Сийка Келбечева, заради която английската кралица стана на крака и аплодира българския флаг, празнува днес юбилей

Сийка Келбечева – една от златния български тандем, спечелил олимпийска титла в гребането на игрите в Монреал 1976, празнува днес 70-годишен юбилей. Заедно със Стоянка Груйчева те триумфират в Канада в надпреварата на двойка без рулеви и поднасят сензацията, като изпреварват сочените за абсолютни фаворити лодки на ГДР и ФРГ. Четири години по-късно двете печелят бронз на олимпиадата в Москва. Като екип имат още едно четвърто място на световното първенство в Нотингам през 1975 г. И още - Келбечева и Груйчева са част от онзи незабравим юлски ден на гребния канал в Монреал, когато само в рамките на два часа България се сдобива с три отличия и 9 олимпийски медалистки!

* * *

(откъс от книгата „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“)

Олимпийско злато пред погледа на аплодиращата българското знаме английската кралица

„…Първоначално Сийка гребе в осморка, а Стоянка в четворка, но това скоро се променя. Треньорът на българския отбор Николай Здравков през 1974-а събира двете в една лодка. Първо са двойка скул, но по-късно се установяват в разпашното гребане. При този стил се гребе само от едната страна на лодката - Сийка отдясно, а Стоянка отляво. Те бързо се сработват и стават неразделен тандем. Още през следващото лято на световното Нотингам 1975 българките показват класа – класират се четвърти, оставайки на стотни от бронза.

Ски-бегач ги води към олимпийския връх

Този първи успех още повече ги мотивира да продължат заедно. Тогава за техен личен треньор назначават руснака Виктор Дорофеев. Двете го посрещат с големи резерви, защото смятат, че е спуснат по партийна линия и най-вече защото никога не се е занимавал с гребане. Бившият ски бегач обаче се оказва печеливша карта. Наред с физическата подготовка, той набляга на техниката и на детайлите в тренировките. Постепенно ледовете се стопяват, вследствие на отличните резултати в подготовката. Олимпиадата наближава и двете амбициозни спортистки категорично се убеждават – Дорофеев може да им помогне в преследването на медал от игрите.

В Монреал 1976 погледите към новата дисциплина - женско гребане са насочени най-вече към представителките на ГДР и ФРГ, които доминират на последните световни първенства. Сред фаворитите са и румънките. В сериите най-бързи са западногерманките, Келбечева и Груйчева остават втори, а тогава само победителите продължават напред. В репашажа обаче българките изпреварват ГДР и това се отчита като голяма изненада.

Във финала лодката на ФРГ е фаворит. Немският тандем обаче два пъти преплита гребла в шамандурите на индикиращите линии и това не само го изнервя, но и забавя. Българките са в голямата игра и здраво държат греблата. „Преди последните стотина метра усетих как някаква огромна тежест затиска раменете ми – разкрива Келбечева. - Беше ми много трудно, но точно тогава чух гласа на Таня и сякаш някаква ръка махна тежестта от мен. Последните метри бяха изтощителни. Финиширахме и погледнах таблото. Шампиони! Не можехме да повярваме. От умора едва излязохме от лодката. Още помня, как по време на българския химн всички бяха на крака, а сред публиката видяхме английската кралица. И тя с респект аплодираше нас и развятото най-високо родно знаме.“

Денят 24 юли 1976 г. е исторически за българското гребане. В рамките на два часа първо четворката ни с рулеви грабва сребро, после тандемът Здравка Йорданова - Светла Оцетова печели злато на скул и накрая като черешка на тортата триумфират Келбечева и Груйчева. Три отличия и 9 медалистки за два часа! Това са първите олимпийски медали за страната в този спорт.

Година по-късно Келбечева и Груйчева са ощетени в преследването на световна титла. На първенството Амстердам 1977 двете са в отлична форма, но ги дисквалифицират за два фаулстарта. „Сигурна съм, че вторият фаул бе на румънките – твърди Груйчева. - Но така е в гребането – големите сили определено се плашеха от нас, защото бяхме почти сигурни победителки. Така впрочем ощетиха и Руми Нейкова в Сидни…“

* * *

Пълния разказ за забележителната кариера на Сийка Келбечева и цялата статистика на нейните успехи ще намерите в излязлата наскоро от печат енциклопедия „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“ с автори Владимир Памуков, Тодор Шабански и Бончук Андонов.