Антоанета Стефанова: Шахът ни е в безпрецедентна криза и искам да помогна

Антоанета Стефанова започва да играе шах на 5-годишна възраст, като на 7 години печели шампионата на София за жени, а на 10 дебютира успешно и на държавното първенство - 4то място. През 1989-а печели първата си световна титла - за момичета до 10 г. в Пуерто Рико с 11 точки от 11 възможни. Трикратен европейски шампион - за жени 2002 г. и девойки - класически и ускорен шах. Световен шампион за жени 2004-2006 г. и световен шампион за жени по ускорен шах - 2012 г. световен вицешампион за жени – 2012 г. Многократен медалист за България от Европейски шампионати за жени по класически и ускорен шахмат, включително и носителка на две отличия от последния проведен шампионат от 2019 г. Многократен медалист от световните шампионати на ИМСА за интелектуални спортове. Лидер на олимпийския отбор на България в 14 шахматни олимпиади 1992-2020 г.

Бакалавър “Управление на човешки ресурси” и магистър ”Финанси”. В момента се обучава във втора магистърска програма - ”Стратегическо лидерство”. ФИДЕ треньор и лектор от 2009 г. и ФИДЕ Senior Trainer oт 2015 г. Участник в Треньорската, Женска и Атлетическа комисии към Международната шахматна федерация - ФИДЕ. Народен представител в 45 и 46 НС. Владее писмено и говоримо английски, испански, руски и сърбохърватски.
На утрешното Общо събрание на БФШ 1928 тя ще се кандидатира за председател. Другите вероятни кандидати са Васил Антонов и сегашният президент Руслан Тошев.

- Гросмайстор Стефанова, как бихте описали ситуацията в българския шах в момента?


- В безпрецедентна криза сме, която започна през 2016 г. след злоупотреби със средства, които вместо в Европейския шахматен съюз, отидоха в частни сметки на офшорна фирма. Тогава беше време да се подновява лицензът на БФШ от министерството на спорта. В резултат на разразилия се огромен скандал, това не се случи. След ревизиите федерацията беше осъдена на първа инстанция да върне на ММС 684 540 лева и отделно 45 741 лв. съдебни разноски, което за нашия спорт с нормален бюджет от 100-120 000 лева, е огромна сума. Членството ни във ФИДЕ беше замразено, а ЕШС ни изключи. Състезателите ни нямаха право да се състезават под български флаг. Аз например през 2017-а спечелих титлите на рапид и блиц на Световните интелектуални игри в Китай и на награждаванията, вместо българския химн и флаг, видях тези на Международната федерация. За един спортист тези неща значат много.

- Какви бяха и другите последици върху шахматистите ни?


- Те бяха заплашени да загубят рейтингите си на ФИДЕ и да не бъдат канени по състезания. Беше сформирана комисия, която включваше мен, гросмайстор Кирил Георгиев и гросмайстор Александър Делчев. Доста месеци бяхме единствената официална връзка на България с международната федерация и направихме всичко възможно все пак турнирите у нас да бъдат организирани, да се смятат за рейтинг и така, докато на 2 септември 2017-а във Велико Търново да се създаде новата БФШ 1928. Именно за нейното ръководство предстоят избори на 15 януари и аз ще се кандидатирам за президент. БФШ 1928 получи лиценз от ММС през 2017-а, но във ФИДЕ бяхме приети за член чак на 3 октомври 2018-а. Заради неточности в някои процедури отстрана на министерството, оттогава на няколко пъти трябваше да подновяваме този лиценз към ФИДЕ, въпреки че не сме били страна по делата.

- А успяхме ли да си върнем членството в Европейския шахматен съюз, чийто председател бе Силвио Данаилов по времето, когато управляваше и БФШ?


- Не, тъй като там висят все още съдебни разноски за дела, загубени в Лозана от БФШ – около 30 000 швейцарски франка. Освен това от ЕШС не са забравили, че именно тяхната организация беше замесена с фалшивите форми на човека, който едновременно беше техен президент и председател на БФШ. Така че те много внимателно следят обстановката тук и трудно ще си върнем членството. Препоръчват пълна прозрачност, демократичност и управление от нови хора, които не са свързани с онзи период. Проведох много срещи и разговори, за да възстановя доверието към нас и имам уверенията, че ако поема БФШ 1928 с екип от неопетнени хора, максимално бързо ще получим отново членство.

