Българският Рамбо - Руси Минев: С лакти и колена ставам световен шампион!

Българският ММА боец Руси Минев има страховития прякор Рамбо. Той записа изключително важна победа в Хърватия над Абраха Саломон Ааре. Двамата се изправиха в полуфинал на турнира на FNC - "Армагедон 2". Минев е част от спортния клуб "Армеец". През 2018 година става трети на световното първенство в Бахрейн, а година по-късно е трети на европейското в Рим. Пред "България Днес" българският Рамбо дава най-откровеното си интервю до момента.

- Рамбо, вече жънеш победи на професионалния ринг в ММА. Разкажи повече за турнира "Армагедон 2" в Хърватия, където стигна до финал?

- Благодарение на един сръбски клуб успях да се запиша на турнира тази година, в който участват осем бойци. През юли победих на четвъртфинал един италианец, който е шампион по бойно самбо на страната си. Сега записах втората победа на полуфинала над съперник от Хърватия. Момчето беше здраво физически и обича да се сбива в стойка. Аз харесвам да съборя противника. Подготовката ми мина добре, заради което благодаря на Теодор Карастоянов и на Марио Кирилов. Срещата протече изцяло в моя полза и при тотална доминация. Вече съм на финал, който ще бъде в три рунда по пет минути. Искам да го спечеля и да ми предложат договор от организацията. Очаква се финалът да бъде в края на ноември или през декември. Организаторите не бързат с дата, защото искат да направят събитието в голяма зала, но не знаят каква ще е ситуацията с COVID-19.

- Какви са амбициите ти?

- Искам да се развивам и да пробия в професионалния ММА. Чакал съм доста време, за да мога да използвам целия си потенциал - лакти, колена. Голямата ми амбиция е един ден да стана световен шампион като професионалист.

- Кога започна да спортуваш?

- Роден съм в град Гълъбово. Занимавам се със спорт вече 15 години. Започнах със свободна борба покрай мои съученици. На първите две състезания завърших втори, като загубих от едно и също момче. Третият път пак стигнах до финал и го победих. Оттогава имам непримирим дух. Завърших спортното училище в Стара Загора и по-голямата част от живота ми е минал в залата. Постоянно съм бил по лагери и състезания.

- Защо не продължи с борбата?

- Много се трудих, за да постигам някакви успехи в борбата. Бях част от националния отбор, участвал съм на европейско първенство, вземал съм медали от международни турнири. Но нещо ми липсваше. Обичам борбата, но усещах, че не е моят спорт. След това около година тренирах бокс. Мой приятел ме покани да участвам на държавно първенство по ММА. Още на дебютното ми състезание, което беше и квалификация за европейско първенство, завърших първи. Когато загубих на европейското, това ме мотивира повече. Пораженията са ме учили.

- Колко опасен спорт е ММА?

- Понякога имам чувството, че близките и роднините ми се притесняват повече от самия мен преди срещи. Те знаят, че аз обичам да се занимавам с бойните спортове. Всеки ден тренирам и съм подготвен за всяка една ситуация. Това е спорт, а не е да излезеш някъде навън и да се сбиеш на улицата. Има си правила, макар и доста освободени, както и няколко съдии вътре и отстрани на октагона.

- Някои ММА бойци имат славата на хулигани от футболни агитки. Спортисти или лоши момчета са всъщност?

- Истинските спортисти са смирени хора, не са арогантни, уважават противника и себе си. Хората слагат някои бойци, боксьори, борци под общ знаменател, но истинският спортист се отличава от масата. Трябва да бъдеш за пример. Ако не се уважаваш, няма как да искаш уважение.

- Кой е твоят идол в бойните спортове?

- Имам няколко спортисти от ММА, на които много симпатизирам и единият от тях е Джордж Сейнт Пиер. Гледам съм много негови видеа и интервюта. За мен канадецът е пример за истински атлет. Американецът Майкъл Чандлър също. Не мога да кажа, че от българските бойци имам кумир. На някои от нашите егото им е малко по-голямо и имат желание само да се показват повечко пред хората.

- Как оценяваш представянето ни на олимпийските игри в Токио?

- Опитвах се да следя изцяло олимпиадата, когато съм свободен. Вкъщи телевизорът не се спираше. Радвам се за взетите медали, а това, че са само от жени, е просто късмет. Справиха се страхотно българките. Само да си помислиш, че можеш да участваш на олимпиада, е нещо велико. Пет години са се готвили за нея.

- Очаква се през 2028 година ММА също да попадне сред олимпийските спортове, как гледаш на това?

- Това го знам още отпреди две години. Вярвам, че ще се случи. Не виждам какво може да спре ММА да не стане олимпийски спорт. Особено популярен е напоследък, има висока гледаемост. Аз за жалост вече няма как да отида на олимпиада, защото започнах да участвам в професионални срещи.

- Как трябва да се храни един спортист, като теб, и доколко е важен режимът?

- Правилното хранене е изключително важно. От близо година вече не ям месо и се чувствам много добре. Компенсирам го с млечни продукти, тахан. Има куп храни, които не е редно да се консумират - най-вече колбаси, чипсове, кроасани, пържени храни, газирани напитки. Мазнините са важни за организма, но не бива да се прекалява с тях. С тестените изделия също. На човек му трябва малко, за да се нахрани, но повечето хора са доста лакоми. Аз вечерям само с една салата и това ми е достатъчно.

- Алкохолът пречи ли?

- Спортистът не може да си позволява да се глези, защото това неминуемо се отразява на спортната форма. Трябва да се ограничат заведенията. Аз не мисля, че алкохолът помага на човек за нещо освен на другия ден да го боли главата. 1 бира или 1 чаша вино вечер не е проблем.

- Откъде произлиза прякорът ти Рамбо?

- Още в трети клас едно момче ме кръсти така. Когато влязох в спортното училище, вече всички ме наричаха така. И в борбата, и в ММА си продължи. Не съм го искал или налагал изкуствено.

- Намираш ли общи черти между теб и филмовия герой?

- Силвестър Сталоун е доста по-здрав от мен (смее се). Но и двамата сме борбени. Мога да се справям в трудни ситуации.

Добромир Добрев, "България Днес"

Следвай ни: