Христо Стоичков обяви своите фаворити за Световното

Христо Стоичков сподели очакванията си за Мондиал 2022 в Катар в ексклузивно интервю, което даде за предаването „Код Спорт“ по RING, от Рим. Камата блестя ярко в Мача на мира, организиран от папа Франциск и бе на аудиенция при главата на Римокатолическата църква. Предлагаме акценти от разговора с кавалера на „Златната топка“:

- Христо, какво си казахте с папа Франциск? Преди време – през 1995-1996 г. папа Йоан Павел II искаше да благослови левия ти крак, а ти му каза: „Твоят началник го е направил!“… 

- Действително едно голямо признание от страна на папа Франциск. Направихме нещо велико, защото да играеш за мира е най-важното. Винаги съм искал да има свобода, да има мир. Знаем, че ще е трудно. Знаем, че винаги богатият ще бъде богат, а бедният винаги ще бъде беден. Знаем, че в средата има междинна зона, която никога няма да се запълни. Винаги силният показва силата си. Бил съм винаги против войни, против мизерия. И затова тези мачове, които правим, е малко от малко да покажем на света, че футболът обединява. Много пъти сме се събирали и сме казвали – коя организация в света на всеки три дни обединява 60- 70-80-100 хиляди човека? Няма такава организация. Затова казвам, че е Цар Футбол. Затова сме радостни с нашия спорт чрез кръглата топка да покажем на света, че това е мирът. Няма друго!

- Връчи копие на твоята „Златна топка“ – как го възприе папа Франциск?

- Знае го футбола. Фен е на аржентинския футбол. Следи, интересува се. Казах му, че това отличие съм го спечелил 1994 г. А той отговори: „Игра срещу Аржентина тогава, нали?“ Играх и спечелих! Естествено, да поднесеш такъв подарък на такъв човек за мен е чест, отговорност. Знаеше, че съм от България, че съм играл в Барселона. Пита ме за Меси, пита ме как виждам световното първенство. Действително спортен човек. Една голяма личност, която дава респект.

- Подари ти топка с автограф на футболния отбор на Ватикана, препоръча ти музеи, други играчи ти връчват фланелки и мислят, че вече имаш музей. Не си ли се замислял по тази тема?

- Един ден ще стане този музей, което ми е било винаги фикс-идея. Да направим един музей в България, защото мисля, че поне България има нужда от това. Да видят откъде съм тръгнал, откъде съм минал, кои титли съм спечелил. Неща, които съм получавал като подаръци в годините ще бъдат изложени. Но дали ще стигне мястото, само чичо знае. (Смее се)

- Как се почувства сред толкова много приятели тук – Роналдиньо, Каниджа, Буфон, Бенариво, грузинската бригада, която те изненада – Кинкладзе и Арвеладзе?

- Каниджа не бях го виждал близо 10 години. Живее в Аржентина, в Испания, а аз съм повече време в Америка. Но виждаш уважението и приятелството какво е след толкова години. Хайде, с Буфон се виждам по-често, с Роналдиньо също се виждаме по-често. Питах ги и за световното първенство, все пак Роналдиньо е носител на „Златна топка“, бил е световен шампион, какви са неговите чувства към това световно първенство. За първи път се играе ноември и декември – питах го как вижда ситуацията, дали му харесва този модел. Също с Иван Ракитич говорих. Той пък е на другия полюс – иска Мондиалът да е след първенствата. Вярно, сега го отчитаме като нещо позитивно. И аз също, защото са се играли 10-15 мача. Много малко срещи и футболистите са свежи. Много спорят как ще се подготви националният отбор. Какво трябва да се подготвя националният отбор? Първенство като първенство, на всеки три дни трябва да играеш мач. Както си в клубния отбор, така трябва да бъдеш и там – концентриран, излизаш и ако си по-добър, играеш и печелиш.

- Събра много подаръци от Аржентина и Бразилия – как ги видя преди Световното тези мегазвезди на футбола, които посети за интервюта?