- Защо членството ни в тази структура е толкова важно?


- Първо, за да си върнем право да играем под български флаг в европейските шампионати. Второ, да участваме в отборните надпревари и трето, да имаме право по един наш състезател при момчетата и момичетата във всички възрастови групи за деца и младежи да се включва в европейските първенства на разноските на ЕШС. Ако искаме да се завърнем в челните позиции на спорта, освен като участници, трябва да се завърнем и като домакини на международни прояви, а това няма как да се случи, без да сме член на ЕШС. В същото време обаче нямаме човек на заплата във федерацията вече повече от година. Няколко души правят ежедневни усилия дейността да върви и аз помагам с каквото мога, за да не загине шахът. Неуредиците се отразиха и на клубовете, които две години не можеха да получават финансирането си от общините, защото трябва да са членове на лицензирана федерация. Това естествено се отразява на техните възпитаници и треньори, на цялостната им дейност. Състезателите от националните отбори също от години не са получавали заплащане и то в условията на COVID-кризата, заради която много турнири бяха отменени. С две думи е нужна коренна промяна на всички нива, за да възстановим имиджа на шаха като престижен спорт за интелигентни хора.

- Тежеше ли тази ситуация на вас, състезателите, докато участвахте в турнири през последните години?


- Да, макар че не толкова на самите състезания, където ни познават и разбират, че самите шахматисти нямат никаква вина за състоянието на спорта в държавата. Много повече тежеше в България, където беше съсипан спортът, който беше визитката ни със световен шампион при мъжете и жените по едно и също време. Между другото ние сме една от трите държави с такова постижение освен Русия и Украйна. И оттам да се докараме до представата, че в шаха се крадат един пари, няма лицензи, а има много федерации… Това ни тежеше най-много – че беше сринат до основи имиджът на спорта, който сме градили с труда си и успехите си. Боли ме, шахът е целият ми живот. Аз играя от 5-годишна, мъжът ми Иван Чепаринов е най-добрият ни действащ състезател, баща му е треньор, моето семейство също е свързано с шаха. Така че не се кандидатирам заради собствения си имидж, а в името на младите ни играчи. За да имаме успехи, трябва да имаме работеща организация.

- Вие сте член на Управителния съвет на тази федерация и делегат на ФИДЕ. Кога решихте, че имате сили да се борите и за председателското място на БФШ?


- Преди няколко месеца взех окончателното решение. Преди това имах намерение да помагам с моя опит и контакти, но не и да се занимавам с административна работа, защото още съм активен състезател. Доста хора обаче говориха с мен и изразиха готовност за подкрепа, ако поема тази отговорност. Въпреки че който да спечели ще му бъде много друго, се надявам, че ще се справя, както в България в сътрудничество с министерствата на спорта и образованието, така и в чужбина, където имам максималната подкрепа и се надявам възможно най-бързо да възвърна реномето на българския шах. Аз съм и член на треньорската комисия и на тази на атлетите към ФИДЕ. Като човек, който е световен шампион и вече 25 години състезател, думата ми се чува. Вярвам, че ще се справя с най-належащите проблеми, изготвих и детайлна програма за следващите 4 години и в дългосрочен план. За щастие има и хора, които гарантират своята финансова подкрепа и ще бъдат в управителния съвет, защото не може да се разчита само на бюджета от ММС. Убедена, че ако в ръководството влязат нови хора, нямащи нищо общо с предишните схеми на корупция, с международен авторитет и мотивация, нещата ще се променят. Аз съм човек, който умее да носи отговорност и знае как да постига целите си, така че вярвам, че ще успеем да възродим българския шахмат.

- Освен на състезателите и клубовете, на кого искате да помогнете?


