Росен Барчовски - за мачовете с Чехия, развитието на младите, Везенков, Дий Бост и бъдещето на националния отбор

Селекционерът на мъжкия национален отбор на България по баскетбол Росен Барчовски даде интервю за предаването "Спорна топка" по Max Sport 2 след приключилия февруарски прозорец от квалификациите за Мондиал 2023. Както е известно, "лъвовете" записаха една победа и една загуба, след като първо победиха Чехия със 79:70 в Ботевград, а след това инкасираха драматично поражение от чехите в Пардубице с 80:83. 

България се завърна в борбата за Мондиал 2023 с блестяща победа над Чехия

Барчовски призна, че не е напълно доволен от изминалия прозорец заради пропуснатата възможност за победата и във втория мач. Наставникът на "трикольорите" даде своето мнение относно двата двубоя, силното представяне на Александър Янев, потенциала на младите Емил Стоилов и Константин Костадинов, пропуснатия шанс от Дий Бост и още.

“Напълно доволен не съм. Създаде се ситуация да спечелим втория мач и да се класираме директно. Това нещо не ми позволява да се зарадвам напълно. Ако съм обективен и върна нещата преди началото на прозореца, то тази ситуация, в която си разменяме по една победа и ние взимаме повече, ми се струваше много трудна. Те бяха фаворити. Да не сме чак такива максималисти. Трябва да сме доволни от това, което направихме.

На полувремето на първия мач поведохме с 14 точки. Всичко ни се получавше, вкарвахме много. Чехите нямаха толкова добър процент при стрелбата и нещата се получиха. На полувремето те взеха мерки и вече историята на мача е известна. Съжалявахме единствено, че изпуснахме да победим с повече от девет точки. Те все пак ни стигнаха. Атмосферата в залата беше страхотна. Децата наистина бяха голяма мотивация за нас. С това и започнах разбора в Ботевград. Не само нашия отбор - всеки един тим играе и функционира добре в подобна атмосфера. Спортът е много емоционален и много психологически, тези неща влияят.

Получиха се нещата. Играехме много агресивно и спряхме тяхната бърза атака, в която те са много силни. Също така се борехме много добре. Изобщо, това беше един от най-стойностните мачове, които съм водил начело на този отбор.

Росен Барчовски: Сами може да видите колко важно бе завръщането на Дий Бост

Дий Бост беше изключителен лидер в този мач. Той показа класата си и поведе отбора, но не беше сам. Бост беше черешката на тортата. Именно затова е и повикан в този отбор - да прави разликата.

Лично на Александър Янев му казах една статистика, която не я бях споменавал пред него - колкото пъти той започне като титуляр, толкова пъти ние играем добре и побеждаваме. Върнах назад доста мачове, понеже аз съм заедно с него от доста време. Той ни дава много голяма стабилност, много грамотен играч е. Знае къде да застане в защита, в нападение се движи много добре, не прави глупости и е много солиден състезател. Аз имам много голямо доверие в него. Това нещо му го казах преди първия мач и ми се струва, че по някакъв начин е повлияло. Такива неща влияят на по-млади играчи, но и в случая дори и на по-опитен такъв повлия. Янев е с много игрово време в клубния си отбор, така че това са съчетания от неща, които повлияха.

Още по време на тренировките при първото идване на Емил Стоилов, Александър Янев го взе под крилото си. Ние ги слагахме заедно в един състав доста по-често. Когато се прави план за мач, обикновено се планират четирима високи играчи. Тях двамата ги слагахме винаги заедно. Той му помага и с опита си. Получават се такива спойки, понякога не се знае точно защо, но случаят е точно такъв.

В двата дни между мачовете ние направихме две съвсем леки тренировки без контакт. Основната ни цел беше да се възстановят и да ги предпазим от контузии. Ние обаче не можахме да отработим някои нови неща или някои неща, които искахме да коригираме. Повечето беше на приказки и на теория. Мисля, че се позагуби концентрацията по този начин. Неслучайно започнахме втория мач по този начин. Трябваха ни 15 минути, за да поработим на пълни обороти. Целяхме се върху предпазването от контузии и преумора. Мисля, че бяхме свежи. Неслучайно в края на мача изравнихме резултата от сериозен пасив. Никой не е играл повече от 35 минути.

Ние целенасочено търсим играта на ръба на риска. Нямаме кой знае колко силни аргументи на постепенно нападение. Ще имаме след две-три години с Емил Стоилов, с Константин Костадинов, с Данчо Минчев и разбира се, със Сашо Везенков. Имаме много сериозни високи играчи в подкошието. На този етап силата ни е по периметъра. Има моменти, в които тройките не влизат, има и такива, в които не влизат. По-важното е да имаме стил, отколкото да нямаме. Резервите са не толкова в броя на тройките, колкото в процента успеваемост. Трябва да търсим около 38-40% при стрелбата. Зависи си също така дали имаме ден и колко ни пазят.

България показа сърце, но отстъпи пред Чехия след трилър в Пардубице

Включването на Павлин Иванов и Васил Бачев беше чудесно. В нападение ролята им беше огромна. Не е тайна, че Чавдар Костов е най-добрият ни защитник. Противниците го познават. Те играят с респект към него. Ако той беше здрав, точките им щяха да намалеят. Проблемът не е само в личната защита. Ние играехме с много смени на пик-н-рол. Оттам се получиха доста кошове. Проблемът е, че направихме две сериозни грешки при липсата на комуникация. Накрая се опитахме да начертаем едно нападение, но те обаче излязоха с петима ниски играчи и направиха пълни смени. Беше много трудно.

Тази ситуация накрая е най-коментирана. Дий Бост не беше доволен от първия мач заради процента си на стрелба. Той вкара 6 тройки от 14 опита. Имаше няколко отворени стрелби и една-две грешки - заради това беше недоволен. Във втория мач се случи нещо, което го очаквахме. Като се започне от провокациите - изнервиха го, твърда игра, преса срещу него. Тук, в Ботевград, започна да го пази Хрубан. Там обаче му пуснаха две “рендета”, които се въртяха и го пресираха по целия терен. Трудно му беше да получи топката. Ние затова заложихме на Станимир да играе с топката на върха, а Бост да играе отстрани. Те играеха срещу него с капани, само и само той да се раздели с топката и да не вижда коша. Това нещо го изнерви. При тройката му за 80:80 трябва да поздравя Димитър Ангелов - негова беше идеята какво да изиграем в нападение и играчите го изпълниха перфектно.

След това дойде ситуацията с откраднатата топка. Той беше малко и под еуфория след тази тройка. Нашият щаб беше на другия кош - нямаше как да му извикаме да спре. Ако се беше случило пред нашия кош, можеше и да чуе. Там нямаше как. Първоначално му се отвори ситуация. Коридорът се виждаше, но те се върнаха бързо и го затвориха. Малко му се подгъна и крака, имаше натрупана умора. Целият въпрос е дали да атакува или да спре и да имаме ситуация да вкараме кош или да влезем в продължение. След мача мнения имаше много. Аз не смятам, че това е много сериозна грешка, защото ако той беше спрял тази топка, надали щяха да ни позволят да вкараме кош. Нарушение нямаше да ни свирят, трябваше “дузпа” да ни направят. Много трудно щяхме да вкараме кош. Отиваме в продължение, където е пълно тото - може и да спечелим, можеше и пак да е равен, но имаше и риск да ни победят с повече от девет точки. Ако беше вкарал тази топка - все пак е под коша и е Дий Бост, тогава те щяха да изпаднат в много тежка ситуация и щяха да поискат таймаут. Ние щяхме да се наредим със смени, нямаше да допуснем тройка и щяхме да играем на ръба на фаула. Все пак щяха да са им нужни 2 успешни наказателни. В крайна сметка стана най-лошото. При връщането назад Емил Стоилов остана с Мартин Петерка на транзиция, но отиде малко ненужно да помага на Станимир Маринов, който обаче си покри човека. Това е липса на опит и късмет, естествено.

По начина, по който върви Емил Стоилов, с привличането на Дейвид Кравиш - много качествен състезател, евентуално с участието на Сашо Везенков, който ще е изключителен важен за предстоящите два мача и за ЕвроБаскет, при завръщането на Данчо Минчев, ние ставаме много сериозен отбор в подкошието. Никога не сме имали в близко и по-далечно минало толкова атлетични и високи състезатели. Единственото, за което се моля, е Станимир Маринов да бъде здрав. Има някои здравословни проблеми, които се появяват периодично. Той го показа и в клубния си отбор. Само да бъде в добра форма, ние ще може и да играем без Дий Бост. Абсолютно възможно е да използваме Дейвид Кравиш за мачовете срещу Литва и Босна и Херцеговина през юли. Те са много високи отбори и много силни в подкошието. Емил, колкото и добре да върви, трудно ще издържи в двата мача по 30 минути. При всички положения ще ни е нужен Кравиш. Все още месецът е март, има много време до следващия прозорец.

Микроситуациите са въпрос на мигновени решения - някой път са добри, някой път не са, някой път има шанс и късмет. Станимир имаше предвид след мача, че трябваше на няколко пъти да си кажем “смяна”, “ти вляво”… Това нещо го нямаше. Факт е, че беше много шумно. Пускаха музика, тромпети и се чуваше трудно. Това нарочно беше направено. На това ниво не бива да се допускат двама играчи да вкарват толкова много. Трябва да отчетем класата на Войчех Хрубан. Той е наистина страхотен играч.

Представа си нямате колко много повече могат да покажат Емил Стоилов и Константин Костадинов. Оттук нататък нещата зависят от тях и от техните агенти. Те получават много голям шанс в националния отбор на България, при положение че играят малко в клубовете си. Това се случва много рядко. Те са получили това, което трябва. Сега зависи колко работят, как работят, какъв характер проявяват, как се изявяват за клубовете си. Трябва да седнат и да помислят със своите агенти кое ще е най-доброто развитие поне за следващата година. На тях има поне един сезон с отбор, в който да играят поне по 25 минути на мач и поне по 40 мача на сезон. Нуждаят се от тимове със сериозен тренировъчен процес. Да, в Испания са, но игровото им време е недостатъчно. Само в националния отбор не може да стане. Сега чаках два-три дни да минат, да си починат. Ще водя разговор с тях и техните агенти, за да си кажа мнението. Мисля, че имам достатъчно голям опит, за да мога да преценя това нещо. Те са бъдещето. Въпросът е до къде ще стигнат.

Много е неприятно, че сме на последно място при стрелбата от наказателната линия. Малко по-добра успеваемост и щяхме да спечелим втория двубой. Не е място за притеснение обаче, това се коригира. Проблемът е, че в този минилагер ние тренирахме наказателни удари много повече от останалите пъти. Наказателният удар е много психология, характер и спокойствие. Това не ме притеснява, но при всички положения ще му обърнем внимание.

Ние трябва да гоним поне една победа в юлския квалификационен прозорец. Възможно е Литва да дойде в пълен състав, възможно е играчите от НБА да играят. Ние в Ботевград сме побеждавали силни отбори като Франция, Латвия, сега и Чехия. Босна също не е непобедим отбор. Мисля, че също може да постигнем успех над тях. Ние вече играем с характер и със самочувствие. Може и Господ да ни помогне с идеята чехите да не спечелят двубой. Трябва да направим всичко възможно атмосферата срещу Литва да бъде същата. Да сме всички, да сме здрави и да сме във форма. Тогава е абсолютно възможно да ги победим.

Ние трябва да гоним поне една победа в юлския квалификационен прозорец. Възможно е Литва да дойде в пълен състав, възможно е играчите от НБА да играят. Ние в Ботевград сме побеждавали силни отбори като Франция, Латвия, сега и Чехия. Босна също не е непобедим отбор. Мисля, че също може да постигнем успех над тях. Ние вече играем с характер и със самочувствие. Може и Господ да ни помогне с идеята чехите да не спечелят двубой. Трябва да направим всичко възможно атмосферата срещу Литва да бъде същата. Да сме всички, да сме здрави и да сме във форма. Тогава е абсолютно възможно да ги победим.

Принципно имаме обещание, че Александър Везенков ще бъде на линия през лятото.

И аз, и играчите предпочитаме да домакинстваме в Ботевград заради атмосферата, която се създава. Проблемът е с хотела и с настаняването, не толкова на нашия отбор. Ние не сме претенциозни, отиваме да играем баскетбол, а не за удоволствия. Ако този въпрос не може да се реши, има вариант да отидем в Самоков. Направил съм резервации и за юни, и за август в Самоков. Това вече е град, който разполага с най-силния отбор и с много традиции в баскетбола. По-важното е в какво състояние сме, а не толкова дали ще играем в Ботевград или в Самоков.

Павлин Иванов, Васил Бачев и Димитър Димитров имат страхотен потенциал. Георги Глушков и федерацията ни създадоха страхотни условия. Тук е мястото да им благодаря. Поздравявам и моя щаб, който работи страхотно - Димитър Ангелов, Васил Христов, Георги Давидов, Явор Касабов, д-р Белев, Тодор Колев. Трябва да ги спомена и да им благодаря”, каза Росен Барчовски.

Снимки: Николай Христов, FIBA

Следвай ни: