Диана Петкова: Знам как да направя крачката към световния елит

Диана Петкова - най-успешната и разпознаваема родна плувкиня в момента, изпраща най-успешната си година. Пловдивчанката участва на олимпийски игри (беше единствената българка в токийските басейни), остана на четири стотни от европейски финал и бе много близо до голямата осмица на световен шампионат.

В първата си година като студентка в САЩ Петкова отново подобри куп рекорди в няколко дисциплини. В момента само при жените срещу името й стоят четири на голям и пет на малък басейн. Има и с щафетите. Също й при девойките младша и старша възраст. Генерално е единственият представител на плуването ни с участие на олимпийски игри, на световни първенства (на двата басейна) за жени и девойки, на европейско, на Младежки олимпийски игри и със стартове в колежанския шампионат на САЩ.

Въпреки това, равносметката на възпитаничката на Ботко Трендафилов за 2021 година има лек горчив привкус, заради нереализираните цели на световното първенство на 25-метров басейн в Абу Даби. В перлата на Обединените арабски емирства Петкова записа три от осемте национални рекорда на българската група, при това влезе с пето място в полуфинала на 100 м съчетано, загатвайки че има сили за повече. В битката за пробив във финала обаче състезателката на пловдивския Спринт плува по-слабо, а след това настроението й бе минорно за останалите дисциплини. Приятелите на плуването се зачудиха какво се случва. Петкова дава отговорите пред BGswim.com, както и равносметката за 2021 г.



- Диана, в Абу Даби влезе с пето време в полуфинала на 100 м съчетано, но първоначално те обявиха в протоколите за декласирана, а после беше заявена за вечерната сесия. Обясни ситуацията?

- Това световно беше един голям урок за мен. Главната ми цел беше 100 м съчетано. Всичко преди това беше просто загрявка и навлизане в състезанието. Съответно сутрешното ми плуване на 100 съчетано се получи доста добре. Малко след това разбрах, че се е случило нещо - при резултатите беше изписано, че има дисквалификация, но пък в същото време бях класирана за полуфинал. Треньорите отидоха да проверят и обяснението, което са получили от съдиите е, че са видели нещо нередно в обръщането ми от гръб на бруст, но не знаят какво точно е. И в такъв случай решават да ме върнат в състезанието. 

Това беше и най-големият стрес. Може би емоцията от самото плуване и това, че бях с пето време за полуфинал изиграха и главна роля в емоционалната ми реакция. Опитах да забравя и просто да направя обръщането, което съм си тренирала. В крайна сметка при плуването ми на полуфинала направих допълнително движение и се завъртях на неудобната ми страна. Това доведе до голяма загуба и просто не успях да наваксам. 

За първи път ми се случва плувен старт да ми разбие сърцето, просто защото знам колко повече можех да покажа и за колко повече бях подготвена и уверена. 

Изморих се много емоционално и просто след това не исках нито да се състезавам повече, нито дори да ходя на басейна. Психически преживях доста труден момент. Може би това, че успях да скоча и да плувам останалите си два старта беше победа за мен.

 

- През 2021 година остави много рекорди, участва на първите си олимпийски игри. Каква година изпращаш?

- Научих много и знам върху какво трябва да се съсредоточа и да работя занапред, за да може да направя тази крачка, която ме дели от световния елит. Положих много труд и бях физически готова, но не и психически за всичко, което се случи. Все още се опитвам да го приема. Да продължа напред малко по-опитна и пораснала. Виждам прогреса си и въпреки разочарованието, съм по-уверена в себе си. Знам, че е важно да мина през всяка една ситуация, за да съм готова да направя нещо наистина значимо.

От друга гледна точка, годината за мен беше изпълнена с уроци. От това, че няма невъзможни неща, до това, че емоционалността ми помага, но и пречи. Да нарека себе си олимпийка е гордост, но знам какво искам да постигна и това далеч не ме прави удовлетворена.

Изпуснатия за 4 стотни финал на европейското, както и сега на световното, са сякаш нещата, които ме накараха да мечтая още повече и да израсна като спортист. Знам върху какво точно имам да работя и ще се съсредоточа върху него.

- И тази крачка, както и предните, ще я направиш с твоя наставник Ботко Трендафилов…

- Ботко е много повече от просто мой треньор. Той има голямо участие във всяко мое състезание. Дали тук, дали в Щатите. Чуваме се постоянно, дори след тежки тренировки имам нужда да му се обадя да ми даде кураж или да се похваля.

Ботко е човекът, който знае как да работи с мен психологически и винаги успява да ме изкара от дупка или да ме нахока, ако е необходимо. Напоследък се затормозявам доста психически с плуванията си, може би защото знам колко труд полагам и знам, че една крачка ме дели от нещо значително. Доста често се случва да му се обадя да си поплача и да споделя всичко което ми тежи.

- Преди време Ботко сподели пред медиите, че обещаващата 16-годишна негова възпитаничка Александра Димитрова ще бъде новата Диана Петкова. Намираш ли прилики с нея?

- Алекс няма да е втората Диана, тя ще е първата Александра. Потенциалът ѝ си личи дори и с просто око. Тренировките обаче ще са  определящите. Оформя се група от доста силни момичета под ръководството на Ботко. Надявам да им дам добър пример и стимул да се подкрепят една друга и да се трудят много, за да реализират потенциала си. Виждам в Алекс хъс и увереност, не знам какво точно общо има в характерите ни.

- Вече една година близо си в Америка, свикна ли?

- САЩ е една доста голяма промяна в правилната посока за мен. Пораснах много, а с това и вижданията и разбиранията ми за плуването. В университета на Алабама тренирам с доста голям отбор и в изключително конкурентна среда. Няма момент, в който да имам спокойствие и да не се налага да се състезавам с някого.

Всеки тук се бори за място и просто трябва да съм една от най-добрите. Всеки ден излизам от комфортната си зона и виждам значителен напредък в детайли, които досега са ми липсвали.

- Как протичат часовете, лекциите?

- Избрала съм си специалност, която отнема доста време и имах известни затруднения като се налагаше да плувам сутрин, а не следобед с целия отбор. Това от своя страна ми помогна да успявам да правя добри плувания, не само следобед, а и рано сутрин. 

Иначе тренирам по два пъти в понеделник, сряда и петък, като сутрешната тренировка започва в 6 часа, а следобедната в 14. По веднъж плувам във вторник, четвъртък и събота. 

Правя щанги три пъти в седмицата и суха също три пъти. Часовете се променят спрямо лекциите, но обикновено вдигам следобед в 17:30, а суха правя сутрин преди плувната. Лекциите ми започваха в 8 и приключваха в 12 часа, с изключение на вторник и четвъртък, когато приключвах в 14:30 ч. и се налагаше да плувам сама сутрин рано. 



- Започваш ли да мислиш, че може да продължиш живота си в САЩ?

- Засега не мисля да оставам да живея в САЩ, но има доста време до завършването ми.

Василен Димитров, bgswim.com