- Много е важно шахът да се включи в образованието – от предучилищна възраст, та чак до университета. Много от държавите имат специални стипендии и улеснен прием за националните шампиони по шахмат, които се смятат за придобивка на техния университет. Защото знаете за връзката на играта с математиката, физиката, логическото мислене, а много от нашите шахматисти се насочиха към IT сектора и успешно се развиват там. Наскоро участвах в семинар на ФИДЕ по тази тема, където безспорно беше доказано, че шахът помага за развитието на детето от съвсем ранна възраст и заниманията по 1-2 часа седмично имат ползотворно влияние върху оценките му по всички предмети, дори по музика. Да не говорим, че учи на концентрация, поемане на отговорност, комбинативно мислене. Партиите се водят по часовник и така шахматистите се справят по-добре и на тестовете в училище, които също са за време, но състезателите са свикнали и не се притесняват.

- Как ви се струват младите ни състезатели – например Нургюл Салимова само на 18 години вече покри първата норма за гросмайстор при мъжете?


- Имаме много талантливо поколение момичета, на които трябва да помогнем да стигнат до световния елит. За Нургюл, която следя внимателно, откакто стана световна шампионка до 12 г., това е огромен успех и аз много се радвам. Но не можем да разчитаме само на таланта за пътя към върховете. Едно е когато шахът е сериозно признат в Русия, Китай, Индия и там наистина се работи. Ето сега 17-годишно момиче от Казахстан стана най-младата световна шампионка на блиц в историята, но тя разполага със солидна подкрепа от държавата си и всичко й е осигурено. Но да не цитираме само страни от Изтока, имаме примера и на Магнус Карлсен от Норвегия. За първи път играх с него, когато той беше на 12, и още тогава се радваше на голяма помощ от родината си. Не можем да очакваме без такава да имаме отново световни шампиони при мъжете и жените. В момента на състезателите им се налага да мислят за своето оцеляване и да се занимават със странична работа. А и родителите, които тепърва записват децата си на шах, трябва да го виждат като един перспективен житейски път.

- Какво ви даде импулс да се захванете и с политика?


- Желанието да се променят нещата в държавата ни. Макар че политиката винаги ме е вълнувала, идеята да се заема по-сериозно дойде, докато стояхме по-дълго в България без състезания покрай коронавируса. Преди това, когато пътувах 10 месеца годишно, много неща ми убягваха. Когато беше обявен проектът на Слави Трифонов и екипа му, които познавам отдавна, аз искрено повярвах в тази кауза.

- Съжалявате ли, че не станахте депутат в настоящия парламент?


- Не, защото при престоя ми в предишните два, ми стана ясно, че предпочитам да се концентрирам в областта, където наистина мога да променя нещата. В момента смятам, че ще бъда най-полезна в шахмата като ръководител и състезател, а в бъдеще ще видим.

- Кога ви остава време за вашата дъщеричка Мелисандра?


- Във всяка една секунда, която мога да й отделя. Много ми помагат родителите на Иван - без тях не бих могла да поемам, каквато и да била друга отговорност. Мелисандра от 2-годишна познава фигурите, а сега на 3 г. знае как се местят. Тя е много енергична и артистична, знае цифрите, азбуката на кирилица и латиница. Сама изяви желание за това, а и се занимаваме с нея. Много рисува, обича да си измисля пиески, така че не знам дали нейното развитие ще бъде в шаха. Няма да я караме нищо насила, а ще поощряваме нейните интереси. Но у нас е весело, защото вече си имаме и куче – бебе кавалерче на 4 месеца (смее се).

- Какво си пожелавате за Новата година?


- Разбира се, здраве на всички мои близки. Всичко останало човек сам си го прави. Наистина си пожелавам и нещата в българския шах да тръгнат в правилната посока. Моментът е много критичен – да изберем дали всеки един, занимаващ се с шахмат, може да върши работата си максимално ефективно, или да продължим да се въртим в омагьосан кръг. И да изпускаме нашите таланти, защото в спорта времето е много критично и има огромна значение дали ще ги подкрепим сега или след 5 години.

Таня Манова, в. "Телеграф"