Теодор Салпаров: Ако Матей Казийски беше останал в националния отбор, щяхме да имаме поне 5-6 медала

Легендарният волейболист Теодор Салпаров гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. 

Либерото на Хебър (Пазарджик) демонстрира феноменално ниво на игра и на 40-годишна възраст. 

Звездата и съотборниците му ще участват в групите на Шампионска лига за втора поредна година, а Салпаров не е затворил вратата и към връщане в националния отбор. Предлагаме акценти от интервюто със Салпаров:

Теодор Салпаров: Националният отбор на България не е затворена страница за мен

- Коя е най-тежката ти загуба като състезател? Давам ти пример – вече виждаш как сбъдваш една твоя мечта и изведнъж всичко това изчезва…

- Веднага ще ти кажа. Това е едно нещо, за което съм повече от сигурен, когато Матей (Казийски) и Радо (Стойчев), и аз, и още няколко момчета след олимпийската квалификация скочихме за една кауза. Тя не се случи, същевременно аз заявих желание да отида да играя на олимпиадата. Но за това нещо най-много съжалявам, защото, ако беше Матей Казийски в отбора, съм повече от сигурен, че щяхме да имаме поне пет-шест медала, не знам с какъв цвят и със сигурност два-три финала на голямо първенство. Това даже наскоро си говорих с Виктор Йосифов, че заради този скандал, без значение кой е виновен и кой не е виновен, пострада българският национален отбор. За съжаление, не разбрахме не само ние, спортистите, въобще всички българи дали в политиката, дали в спорта, че когато България е единна, прави чудеса и има големи успехи. А когато сме разединени или си гоним нашите цели и егото ни пречи, никога не сме имали резултати. За съжаление, това е една мъка, която остана в мен и нещо, което страшно много ме тормозеше. Можеше наистина този национален отбор да направи велики неща още няколко години.

- Тази седмица отборът на Хебър, част от който си и ти, започва участието си в груповата фаза на Шампионска лига. Какви са очакванията към вас?

- Аз очакванията на хората не мога да знам какви са, но знам какви очаквания мога да имам на база на моя опит. Отборите са три-четири класи над тези, срещу които играхме в квалификациите до момента. Това мен ме радва и като състезател на тези години ме амбицира да покажем аз и моите колеги най-доброто от себе си. Основната цел в Европа я свършихме – да влезем отново в групите, което е трудно постижимо и не знам хората дали си дават равносметка, че Хебър е единственият отбор в България, който две поредни години минава през квалификации, за да стигне до групите. Преди само с ЦСКА съм играл в Шампионска лига, от българските имам предвид. Тогава се класирахме по право директно в групите на Шампионска лига, защото имахме по рейтинг точки, после така бяха и Марек. Така че това е много достойно за уважение и много се радвам, че нашият отбор доказа, че миналата година не е било случайно това влизане.

- Какво липсва в българското първенство?

- Класа. Според мен има още много български състезатели, които отиват в чужбина за не толкова сериозна разлика във финансите, а могат да бъдат много по-полезни тук и да се създаде едно много по-конкурентно първенство, за да растат всички млади състезатели нагоре и за да бъде добре за националния отбор. То всичко тръгва от клубния волейбол. Това може би недостига.

- Защо се провалихме на световното първенство по волейбол? Само треньорът Ники Желязков ли е виновен за това, че реши да заложи на предимно млади играчи?

- Според мен най-малко трябва да виним треньора Николай Желязков, защото да си говорим реално, за три-четири месеца не може да се определи дали е правилна работата на един треньор или не. Моят опит от това, което съм научил през годините дали е клубен отбор, дали е национален отбор, с каквато и селекция да си, за да функционира системата на игра, която е приложена от треньора, се изискват поне два-три месеца. Така че много трудно бихме дали оценка на Ники Желязков за това лято с националния отбор. Като сложим и факторите, че от водещите и най-опитните състезатели не играха в Лигата на нациите, само с една подготовка от 20 дни да отидеш на световно първенство, видяхме какво стана. По-скоро трябва от първия ден на лагера в националния отбор, който и да е треньор, да откликнат всички състезатели, да бъдат в отбора. Ясно ми е, че и аз като състезател през годините в националния отбор и натовареното първенство в чужбина, което съм играл, искаме почивка, но почивката пак може да бъде с отбора, като не играеш във всеки мач, да пропускаш някоя тренировка, но да бъдеш част от колектива и да си вътре. Само така може да се структурира един добър колектив и да има резултат в края на периода с националния отбор. Това винаги е или европейско, или световно първенство през септември или октомври.

- Пламен Константинов е новият селекционер на един от най-обичаните отбори в България. Имахте ли вече разговор за твое евентуално завръщане в тима на „лъвовете“?

- Имахме наистина. Обади ми се, говорихме подробно. Аз му казах, че националният отбор не е затворена страница за мен, защото ако има наистина огромна нужда от мен, аз бих се върнал и бих му помогнал с моя опит. Националният отбор беше този, който ми даде поле за изява да ме видят в чужбина и да си намеря добри отбори навън и да направя тази кариера, която я имам вече зад гърба си. Като свърши първенството, ще имаме още един разговор. Тогава вече ще видим наистина моето завръщане дали ще стане, или няма да стане факт, защото то зависи от много фактори. Но аз съм сигурен, че Пламен, познавайки го, той е много взискателен и ще направи така, че от първия ден всички най-добри състезатели да бъдат в националния отбор. И стари, и млади и най-вече да бъдат мотивирани да дадат всичко от себе си, защото наистина трябва да се помага на националния отбор и на младите момчета. Полека-лека да се върнат успехите, които ги имахме през годините.

- Кога националният отбор на България отново ще е фактор в световния волейбол?

- Не смятам, че е далече. На база на това, което се вижда в гарнитурите надолу, има страхотни деца, вече някои от тях са мъже. Вижда се големият потенциал. Въпросът е, че трябва да показват една стабилност, техните качества във всеки един мач и да нямат спадове – един силен мач, един слаб. Най-малкото, аз винаги съм казвал, че един състезател, който е незабележим, значи си върши прекрасно работата.