Кристиан Титрийски: Опитвам да подражавам на Боян Йорданов в националния отбор

16-годишният Кристиан Титрийски може да бъде определен за едно от откритията на сезона във волейболния Левски. Диагоналът записа дебют за мъжкия ни тим в първенството, а игра за него и в Европа. В европейската квалификация, която се проведе в зала "Левски София" миналата седмица, Титрийски имаше солиден принос за първото място на юношите до 18 години. По тези и други теми младокът даде интервю за официалния сайт на Левски.

- Кристиан, дотук сезонът определено върви успешно за теб. Проби в мъжкия волейбол с екипа на Левски и то доста бурно. Стана топреализатор на националния отбор (86 точки в 4 мача) за победата в евроквалификацията. Да започнем от Балканиадата миналата седмица. Кажи няколко думи за турнира и как усети представянето си?

- Беше много хубаво, че се проведе в нашата зала и имаше публика. Чувството е много готино. Не е най-важното, че аз станах топреализатор за националния отбор в турнира, но не крия, че това ме радва. Най-хубавото, разбира се, че е успяхме да станем първи, след като имахме леки затруднения. Паднахме от сърбите, но след това успяхме да се вдигнем и да вземем мача си срещу гърците. Най-важното беше да не ги подценяваме заради победите в двете контроли преди турнира. Те започнаха силно в него и трябваше да бъдем внимателни. Бихме ги и всичко приключи по най-добрия начин.

- От трибуните се усещаше, че сте отбор. Задружни сте и има добра атмосфера. Как е отвътре?

- Да, така е и затова играем с увереност. Като изключим мача със Сърбия, не сме имали моменти на слабост. Срещу тях направихме много грешки и това ни повлия. Но иначе играем смело, не се притесняваме. Другите отбори виждат това и неминуемо това им влияе. Наистина играем като отбор и това е много хубаво.

- Балканиадата бе в нашата зала „Левски София”. Доколко и как това повлия на теб и другите "сини" момчета?

- Със сигурност ни беше една идея по-лесно от на другите, тъй като сме свикнали със залата. Разбира се, ни беше и много приятно, че турнирът е в нашия дом. Ние тренирахме за квалификацията в зала „Христо Ботев”. Другите момчета и те свикнаха постепенно с нашата зала. Всички много се зарадвахме в началото като разбрахме, че квалификацията ще е в София. Друго е да играеш пред българска публика. Много хубаво е да усещаш подкрепата. Радвахме се на нея. Домакинството обаче бе и отговорност, защото задължава да си първи.

- В националния до 18 години имаше 5 момчета от Левски с теб Симеон Николов, Александър Къндев, Костадин Козелов и Константин Чипев.

- Да, това е хубаво за клуба. Споменах вече обаче, че в националния сме много задружни. Всички играем и гоним победата. В националния няма значение клубната принадлежност.

- Сигурно е плюс за теб, че и в националния ти вдига Симеон.

- Разбира се, с него съм свикнал от доста време. С другия разпределител Рангел също се получава играта. С Мони е малко по-лесно, тъй като ми вдига всеки ден.

- Въпросът е шаблонен, но докъде може да стигне той на европейското? Имате за пример националния до 19 години, който миналата година стана световен вицешампион.

- Да, те играха финал на световно. На европейското ще гоним най-високата цел – да станем първи. Ще е трудно, но ще дадем всичко от себе си. Много добре ни се отрази, че спечелихме балканиадата и се така се класирахме на европейското. В другите квалификации силни отбори не успяха да го направят от първия път. Това, че го направихме от раз, ни дава повече увереност.

- Да се върнем сега към началото, което те доведе до мъжкия волейбол и националния отбор. Как се ориентира към волейбола?

- Като малък бях много висок. Родителите ми решиха, че ще е хубаво да се занимавам със спорт. Избраха волейбола, защото е интелигентен спорт. Още от началото ми хареса и се запалих.

- А към поста диагонал?

- Треньорите ме ориентираха към него. Решиха, че за мен е най-подходящ. Нямах особен избор. Много малко съм играл като четворка, но не ми се получи кой знае колко добре и си останаха диагонал.

- Как те наричат в клуба Кристиан или Леон?

- Различно. Съотборниците ме наричат Леон, а треньорите – Кристиан.

- Как получи прякора?

- Още в началото, когато дойдох в Левски, един от треньорите ме попита знаеш ли кой е Вилфредо Леон. Тогава нямах никаква представа и отговорих с "Не". Тогава от днес ти си Леон. Така всички започнаха да ми викат Леон.

- Вилфредо Леон ли ти е големият идол във волейбола?

- Още същия ден проверих кой е Леон. Видях как играе и изключително много ми хареса. И заради поведението си на полето, за качествата няма какво да говорим – той е най-добрият, ми допадна адски и се превърна в мой идол. Поведението му е впечатляващо.

- Как се почувства миналата година при запознанството си с него на зуум срещата, организирана от нашия клуб? Беше му представен специално заради прякора...

- Много се зарадвах, но и много се притесних. Още не бях нито при мъжете, нито в националния отбор. Остава ми хубав спомен.

- Едва на 16 години дебютира за мъжкия отбор на Левски София с кратко участие в мача с Берое, а при второто ти включване стана MVP на срещата с Раковски. Как ти се отрази резкия старт?

- Много ми помогна, защо бързо успях да науча повече от техническа гледна точка, а и като поведение на игрището. Разбира се, зарадвах се, че получих тази възможност и се опитвам да я оправдая.

- Има ли опасност да се главозамаеш?

- Смятам, че не. Гледам да не се разсейвам и да съм концентрирам върху това, което правя.

- В мъжкия отбор повечето сте млади момчета. Как усещаш отношението на по-опитните към вас? Има ли от тяхна страна добронамерени майтапи с вас зайците?

- Държат се много зряло и се отнасят много добре с нас. Дават ни съвети. Винаги ни помагат. Отношението им е супер, категорично. Аз при навлизането си в отбора не съм се притеснявал, но те и много бързо ми показаха, че няма защо. А иначе майтапи и бъзици винаги има. Това допринася за добрата атмосфера в отбора.

- Конкуренцията на поста диагонал с капитана Боян Йорданов и Венислав Антов е доста солидна. Какво носи това?

- Кара ме всяка тренировка да се старая повече и повече. Много е хубаво, че има така конкуренция. Помага ми да стана по-добър. Вземам пример и така мога да се развивам. Боян Йорданов има огромен опит във волейбола. Уча се от него. Дава ми съвети от техническа гледна точка. Попивам и от поведението му на полето – как говори, как се държи със съотборниците. Опитвам се да му подражавам в националния отбор.

- Какво мечтаеш да постигнеш със синята фланелка и въобще във волейбола?

- В дългосрочен план – да стигна до ниво, което би ме завело в най-силните първенства - италианското и руското. Да стана част от националния отбор. За близкото бъдеще – при подрастващите да защитим титлата си. Да се наложа в мъжкия отбор и с него също да стигна до първото място. Иска ми се и след кариерата в чужбина, която гоня, един ден да се завърна в Левски и пак да играя за него в края на волейболния си път.

- В личен план имаш ли планове за образованието си след средното?

- Минавало ми е през ума да последвам пътя на Алекс Николов – да уча в американски университет и да играя в колежанското първенство. Не съм вземал обаче още някакво категорично решение. Със сигурност ще продължа образованието си, но все още не знам в каква посока.

- Какво обичаш да правиш извън волейбола, макар че едва ли ти остава много свободно време?

- Много обичам да излизам навън с приятели. Вкъщи гледам филми и си почивам от тренировките.

- И за финал какво си пожелаваш за 2022 година?

- На себе си, а на всички, пожелавам да са здрави. Също така с Левски да се представим добре през втората част от сезон, а на европейското с националния отбор да постигнем нещо голямо.