Пийт Сампрас - подготовката на шампиона

Откъс от книгата "Пийт Сампрас - една велика кариера", писана от Стив Флинк

В автобиографията си „A Champion’s Mind“ от 2008-а Сампрас пише: „Знаех, знаех почти от първия ден, че съм роден, за да играя тенис... Докато стана юноша, вече бях решил, че ще спечеля „Уимбълдън“ и Откритото първенство на САЩ и това ми беше стремежът“.

Понеже към края на 2018-а го помолих да ми разясни тези свои думи, споменах му, че винаги е бил необичайно скромен, и се зачудих дали това не е било просто тиха увереност и част от природата му, а той ми отвърна: „Бях много срамежливо дете и си останах такъв дори когато станах професионалист. Опитвах се просто да открия собствения си път, но на корта се борех истински. Исках да победя, но като дете подценявах всичко. Бях един от най-добрите спортисти в гимназията, но никога не говорех за това. Футболистите си ходеха с екипните якета. А аз бях тенисист, хората ме знаеха, но не исках да се изтъквам. Не исках да привличам внимание върху себе си. Просто се стараех да бъда много скромен. Чувствах се едва ли не неудобно да съм тенисист при юношите, докато бях в гимназията. Но когато играех, винаги проявявах състезателен дух; оттам се появи и егото ми.“

Все пак Сампрас осъзнава, че ще отнеме време, за да усъвършенства играта си, ще са му необходими години на върховна отдаденост, за да се превърне в онзи прославен тенисист, който му предстои да стане. Точно поради тази причина като юноша не мисли постоянно за резултатите си. Достига само веднъж до националния финал на сингъл за юноши за всички възрастови групи и това е през 1987-а, последната му година в тази възрастова категория. Заема №14 в ранглистата до четиринайсет години през 1983-та, на следващата е трийсет и седми в ранглистата до шестнайсет години, а през 1985-а се изкачва до двайсето място.

Когато отива да играе при осемнайсетгодишните, е №56 в националната ранглиста през 1986-а, но приключва кариерата си при юношите с най-добрия си сезон като №6 в страната през 1987-а. Винаги играе с по-големи при юношите, изправя се срещу по-възрастни противници, с повече състезателен опит. Справя се относително добре, но е далеч от доминираща сила. И все пак винаги има самочувствие, докато се взира в бъдещето. В интервю за тази книга той поставя в перспектива философията си за причината да харесва изолацията си като тенисист и да я възприема като определяща съдбата му. Без значение колко треньори експерти има, колко напътствия получава от останалите, в крайна сметка всичко зависи от него.

„Наистина зависеше от мен – казва той – и това е част от красотата на тениса. Няма родител, треньор или психолог, който да ти каже как трябва да бъде. Мисля, че се раждаш с това. Наистина. Човек се ражда с воля, със здрав разум, със здраво сърце. Не мисля, че можеш да научиш някого на воля за победа. Появява се трудност и някои тенисисти се отказват. Някои не полагат усилия. А има и такива, които притежават талант и влагат всичко от себе си като мен, Роджър Федерер или Рафаел Надал. Тенисът е спорт с индивидуален характер, подобно на бокса. Когато боксьорът е уморен и победен, има само един човек, който да го измъкне от положението. И с тениса е същото. И никак не е лесно. Когато излезеш на корта, зависиш само от себе си и това си оказва влиянието.“

Сампрас става професионалист през пролетта на 1988-а на турнира в Индиън Уелс в родния си щат Калифорния. По онова време турнирът там вече е престижно събитие, а днес от повечето тенисисти и авторитети се смята като един от петте или шестте най-престижни събития в света. Сампрас има пет месеца, докато навърши седемнайсет, в известна степен е зрял за възрастта си, но тепърва му предстои да се възприеме като тенисист в началото на кариерата си и все още не е осъзнал напълно какво ще му е необходимо, за да завоюва най-големите трофеи.

В този турнир на твърда настилка Сампрас надиграва стилния индиец Рамеш Кришнан в първия кръг, надделявайки във финалния сет след тайбрек над трийсет и седмия в света. Следващият съперник е Елиът Телчър, №25 в световната ранглиста – върхът в кариерата на калифорниеца е шеста позиция през 1982-ра. Сампрас отново побеждава. Макар на осминафинал да губи от усърдния испанец Емилио Санчес – който по онова време е осемнайсети в света, – Сампрас впечатлява съперниците си и познавачите на тениса. Именно там и тогава Пийт Сампрас става професионалист.

Следвай ни: