Андрей Жеков: Искам да сме агресивни в защита

Преди новия сезон в мъжкото волейболно първенство старши треньорът на Левски София Андрей Жеков даде интервю за клубния сайт. В него бившият "син" разпределител говори по различни теми.

- На прага сме на новия сезон в мъжкия ни волейбол. Как оценявате подготовката?

- Смятам, че имахме малко бих я нарекъл странна подготовка, тъй като голяма част от отбора се окомплектоваше в движение. Едва от може би 2 седмици преди началото на сезона сме в пълен състав и имаме възможност да тренираме всички заедно. В началото огромната част от състава бе от школата на клуба плюс Боян Йорданов, който бе един от малкото, стартирали подготовката от началото. Другите поради наситения календар на националните отбори - юношески, младежки и мъжки, в които имаме състезатели, се присъединяваха към нас с течение на времето. Но ситуацията е такава, каквато е. Надявам се, че сме свършили полезна работа.

- Какво ви хареса и какво не в изиграните контроли?

- Изиграхме 2 контроли с Монтана и 2 мача от турнира "Борис Гюдеров". Смятам, че донякъде се представихме според моите очаквания. В някои елементи - по-добре, в други - не чак толкова. Имаме още известни резерви в посрещането, тъй като опитваме нови неща, които изискват време, за да привикнем към една по-различна система. Смятам, че ще търпим развитие в това отношение. Атаката е зависима от доброто посрещане. Затова подобрявайки него, ще подобрим и нея. Това, върху което съм много фокусиран и ми се иска да виждам в нашата игра е на блок. Искам да сме отбор, който се отличава в това отношение. Много работим в тази насока. Всеки ден обръщаме нужното внимание, както на блокадата, така и на защитата.

- Предвид 3-ото място от миналия сезон опциите за по-добро представяне са малко. Шампионът Хебър загря солидно за първенството миналата седмица - обрат в Шампионската лига триумф за Суперкупата. Нефтохимик има много опитни състезатели. Ясно е, че във всеки мач Левски гони победата, но какви реални цели си поставяте вие?

- Моите очаквания и амбиции са да играем добре, да играем волейбол, в който, както споменах, да има някакъв отличителен белег, който изпълняваме на добро ниво. Смятам, че през този сезон, тъй като първенството няма да е разделено на първа и втора осмица, може би ще има мачове, в които да речем нивото няма да е толкова високо и други такива, в които силите ще са много изравнени и ще се получават интересни сблъсъци. Хебър изглежда едни гърди напред. Събран е много качествен състав, с много добри и доказани волейболисти, които са опитни и са играли дълго време заедно в националния отбор. Така че с организацията, която са направили, с треньорския щаб, който имат в лицето на Камило Плачи и неговите асистенти, имат предимство. Плюс това смятам, че Нефтохимик привлече двама чужденци, които може би ще вдигнат класата на отбора. Там също има опитни и доказани състезатели, които във важните моменти могат да направят разликата.

След тези два отбора има 5-6 състава, които са доста изравнени като възможности и всеки може да победи другия. Така че ще е нужна концентрация във всеки един момент. Не искам да давам някакви конкретни прогнози или реални очаквания. Непозната е системата на първенството. За първи път ще се играе по нея. Групите са разделени по не знам какъв принцип, не е географски със сигурност. Има две осмици, играе се с отбори и от другата, така че нека да стартираме и да видим как ще се развият нещата.

Конкретното в плановете ни вече го споменах. Фиксирали сме се да играем агресивно в защита, въпреки че тя като елемент е отбранителен. Искам да сме агресивни в това отношение, защото гледайки как играят отборите в света в последно време мисля, че това е елементът, който ни отдалечава от най-добрите.

- Какво мислите за новия формат на първенството?

- Много се изговори дали да остане старият, или да има нов. Смятам, че времето ще покаже дали промяната е положителна. Ще има доста мачове. Надявам се играчите да са здрави и да имаме възможност да използваме всички, защото съставът ни е интересен като сплав от доста опитни състезатели и изключително млади момчета, някои от които за първа година са в мъжкия отбор

- Сезонът стартира с гостуване на вицешампиона Нефтохимик и дерби с ЦСКА. Какво означава тежката програма?

- Изисква да сме изключително концентрирани от самото начало, което не е лесно с оглед на това, което споменах - че сме всички заедно само от 2 седмици. Отборът няма как да е достигнал нивото, което аз очаквам, и да показва потенциала, който вярвам, че има, след една седмица или след 10 дни. Това ще е процес, при който ще се доразвиваме и подобряваме като начин на игра. Програмата е натоварена от самото начало. След първите 2 мача ни предстоят гостувания на Марек и Дея. Така в първите 4 кръга ще играем навън и то на места, които не са особено приятни за гостуващите отбори или срещу отбор като Дея, който заяви амбиции за добро представяне и привлече добри състезатели. Така че програмата ни притиска от самото начало да играе по възможно най-добрия начин към този момент.

- В състава на Левски вече няма да са знаковият ветеран Христо Цветанов, който прекрати кариерата си, и младият Алекс Николов, заминал да учи и играе в САЩ. Как ще се отрази тяхното отсъствие?

