Блиц с шампиона по триатлон Борислав Палашев

Казвам се Борислав Палашев на 19 годишна възраст. Родом съм от град Пазарджик. Започнах да се занимавам с триатлон на 8-годишна възраст поради здравословни причини и днес имам удоволствието да съм национален състезател. Още от дете личният ми треньор е моят баща - Борислав Палашев старши без помощта. на когото нямаше да съм постигнал успехите, с които се гордея днес. Извоювали сме  редица държавни титли и добри участия на международно ниво, от които акцентира  завършването ми на 4-то място във финал Б на Европейско първенство за юноши и девойки с участието на 100 състезателя. Развитието ми като спортист и целите ми свързани с популяризирането на триатлона ми помогнаха косвено и за развитието на спорта в моя роден град.  Това доведе и до моите не малко участия в номинацията за спортист на годината за град Пазарджик няколко пъти.

Помниш ли първото си състезание?

Да, разбира се, че ще го помня - все пак на него взех заслужен златен медал. Бях на 9-годишна възраст и състезанието се състоеше само от 50м  плуване и  1-километър бягане. Не направих силно плуване, защото, както и до днес, плуването ми е слаба черта, върху която работя най-много. Но си спомням, че бягането ми беше доста силно и успях да спра хронометъра на 3:45, което за тази възраст е върхово постижение.

Разкажи ми забавна случка от тренировъчния процес?

Всяка тренировка малко или много има забавна случка. Не мога да се сетя за конкретна такава. Може би тази година - в края на сезона  си казах, че все още не съм падал с велосипеда, а това може да е в ежедневието на всеки колоездач, и на другият ден паднах. Всеки, който спортува, ще има забавни случки всеки ден.

Как се виждаш след 5 години?

След 5 години мога да се видя и си пожелавам да се видя сред едни от най-силните имена в този спорт. Искам да се видя на старта на  Европейски, Световни първенства като най-голямата ми цел е участието на Олимпийски игри.

Най-големият ти личен успех е?

Не мисля, че все още мога да посоча за най-голям успех завършването на добра позиция в някое състезание. За мен най-големият ми успех е да се съхраня като спортист и че продължавам да имам хъс и мотивация за работа, тренировки и състезания, което значи че ако ги задържа, успехите в живота ще дойдат .

Най-голямата ми мечта..

Най-голямата ми мечта е участието на Олимпийски игри, за която работя усърдно всеки ден, дори и през почивните дни. Вярвам, че  ако следваш мечтите си, винаги ще ги постигнеш. Затова не спирам да мечтая.

Най-големият ти страх?

Най-големият ми страх винаги е бил да нямам възможността да се развивам в личен и професионален план. Надявам се да нямам такъв проблем в бъдеще, защото с това мога да изчезна като личност.

Твоето лично мото е?

Работа, работа, работа… - това е моето лично мото. Ако спра да работя, независимо дали това ще е в спорта или бъдещото си развитие, ще се чувствам излишен и ненужен.

Какво за теб е триатлона?

На първо място триатлонът и спорта като цяло са начин на живот. От там може да го разделим на това че се изграждат силни връзки,  приятелства, хубави и лоши спомени, споделени моменти с любими хора. Всичко това е спорта за мен.

9 Какво правиш, за да популяризираш триатлонът и въобще активния здравословен начин на живот сред децата и подрастващите?

На първо място допринасям  за популяризирането на триатлона с личния си пример, помагам с това, че все още съм се запазил като спортист и с това показвам на подрастващите, че за спорта няма граници.

Също помагам доста на децата в СК „Палашев“ в свободното си време. Давам им съвети, насочвам ги в някои трудни за тях упражнения и ги мотивирам да продължат.

10. Какво си пожелаваш за 2022г.?

За 2022г. си пожелавам да е една успешна година във всеки план. Пожелавам си да сме здрави, да няма контузии и най-сетне тези Ковид вълни да приключат, за да можем свободно да си практикуваме заниманията.

Следвай ни: