Златан: Близо съм до края, но все още не съм го стигнал

Нападателят на Милан Златан Ибрахимович даде интервю пред ESPN, в което говори за важността от това отборът да спечели трофей, за помощта си към младите играчи в тима, за разочарованието си от отсъствието си заради контузии и за притеснението от наближаващия край на кариерата си. 

За целите на тима

Отборът работи усърдно, ние полагаме огромни усилия, за да постигнем нашите цели. Съставът е все още млад, но израства и придобива все по-голям опит. Ние сме на върха в класирането, но трябва да останем фокусирани върху това, което трябва да направим. Във футбола много неща могат да се променят само за една седмица. Тук съм от две години и половина, като сме били първи и втори, но все още нищо не сме спечелили. Ако не печелиш трофеи, може да ти стане доста тежко, защото не получаваш нищо въпреки всичките ти усилия и така няма похвали за това, което правиш. Сега просто ни липсва трофей, защото правим всичко перфектно.

Златан: Обичам да изпитвам омраза, защото това извлича най-доброто от мен

За настоящата си роля в отбора

Мисля, че колкото повече остаряваш, толкова по-голям опит имаш. Научил съм доста по време на кариерата ми от други футболисти, с които съм играл, и от треньорите, които съм имал. На моята възраст е време и аз да дам нещо. Имаше момент в моята кариера, в който научих много, но не дадох нищо в замяна. Когато човек е млад, той се опитва да докаже, че винаги е най-добрият, но след това начинът му на мислене се променя. В нашата съблекалня има доста млади хора. Аз се опитвам да помагам на всички и да лидер по моя собствен начин както на терена, така и извън него. Когато съм на терена, аз се опитвам да им помагам, а когато не съм, старая се да им давам цялата си подкрепа. Отборът е много отворен и има голямо желание да постигне целите си. Ако не побеждаваш, не е лесно, защото всеки играе, за да печели трофеи. Трябва да се стремим да даваме най-доброто всеки ден.

За своите контузии

Разбира се, че съм разочарован, защото бих искал да бъда на терена във всеки мач. Обичам да играя в двубоите. Адреналинът, който получавам със стъпването на терена, е невероятен. Ако не играя, аз се опитвам да помогна на тима по друг начин, оказвайки подкрепа на моите съотборници. Страдам, когато не съм на терена. Искам да правя все повече и повече неща. Най-важен е отборът, ние работим заедно. Дори и да не съм на терена. Това не е шоу на един човек, а общо начинание. Ето защо сезонът ни е толкова добър. Това е нещо колективно, а индивидуалната част също работи добре. Сега става въпрос за побеждаването. Ако спечелим, ще бъда също толкова щастлив, колкото, когато съм на терена.

За своето бъдеще

Близо съм до края и малко се паникьосвам, защото се чудя какво ще правя след това. Знам различните варианти и мога да правя доста неща, но не знам дали ще мога да намеря някъде същия адреналин, който сега изпитвам на терена. Опитвам се да отложа оттеглянето, като играя и бележа голове. Ясно е, че за да продължа да играя, трябва да бъда физически добре. Необходимо е да съм в състояние да играя и да се забавлявам, докато го правя. Няма смисъл да играеш, ако страдаш твърде много. По-добре е да бъдеш реалист и да си кажеш: “Стига толкова”. След това започваш нова глава. Но ако си фокусиран върху това, не си концентриран върху останалите неща. В моята глава това не присъства. Ако си мислех за моето отказване, нямаше да мога да помогна на моите съотборници и на себе си в правенето на това, което ми харесва. Футболистите следват една и съща програма всеки ден. Аз го правя от 25 години. Това е като да бъдеш войник. Аз съм близо до края, но все още не съм го стигнал.

Следвай ни:

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Снимки: Gettyimages