- Освен Христо и Алекс, които през миналия сезон оставиха своята следа върху представянето на тима и остават празнина, която се надявам бързо да бъде запълнена, напускат още Марк Макгивърн и вторият ни разпределител Стоил Палев. Това означава, че отборът ни, въпреки че изглежда като миналата година, всъщност е доста променен. Реално си тръгнаха 4-ма волейболисти и на тяхно място привличаме само един - Светослав Гоцев. Той със сигурност придава качество и класа на отбора, но за други, които влизат на мястото на напусналите, като Ники Захариев и Лазар Бучков ще е първи сезон с по-големи натоварвания и очаквания към тях като вече пълноценна част от състава, борейки се за титулярно място. Имаме Симеон Николов, който все още не е навършил 15 г. Особено за разпределител това е изключително млада възраст. Знаем колко дълъг процес е оформянето на един играч на този пост. Имаме Влади Гърков и Венислав Антов, които са на 17-18 г. Всички те са състезатели, за които смятам, че ще имат все повече време на игрището, което ще е нещо ново за тях.

- Нали именно това е философията и модел на работа в Левски - създаването на собствена продукция волейболисти, които да се налагат в първия състав.

- Абсолютно. Това е пътят, по който сме избрали да вървим и следваме. При нас много се залага на работата с млади състезатели. Смятам, че резултатите показват, че в клуба се върши една сериозна работа в това отношение. През миналия сезон всичките ни отбори в мъжкото направление станаха шампиони. Имахме добро представяне и при момичетата и то в първата година, в която се развиваше е и това направление. Така че идеята е в един момент тези добри резултати и титли да доведат до изграждането на едни състезатели с манталитет на победители, които да го пренесат в мъжкия отбор заедно с волейболните си качества.

- Няколко момчета имаха наситено лято с националните отбори. 6-има бяха в състава, който стана световен вицешампион до 19 г.  Левски имаше 4-ма представители в този до 21 г., който стана 6-и в света. Какво смятате, че им даде този сценарий?

- Освен че със сигурност има физическа умора, която е неминуемо да се натрупа заради натоварения календар, със сигурност резултатите през лятото им дават самочувствие, опит, може би спокойствие. Все пак това бяха световни първенства. На едното отборът ни бе съвсем близо до най-високото стъпало. Виждам ги по-пораснали, по-уверени. Все още обаче има много какво да надграждат и ми се иска да продължат в тази посока. Не трябва да се задоволяват с това, което са постигнали, напротив! Прекрасни са резултатите и представянето, но трябва да продължат да натискат.

- В тяхната възраст идва един много деликатен психологически момент, при който успехите може да ги накарат да тръгнат в грешна посока. Как ги предпазвате?

- Това, на което държа, е играчите, с които работя да бъдат уверени, самочувствие, но в същото време наистина понякога това може да им изиграе лоша шега. Прекаленото шумене, ранно постигнатият успех - тези неща може да бъдат много измамни. Това са млади момчета, които все още не са изградени състезатели. Много важно е те да продължат да не губят основа под краката си. В тази насока полагаме сериозни усилия да ги държим на земята и те да имат желание и амбиция за все по-нататъшно развитие.

- Преотстъпихте двама от световните вицешампион - Стоил Палев и Георги Митов, в Сливнишки герой.

- Стоил Палев изяви желание да играе редовно, което за един разпределител е много ценно. Той бе важна част от нашия състав. Мисля, че през миналия сезон имахме едно много сериозно ниво на тренировки. Уважихме желанието му да премине в Сливнишки герой. В същото време имаме талантливи момчета от школата, споменах Симеон, за които може би идва по-рано от очакваното моментът да дебютират при мъжете. Но това ще е от полза и за Палев, и за Николов. Георги Митов също искаше да има повече игрови минути и съответно клубът го преотстъпи.

- От тази година Левски вече има своя зала с чудесни условия за подготовка, мачове, за всичко. По какъв начин това помага за покачване на нивото на отборите и образно казано за сплотяване на "синьото" волейболно семейство.

- Смятам, че помага наистина много. Всички се случва тук. Всички тренираме на едно място, игрищата се ползват през целия ден заедно с фитнеса, който предлага най-добрите условия, с физиотерапията. Бидейки на едно място ние треньорите имаме по-добра комуникация и наблюдения върху различните възрасти и развитието на момчетата и момичетата. Привилегировани сме да имам тези условия. Човек свиква бързо с хубавото. Докато беше периодът, в който в нашата зала се провеждаше световното до 21 г., се налагаше да търсим други зали, което ни даде още по-ясно да разберем с какво всъщност разполагаме.

- Вашите 2 деца са част от школата на Левски. Какво е усещането и извън дома да сте на едно място?

- У дома е едно, но тук гледам да стоя по настрана. Надявам, естествено, да се чувстват добре и да се развиват, но на този етап ми се струва, че колкото съм по-дистанциран съм аз, е толкова по-добре. Имам пълно доверие на треньорите, които работят с тях и смятам, че те са справят чудесно.