Мария Йорданова: Да играя за България винаги е гордост и голяма тръпка

Мария Йорданова: Да играя за България винаги е гордост и голяма тръпка

Не правя големи планове, вървя стъпка по стъпка. Поставям си краткосрочни цели, а след изпълнението им начертавам нови, разкрива младата националка

От две години Мария Йорданова е в разширения състав на женския национален отбор по волейбол на България, но през това лято получи страхотен шанс за изява, който грабна с пълна сила. Селекционерът Лоренцо Мичели заложи на нея в посрещане, а в последния турнир от Лигата на нациите в София тя бе неизменен титуляр. 20-годишната волейболистка се справи отлично, като в редица мачове стана реализатор за България и бе в основата на постигнатите победи. С подмладен и обновен състав пък „лъвиците“ се пребориха в най-важните мачове за победа и запазаха мястото си в световната надпревара за следващия сезон.

Още от 14-годишна Мария Йорданова е титуляр във всички национални селекции при девойките на България и неизмененна капитанка на младите „лъвици“. Носителка е на бронзов медал от европейското първенство за девойки до 16 години в София през 2017 година, на което става и MVP. Има и редица индивидуални награди от различни форуми, включително е обявена за най-добър реализатор на световното първенство в Кайро през 2019 година. Продукт на школата на Левски, където играе до 2020 година. През това време Мария има множество шампионски титли с всички възрасти на „сините“. На 18 години е първия й трансфер в чужбина, като става шампионка с тима на Търговище в Румъния. След два сезона в Северната ни съседка, младата националка сменя посоката, като от новия сено ще играе във френския Пари Сен Клу.

Волейболната ни надежда заяви в специално интервю за BGvolleyball.com, че винаги носи националната фланелка с гордост и е голяма тръпка да представлява България на международните форуми. Ето още какво каза тя за изявите си при жените , за себе си и за бъдещето:

- Получи възможност за изява като титуляр в националния отбор в турнирите от Лигата на нациите, как оценяваш този шанс?

- Честно казано бях изненадана в началото, но когато треньорът е решил да ми даде шанс винаги се опитвам да го оползотворя и да оправдая доветието му. Така се получи и сега, и съм много щастлива от този факт.

- Стана реализатор в някои от най-важните мачове, удовлетворена ли си от изявите си?

- Аз съм самокритична и дребнава и понякога не мога да преценя наистина дали се справям добре, понеже знам, че може и още по-добре. Доста хора ме поздравиха за играта ми, но аз си визуализирам ситуации, в които съм могла да направя нещо различно и по-ефективно. Радвам се, когато хората ме поздравяват, но резултатите изискват тренировки, тренировки и пак тренировки.

- Разпределителката Лора Китипова каза, че на последния турнир в София си била най-сигурния нападател, на който да разчита. Поласкана ли си от тази оценка?

- Разбира се, че съм поласкана. Лора Китипова е изградено име в България както и в чужбина. Да чуеш такива думи от състезател с много опит зад гърба си е доста приятно.

- Изглеждаше уверена в себе си на игрището, вътрешно имаше ли притеснение от поемането на тази отговорност?

- В началото бях притеснена. Не бях играла на такъв формат. С мачовете и подкрепата от момичетата се поотпуснах малко, но все си остава едно леко притеснение. От друга страна разбира се, когато играта ми тръгне, ставам по-уверена. Знам какво прави противниковият отбор в различните ситуации и се отпускам да играя. Така още повече се получават нещата.

- Какво е за теб да носиш националната фланелка?

- Аз от поне 5-6 години съм националния отбор при подрастващите и последните две с жените. За тези години винаги е била и ще бъде голяма тръпка и гордост да играеш за националния отбор и да представяш България на международните форуми.

- Колко важно е, че тимът ни запази мястото си в Лигата на нациите за следващия сезон?

- От голямо значение е дали ще играем в Златната Европейска лига или в Лигата на нациите, защото в световната надпревара отборите са по-силни. Както се видя от тази година имаше мачове, които уж бяха ясни как ще приключат, но имаше изненади. Пък и срещу отбори като Италия и Бразилия знаем, че няма какво да се губи. Всичко може да се случи и винаги можем да си изкараме изводи. От такива двубои само можем да градим.

- Как се чувстваше в пред собствена публика в „Арена Армеец“ и помогна ли подкрепата на феновете за вашия успех?

- Видях особена разлика от турнира във Филипините и този в България. Чувството е неописуемо. Толкова много хора да викат името ти и да подкрепят отбора - това помага много на играта. Надявам се и занапред да се случи така, че да играем пред родна публика.

- Задачата бе изпълнена с млад и обновен отбор, вярваш ли във потенциала на този състав?

