От малка мечтаех за това, а и треньорката ми Силвия Стойнева стана треньор на националния отбор.

Първи срещи със старши- треньора на отбора - Райна Тошева. Кой е урокът, който никога няма да забравиш от работата с нея?

ДАРА: За пръв път я видях на селекцията за национален отбор. Урокът, който никога няма да забравя е, че..трябва да работя умно и винаги да следвам мечтите си (усмихва се).

Първи срещи с останалите момичета. Колко бързо се пречупихте?

ДАРА: От първия момент станахме много близки и не съм имала нито миг за адаптация с тях.

Какво са тези момчета за теб?

ДАРА: Най-близките ми приятелки!

Имаш ли талисман, или ритуал, който изпълняваш преди състезание?

ДАРА: Имам талисман “Патоки”.

Любопитно от залата. За какво ти правят залебежка най-често и има ли наказания?

ДАРА: Работим спокойно и с любов. Правят ми забележка, когато се разсейвам.

Извън гимнастиката, имаш ли други любими спортове, хоби? С какво се занимаваш, когато не тренираш?

ДАРА: Всички спортове са ми интересни, особено футбола (след Световното първенство тази година). В свободното ми време уча, чета и излизам с приятелки.

Имаш ли идол? Казваше ли си искам да приличам на нея, опитваше ли се да следваш стъпките ѝ?

ДАРА: Идолът ми е Мария Петрова и се възхищавам на трите ѝ световни титли.

Ако беше съчетание, твое, щеше да си...

ДАРА: Щях да съм обръч.

Имаш ли любимо съчетание?

ДАРА: Всичките ми харесват, но най-много лентата и обръча.

Какво научи от Илиана Раева? Спомняш ли си първата ви среща?

ДАРА: Да играя смело и артистично. Първата ми среща с г-жа Илиана Раева беше на турнир на "София Спорт 2017" - моят круб, където тя ме награди.

Какво не знаят хората за теб?

ДАРА: Хората не знаят, че упорито уча и говоря 4 езика, а петия го разбирам.

Какво ти престои оттук насетне? За какво мечтаеш и какво си пожелаваш за новата 2023-та?

ДАРА: Предстои ми още много работа по съчетанията и цял състезателен сезон, който чакам с нетърпение. На първо място си пожелавам здраве, а мечтите ми остават в тайна. Аз ще ги следвам!

Автор: Лорета Яньова; снимки: Анна Недкова и личен архив