Пийт Сампрас - една велика кариера

Въведение на книгата на Стив Флинк за Пийт Сампрас "Една велика кариера":

Започнах да пиша тази книга, когато кариерата на Пийт Сампрас клонеше към своя край, и я завърших наскоро. Като журналист, който е проследил развитието му и е наблюдавал как играе с хладнокръвие, почти недостижимо за повечето други тенисисти, винаги съм изпитвал най-високо уважение към него. Според мен той печелеше и губеше с възможно най-голямото достойнство. Сампрас си изгради репутацията на целеустремен спортист, който почти не се интересува от шоуто, към което неговият спорт предразполага. За него тенисът беше работа и той се отнасяше много сериозно към ставащото на бойното поле.

По време на петнайсетгодишната му кариера се впечатлявах сериозно от онова, което той желаеше да постигне, и от стремежа му към най-високите отличия, които този спорт би могъл да му донесе. Не мисля, че съм виждал друг тенисист за почти петте си десетилетия като журналист, който да е бил по-верен на убежденията си и по-решен да преследва целите си с такава елегантност и професионализъм. Пийт Сампрас бе съвсем наясно какво иска и знаеше какво ще му е необходимо, за да осъществи най-големите си мечти, да ги превърне в реалност. Той беше категоричният професионалист на своята епоха и несравним шампион, живеещ единствено за да играе тенис по възможно най-добрия начин. Вътрешно вярваше, че докато е напълно потопен в заниманията си и не се отклонява от целите и плановете си, не би могъл да бъде пренебрегнат, когато е във върховата си форма.

Никой друг шампион в живота ми – и като фен, и като журналист – не ме е впечатлявал по-всеобхватно от Пийт Сампрас. Следях го периодично по време на първите му два професионални сезона през 1988-а и 1989-а. Но когато по такъв потресаващ начин спечели US Open през 1990-а едва на деветнайсет, аз наистина се впечатлих. Бях убеден, че ще се превърне в сериозна сила, харесвах непринуденото му държание. И тогава ме осени, че Сампрас разполага с точния набор инструменти, с които да триумфира на тенис корта – непоколебима борба, честна игра, уважение към противниците, сериозно отношение към всичко и възприемането на този спорт като основен житейски приоритет. И никога не правеше компромиси с почтеността си, винаги играеше по правилата и помнеше, че това е спорт, а не просто занимание. По този начин съумя да остане верен на себе си.

Задължен съм на всички споменати дотук и съм благодарен на онези, които се съгласиха да бъдат интервюирани за книгата. Огромни благодарности на Род Лейвър, Матс Виландер, Стефан Едберг, Джим Къриър, Майкъл Ченг, Тод Мартин, Патрик Рафтър, Горан Иванишевич, Грег Руседски, Мартина Навратилова, Били Джийн Кинг, Моника Селеш, Мери Карийо, Робърт Лансдорп, Том Гъликсън, Пол Анакон, Трейси Остин, Джон Остин, Иван Лендл, Джон Макенроу, Брад Гилбърт, Дарън Кахил и Новак Джокович. Техните спомени и наблюдения върху Пийт Сампрас бяха от основно значение за получаването на ясен поглед върху обстоятелствата и даденостите, превърнали го в такъв изявен шампион.

За пръв път интервюирах Сампрас през 1992-ра и през следващите две години проведохме още няколко разговора. Не се срещнахме лично до 1995-а, но след това проведох с него много интервюта лице в лице и по телефона. Усещах, че се разбираме добре покрай взаимното ни уважение. През остатъка от кариерата му говорихме редовно, но продължих да го интервюирам дълго след като игра на последния си официален турнир и си тръгна със стил по време на US Open през 2002-ра.

През следващото десетилетие и след това, точно до излизането на тази книга, съм говорил веднъж или два пъти годишно със Сампрас, за да получа впечатленията му от неофициалните му тенис срещи и за ставащото напоследък в играта при мъжете, като пишех дълги статии по тези теми.

През изминалата година, от есента на 2018-а до лятото на 2019-а, проведох безчет интервюта със Сампрас заради книгата. Той беше много щедър с времето си и с готовност говори на многобройни теми. Времето на разговорите ни нямаше как да е по-подходящо, защото Сампрас беше заменил живота си на шампион от най-висок ранг, устремен към най-високите цели в спорта, за този на съпруг и баща, с други житейски възгледи, без да е обсебен от личните си цели подобно на водещите атлети. Сега той е семеен човек, който се радва на живота си като родител и се е заел да бъде добър съпруг, състрадателен и отдаден баща.

За мен беше удоволствие да напиша тази книга. От доста време работих по нея в главата си. Позовавам се на познанията си за кариерата на Сампрас, за усещането ми какъв човек е и какъв спортист беше. По мое мнение Пийт Сампрас в най-добрите си времена на твърди кортове, на закрито или трева, е по-добър от всеки, хващал някога ракета. Беше съвършеният противник с несравним шампионски характер. Що се отнася до Пийт Сампрас като личност, според мен той заслужава най-високите оценки, понеже е изключително почтен човек, който говори едновременно спокойно и с жар за онова, в което вярва. По време на многобройните ми разговори с Пийт за тази книга си припомних защо още в началото бях възхитен от него. В характера му има последователност. Винаги е бил спокоен и уверен, с ясни убеждения, враг на превзетостта. В края на четиресетте си години Сампрас си остава същият скромен човек, какъвто винаги е бил.

Надявам се да се наслаждавате на четенето на спортната биография на Пийт Сампрас толкова, колкото се наслаждавах на написването ѝ.

Стив Флинк, автор