25-годишен атлет, диагностициран с неизлечим рак: Трябва да правиш нещата, които искаш, а не да ги отлагаш

На 25 години бегачът на средни разстояния Андрю Макаслан е изправен пред неясно бъдеще. Като всеки обещаващ спортист той се надява да прогресира и да се състезава на международно ниво, но сега се учи да се справя с неизлечимия рак.

През юли тази година Макаслан е диагностициран с четвърти стадий на неходжкинов фоликуларен лимфом и в момента се подлага на имунохимиотерапия.

Въпреки че симптомите му са от около шест месеца, много вероятно е спортистът от Манчестър, който сега живее в Лийдс, да е имал болестта от около три до четири години.

Но той също трябва да се примири с факта, че няма лек за неговото състояние. Дори ако бъде постигната ремисия, ракът все още ще живее в тялото му с голям шанс да започне да расте отново.

Също така няма индикация кога и колко тежко може да бъде това.

“Никога не съм се сблъсквал с нещо подобно преди. На тренировка не се чувствах като себе си. Бягах добре, но не се чувствах добре. Беше около януари, когато започнах да получавам наистина странни симптоми в стомаха и червата. Имах чувството, че постоянно съм подут по-надолу и в различна област.

Не беше нещо подобно, което бях изпитвал преди и се опитах да тренирам, след това започна да се отразява на тренировките ми.

Обадих се на личния си лекар и обясних. Първоначално ми казаха, че имам синдром на раздразненото черво. Дори направих кръвни изследвания, за да видя какво се случва”, разказа атлетът пред “Мирър”.

Тези кръвни изследвания показват, че нивата на желязо и хемоглобин на Макаслан са ниски и са му дадени таблетки желязо, за да се опита да ги подобри.

Въпреки това, дълбоко в себе си, бегачът все още не чувства, че диагнозата му е правилна: “Не бях напълно убеден в синдрома на раздразненото черво, така че започнах да приемам таблетките желязо. Това малко подобри тренировките ми и ме накара да се почувствам по-добре, но не невероятно.

Всъщност направих състезание, въпреки че тренировките ми не вървяха толкова добре. Беше много по-бавно от това, което правя обикновено, но мина много зле. Партньорът ми ме видя и помисли, че нещо не е наред с него.

Оттук нататък тренировките ми наистина тръгнаха надолу – борех се да бягам с нормалното темпо, с което бях. Например, по време на тренировка бих стигнал до 100 м и тялото ми щеше да се чувства така, сякаш току-що е загубило цялата енергия. Оттам беше като ‘може би трябва да отидем да видим някой друг и да получим друго мнение’.”

Макаслан се среща с други двама консултанти, за да стигнат до дъното на проблема. И двамата стигат до едно и също заключение, че бегачът има синдром на раздразненото черво “вероятно поради стрес“. Единият дори казва, че могат да изключат рака веднага, защото Макаслан е “твърде млад“.

“С течение на времето се появи голяма буца под брадичката ми, наистина твърда буца. Веднага щом това се появи, си помислихме, че “това не изглежда правилно“. Не можете просто да получите толкова голяма буца от нищото. Отидох отново при личния лекар и тя веднага каза: ‘Трябва да те насоча, това не изглежда добре’.

В рамките на две седмици тя направи скенер на тази конкретна бучка и те искаха да направят биопсия заради това, което бяха видели на сканирането.

Беше странно с всички различни начини, по които бях ходил да ме проверяват и сканират, идва тази нова бучка и всички тези проверки стигнаха докрай. Тогава чух новината, че имам някакъв вид лимфом”, продължава разказа си 25-годишният атлет.

Това е новината, която никой никога не иска да чуе. Изведнъж светът на Макаслан изглежда много по-различен. Всички стремежи за международни състезания и да стане най-добрият спортист, който може да бъде, са изтласкани настрани. Сега животът му е това, което е приоритет.

“Аз съм на 25 и това е последното нещо, което очаквах да се случи на тази възраст. Това преобърна света ми с главата надолу. Преминах през това да бъда безгрижен и никога не бихте очаквали животът ви да бъде под въпрос на тази възраст”, продължава емоционалния си разказ младият мъж.

“Това те кара да се съсредоточиш върху това, което е важно. Трудното нещо е да се фокусирате. Ако искате да направите нещо, опитайте се да живеете повече в момента и да не се тревожите за това, което предстои. Определено трябва да правиш нещата, които искаш, и да не ги отлагаш.

Психическата страна на това: беше трудно да се примиря със ситуацията, но успях да остана позитивен и наистина да се съсредоточа върху това да извлека максимума от живота във всеки един момент. Просто се фокусирам върху това да се поставя в най-добрата позиция и да не се самосъжалявам.

Ако имате добър начин на мислене, това е половината от битката - да се уверите, че тялото ви се чувства добре”, опитва се да гледа оптимистично на живота и ситуацията Макаслан.