- Този отбор има потенциал и го показахме на мачовете от Лигата. На някои моменти бяхме много близо до взимането на гейм от отбори като Япония и САЩ. До другата година има много време. Смятам, че ще се покаже още повече този потенциал и това израстване на отбора.

- Как реагираха околните - семейство и приятели на твоето израстване в националния тим?

- Семейството ми, роднините и по-близките ми приятели много се радваха. Някои ме гледаха по телевезорите, други дойдоха в залата да ме подкрепят и когато чух думи като “Горд съм с теб”, наистина знам, че ме подкрепят и са зад мен.

- Работите отскоро с Лоренцо Мичели, какво мислиш за него?

- В началото с нов треньор винаги има период на адаптация. Докато се напаснеш по начина, по който работи изисква време, но мисля, че отборът бързо свикна. Както се вижда има и резултати.

- След първата част на сезона получихте по-дълга пауза, успя ли да си починеш добре и да се заредиш с енергия?

- Отборът се нуждаеше от почивка. Да, наистина имахме дълга пауза и това се отрази добре. Разбира се поддържаме форма с фитнес, но волейболът почва да липсва.

- Предстои втория етап – подготовка за световното, готова ли си за новото предизвикателство?

- Имахме заслужена почивка, вече време за работа. Поизчистили сме главите от това, което се случи в Лигата и започваме отначало с нови сили за Световното.

- Смяташ, че отново ще се пребориш да бъдеш в състава за Мондиала?

- Когато знам, че тренирам с по-опитни състезателки и които съм ги гледала по телевизията и съм им се радвала - това ме мотивира. Пък и като има още повече конкуренция подобрявам играта си. Знам, че ще дам всичко от себе си и вече то ще си покаже дали ще съм в състава.

- Баща ти е бивш волейболист, коментирате ли с него изявите ти и мачовете?

- Да, с него винаги сме коментирали мачовете ми. Обсъждаме някои ситуации, нещо, което той е видял, което аз не съм докато играя. И се случва дори да ми каже неща, които същото ми е казал и треньорът.

- Той ли бе първопричината да започнеш с волейбола?

- Да, когато бях четвърти или пети клас той ми каза, че ме е записал на тренировка по волейбол на другия ден. Отидохме там и се оказа, че трябва да тренирам с по-големите понеже тези от моят набор имаха някакви състезания. Аз се разплаках, казах, че не искам, но все пак тренирах. Първоначално беше по неволя, докато свикна с новото обкръжение, но после искрата към този спорт се запали.

- Когато трябва да вземаш важни решения допитваш ли се до някого или сама правиш решителните стъпки?

- За по-маловажни неща не се допитвам до никого, но иначе - да, допитвам се до семейството си и приятеля си за тяхното мнение. Те не ми казват направи това, а просто споделят тяхната гледна точка и аз решавам.

- Разкрий нещо за себе си, скрито хоби, талант, или нещо друго, което околните не знаят?

- От скоро почнах да уча програмиране и наистина ми доставя удоволствие да го правя. Другото нещо е, че понякога рисувам и когато имам време обичам да пътувам.

- Коя е най-силната ти черта в характера?

- Бих казала, че съм над нещата в добрия смисъл на думата, a именно, че приемам доста ситуации с лекота и че не се поддавам лесно на емоции.

- Имаш ли кумир във волейбола?

- Един треньор ми беше казал: “Не се сравнявай с другите, това си ти и бъди най-добрата версия на себе си.".

- Едва на 18 години излезе в чужбина. Беше ли тежко да си сама навън?

- Преди да отида в Румъния живях със семейството си и излизането така да кажа от комфортната зона винаги е трудно особено, когато не съм близо до тях, а в друга държава. Първите месеци е тежко като знам, че всичко трябва да си правя сама, понеже няма кой да ми го свърши, но се свиква. Това ми помогна да стана самостоятелна от по-ранна възраст. Нито съм първата, нито последната, която отива в чужбина по-рано. Рано или късно трябваше да се случи. Радвам, че при мен стана по-рано.

- След два сезона в Румъния и шампионска титла смени посоката и поемаш към Франция. Защо?

- В Румъния много ми харесаха двете години с отбора на КСМ Търговище, но прецених, че Франция е една голяма възможност и предизвикателство за израстването ми като състезател.

- Къде би искала да играеш на клубно ниво?

- Бих се радвала някой ден да стигна до Италия или Турция. Времето ще си покаже.

- За какво мечтаеш?

- Аз не си мечтая, аз си поставям цели в по-близкото бъдеще и като ги постигам си поставям нови. Целите за момента са да направим едно силно представяне на Световното първенство с националния отбор, на клубно ниво се ботим за медал и последно но, най-важно да няма контузии.

- Да завършим с едно пожелание към себе си и към феновете?

- Искам да им благодаря за подкрепата и се надявам да ги зарадваме с мачовете ни от Световното.

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички