Манчини: В миналото на нападателите им беше по-трудно, но футболът беше много красив

В бутиковата си рубрика в предаването „Код Спорт“ по RING асът на телевизионния гигант TUDN и кавалер на „Златната топка“ Христо Стоичков отново осигури звездна среща. Този път негов събеседник е легендарният Роберто Манчини – човекът, който изведе Италия до триумф на Евро 2020. Ето и част от разговора на Камата със селекционера на „Скуадра адзура“.

- Роберто, играли сме заедно преди доста години вече. Какво се промени през този период във футбола?

- Нашето време беше хубаво, бих казал страхотно време. Тогава имаше множество отлични футболисти, които блестяха навсякъде в големите отбори. За нас, нападателите, беше малко по-трудно, защото нямаше ВАР, а реферите далеч не внимаваха толкова да те предпазят от остри влизания. С други думи беше по-трудно тогава. Отборите, поне не всички от тях, не бяха подготвени в тактическо отношение така, както са подготвени сегашните тимове. Беше малко по-различно, но футболът по наше време беше много красив, беше зрелищен, дори няма да сбъркам да го нарека и развлекателен. Най-вече заради плеядата много технични футболисти.

- След толкова години начело на клубни отбори, сега водиш национален тим. Колко по-различно е?

- Различно е, да. Доколко не съм мислил точно, но основната разлика е една и тя е ясна – в националния се виждам по-рядко с играчите в работна обстановка. Имахме приятно изключение като изкарахме месец заедно на европейското и определено имаше защо. Но след това дойде период от около четири месеца без никакви изяви на националния отбор и това определено е твърде дълъг период. Тоест за мен работата се свежда единствено до гледане на мачове. Всекидневната работа липсва, естествено, че липсва, но знаем, че след по-малко от година има световно първенство и ние не сме се отказали от голямата цел. Тя е пред нас.

- Как гледаш на предложението на ФИФА световните първенства да се провеждат на всеки две години?

- Не мога да кажа дали е добре, или зле. Трябва да се преценява. Световното е голямо събитие и когато е на четири години, както е сега, това е наистина впечатляващ епизод от живота. На всеки две години може да се превърне в нещо рутинно, нещо обикновено. Не знам, наистина не мога да преценя.

Следвай ни: