Звездата на Реал Мадрид Карим Бензема даде обширно интервю пред “Екип”, в което говори по най-различни теми като сблъсъците с Челси и Пари Сен Жермен в Шампионската лига, тежкото поражение с 0:4 в Ел Класико, сътрудничеството си с Килиан Мбапе и Винисиус Жуниор, както и за това как възприема критиките.
За сблъсъка с Челси
Няма фаворит. Вижте например ПСЖ - Реал: в първия мач бяхме фаворит може би, а преди реванша ПСЖ бяха абсолютен фаворит. Така че това нищо не означава. Челси е много добър отбор и ще отидем там в търсене на добър резултат.
За загубата с 0:4 от Барселона
Случва се. Зависи как се подготвяш за мача. ПСЖ пък загуби от Монако с 0:3. На всички големи отбори може да им се случи. Например, ако бяхме спечелили с 5:0 в Париж, щеше да е същото. Беше ми неприятно да преживея това Ел Класико от трибуните. Бяхме в добра серия и имахме всичко необходимо, за да я удължим. Всъщност, можеш да загубиш мач с 0:4 и да не се тревожиш за това. Но не и ако го загубиш по този начин. Не показахме нищо, не се опитахме и не демонстрирахме кои сме ние. Оставихме ги да играят.
За отстраняването на ПСЖ
Нищо специално не си казахме с Мбапе преди реванша. Просто му пожелах да направи добър мач. Аз лично не изпитвах по-особено напрежение в този двубой. Просто исках моят отбор да спечели, защото бях разочарован от първата среща. Бяхме зле, доминираха ни през целия мач, дори не атакувахме… Но аз знаех, че на реванша ще бъде различно. Когато ги притиснеш, вложиш интензитет и не им даваш да играят… Тяхната стратегия е да разчитат на Марко Верати, който изпълнява най-важната роля. Ако го пресираш добре, те сменят тактиката и играта им не е същата. Така Леандро Паредес, който е до него, вече няма да бъде същият. Маркиньос и Преснел Кимпембе, които искат да играят с Верати, няма да бъдат същите. Така че тайната за успех срещу ПСЖ е да ги пресираш. Мачовете, които те загубиха в Лига 1, са тези, в които бяха пресирани навсякъде. Когато вкарахме първия ни гол, самите те решиха, че са загубили мача, а беше само 1:1… Това им се е случвало доста пъти, падат психически.
ПСЖ беше отборът, който ме плашеше най-много. Манчестър Сити винаги искат да владеят топката, но все още не са играли срещу отбор, който може да ги атакува от задни позиции. Байерн бележат много, но и допускат много. Имам усещането, че можех да вкарам още повече голове на ПСЖ, ако се бях пробвал. Чувствах, че всичките ми удари влизаха във вратата. Можете да питате съотборниците ми какво им казах на почивката. При 1:0 за ПСЖ не се промени нищо за нас. Знаехме, че при всички случаи трябва да вкараме поне два гола. На почивката казах на всички: “Момчета, добре сме. Допуснахме един гол, но се опитвахме да атакуваме. Нормално е, трябва да атакуваме. Просто трябва да внимаваме с контраатаките, спокойно”. Не знам как хората гледат на футбола, но не доминираш, защото владееш топката. Когато ПСЖ владееха топката, те не я придвижваха напред. По-скоро тяхното притежание на топката е с цел да успокоят темпото, когато са надигравани. Правят го много добре, задържат топката и се опитват да организират контраатаки.
За Мбапе и Винисиус
Дали Мбапе може да бъде третата звезда на отбора, заедно с Винисиус и мен? Да, казвам това често. Харесва ми да играя с него в националния отбор и бих искал да играем заедно и на клубно ниво. Мисля, че бихме вкарвали два пъти повече голове или може би дори три пъти повече. С Мбапе се разбирам добре в националния тим, защото единият знае какво ще направи другият. Например и на двамата ни харесва да отиваме наляво, но никога не го правим по едно и също време.
На Винисиус не съм му показвал как се играе футбол. Всичко, което направих с него, беше да му променя възгледите за играта. Преди неговата идея беше да надиграе противника и едва след това да реши какво да направи. Сега той надиграва съперника, знаейки дали ще стреля, ще центрира или ще направи пробив. Тази година всички казват “Винисус това, Винисус онова…” Той обаче е същият футболист от миналия сезон. Единствената разлика е, че сега той взима правилните решения. Той мисли и точно на това го научих.
За критиките
Критиките никога не са приятни, но трябва да ги приемаш и най-вече да ги разбираш. Когато разбереш, че тези, които те критикуват, никога няма да се справят по-добре от теб… Най-добрата критика е самокритиката. Няма нужда да включвам телевизора, за да знам дали съм направил лош мач. Аз веднага го разбирам. Понякога ме е яд два-три дни за нещо, което съм направил зле.
Снимки: Gettyimages