Утре ще се проведе извънреден конгрес на БФС. Първоначалните прогнози сочат, че битката за президент ще е между две кандидатури - на Борислав Михайлов и Димитър Бербатов.
Първият, в поредица от интервюта, изтъкна колко много е направил за 16-годишното си управление. Нещо, което не се споделя от обществеността. Вторият, заедно с двама човека от екипа си - Стилиян Петров и Петър Величков (два мандата член на Изпълкома под ръководството на Михайлов), постоянно повтаря думата “корупция”, а днес тримата призоваха клубовете да не се страхуват и да говорят открито за нея.
Но когато искаш нещо подобно, не трябва ли първо ти да им дадеш пример, че не се страхуваш?
Защото големият и основен въпрос към Димитър Бербатов, Петър Величков, Стилиян Петров и Мартин Петров е само един: защо ги е страх да критикуват Борислав Михайлов за фалита на ЦСКА и последващите действия и на футболен съюз, и на държавата?
Бербатов и екипът му дадоха десетки интервюта и пресконференции. Някой да е чул смислен коментар по темата “ЦСКА”?
Не е ли редно, когато твърдиш, че опонентът ти управлява по непочтен начин, да дадеш пример с действията и/или бездействията му около най-голямата схема в историята на българския спорт? Да потърсиш сметка на Михайлов и държавата за всички сливания и преливания, да заклеймиш грозните атаки срещу юношите на ЦСКА, които останаха безнаказани, да се възмутиш от създадения световен прецедент с преправянето на “А” група?
Заради това Бербатов, Стилиян и Мартин трябваше да искат промяна, а не да критикуват, че корупцията е страшна, защото така им казал човек от Сунгурларе.
Когато го сторят, и то с риск да ядосат определени хора и фенове, тогава всички ние ще им повярваме, че не се страхуват, тъй като поставят законността и морала на първо място. Там, където трябва да са.
Всичко друго са празни приказки - особено когато даваш за пример, че държавата и някакъв изключително спорен бивш министър на спорта не искали да работят с това БФС.
Коя държава, кой министър на спорта?