- Направих два страхотни документални филма. Единият за Аржентина за 1978 и за 1986 г., когато станаха световни шампиони с тези футболисти, които са били директно на финалите. Уникално преживяване в Аржентина с уникални хора! Това са все световни шампиони, няма как по друг начин да бъде! Тяхното преживяване какво е било – уникални неща, уникални случки. Питах ги много и за Марадона, питах ги много и за Меси, какво очакват от този национален отбор. Неслучайно повече от 50 милиона аржентинци мислят, че Аржентина ще стане световен шампион, след това, което направиха на Копа Америка – да бият Бразилия в Рио де Жанейро. Всеки казва, че това е един много балансиран отбор, много по-добър тим от предишните години. Меси беше по-млад, тогава малко отборът беше по-различен. Казват, че оттогава всеки дава топката на Меси, всеки спира да играе и чака да види Господ какво ще направи. Сега е малко по-различно, сега отборът е по-компактен, пресира по-напред, целият отбор се движи пакетно. Не търсят всяка топка да минава през Меси и това е хубаво за самия треньор и за отбора, че има голяма динамика. Когато бях в Бразилия, бях с Бебето, с Ромарио, с Ривелиньо – все левичари, какво да правим! Така сме се събрали, че тук-таме има някой левичар. Те също имат страхотен отбор. Усетих в хората, че малко Тите не го харесват. От неговите изказвания пред техните медии или при срещи с хора, те усещат, че той живее с мисълта, ако станат световни шампиони, да каже, че е той. Това на бразилците не се харесва, защото там е малко по- различна работата. Както Ромарио не е казал: „Аз станах световен шампион“, както Бебето не е казал: „Аз станах световен шампион“, както Ривелиньо или Пеле. Думата „ние“ е най-важната! Ако кажеш „аз“, пиши я бягал! Няма да се хареса на хората. И затова като сравнявам двата отбора – и Аржентина има страхотен отбор, и Бразилия има страхотен отбор. Но ако всичко върви по план на световното първенство, Аржентина и Бразилия ще се срещнат на полуфинал. Тогава ще бъде кърваво, не знаем какво ще стане. Но преди да стигнеш до този мач Бразилия – Аржентина, има други отбори, които за мен ще бъдат голяма изненада. И Дания ще бъде изненада, и Белгия ще бъде изненада. Не изключвам африкански отбор да направи голяма изненада, защото винаги в такова време африканците са били страхотни.

- А да не се окаже, че всички играят и накрая да спечелят германците?

- То е така винаги. Говорим, че Германия нищо не играе, пък все на финал стига. Но виждам Германия малко по-различно от други световни първенства. Сегашната Германия е отбор с динамика от средата на терена напред, но от средата назад не ми дава това спокойствие. Както бяха и 1994 г. – от средата напред Матеус, Хеслер, Клинсман, Фьолер, Мюлер, а от средата назад – клатушкаха каруцата. Сега Германия е същата – има добър отбор от средата напред, но от средата назад не ми дава това спокойствие. Имат страхотен вратар, но в много от загубите на Байерн (Мюнхен) и на националния отбор е допускал много груби грешки. Но не остана незабелязан Мануел Нойер в годините. Виждате, че когато направи грешка, отборът не играе добре. Когато той е нервен и започне да греши, отборът не играе супер. На Испания с тези млади футболисти ще бъде трудно. Луис Енрике има неговата идея какво трябва да направи за отбора, как да го подреди, но в една група с Япония и с Германия, ще видим докъде може да я докарат. Ще бъде много трудно на Испания. Може би ще минат първия кръг, но оттам нататък с този млад отбор с Педри, Гави, Ансу Фати… Отборът генерално е млад, но има и трима-четирима, които са ветерани и са били в много битки, както са Бускетс, Родри, Жорди Алба. Футболисти, които имат добър опит. Но ако Испания стигне до четвъртфинал, полуфинал или финал, това ще бъде супер за испанския футбол, защото следващите четири години ще влязат в голямата игра. Сега са добър отбор, но имам едно резервирано чувство към тях.

Следвай ни: