Невероятната история на Марио. Повече от фен? Може би

"Някои хора вярват, че футболът е въпрос на живот и смърт. Такова отношение ме разочарова. Уверявам ви, че той е много по-важен от това“. Тази мисъл на легендарния Бил Шенкли, дал толкова много на Ливърпул, може да се струва твърде пресилена за хора, които не са емоционално обвързани с играта. Истинските футболни фенове обаче разбират със сърцата си смисъла на подобно изказване. Много от нас са запалени привърженици или поне познават не един и двама такива. В приятелски разговори често се стига и до спорове кой е най-големият фен. Съществува ли обаче наистина някой, който може да се бори за титлата "фен на феновете“? Carlsberg и Sportal.bg имат удоволствието да ви запознаят с един привърженик, който може би най-много се доближава до това определение.

Марио Джунински е отдаден фен на Ливърпул от дете и любовта му към клуба слага отпечатък върху целия му живот. Ето и неговата история, която започва от България, продължава през Италия, където той се мести с родителите си и гледа за първи път мач на живо на Ливърпул, за да стигне до това да заживее в града на "Бийтълс", където създава собствено семейство, съставено от българина Марио, италианката Марция, която му казва "да" именно на "Анфийлд", и малката Меган, която той определя като истинска скаузърка.

⁃ Марио, как се запали по Ливърпул?

⁃ Това се случи още от първия път, в който гледах мач на Ливърпул по телевизията. Говорим за 1997 година, когато все още живеех в България, в София, заедно с моите родители. През 90-те години бе доста трудно да се гледат срещи от Премиършип на живо по телевизиите. Съвсем случайно попаднах на мач на Ливърпул, който бе срещу Гримсби Таун. Това бе през ноември 1997 година (б.ред. по това време Марио е на осем години). Тогава Майкъл Оуен, който тогава бе на 18, а впоследствие ми стана идол, вкара три гола. Той ме впечатли много и си казах, че това момче е уникално. Тогава харесвах футбола, но нямах представа още какво означава Ливърпул. Да кажем, че от този ден лека-полека започна всичко. Започнах да следя Ливърпул все по-често. После годината, която ме изстреля към силната любов към Ливърпул, бе сезон 2000/01, когато спечелихме пет трофея за един сезон. След него Оуен взе "Златна топка". Тогава ми беше и първият мач на живо. Той беше между Ливърпул и Рома на 5 декември 2001 година на "Олимпико".

⁃ В кой момент любовта ти към Ливърпул се превърна в начин на живот?

⁃ Преместих се да живея тук преди около шест години, защото това винаги ми е било мечтата – да живея в Ливърпул и да ходя на всеки домакински мач (нямам пропуснат такъв от шест сезона). Успях да създам и семейство тук. Винаги ми е било мечта да имам детенце, което да е родено в Ливърпул и е скаузър. Преди година и половина се роди малката Меган, тук в Ливърпул, и тя е най-голямата ми гордост.

⁃ Кога за първи път успя да гледаш мач на Ливърпул на "Анфийлд" и какви бяха емоциите ти от този специален момент?

⁃ Първият път, в който стъпих на "Анфийлд", бе на 25 септември 2010-а. Двубоят бе Ливърпул срещу Съндърланд – мач, който не остана в историята с нищо специално, но за мен това бе първата крачка към моя живот в Ливърпул. В тези дни, в които бях там, осъзнах, че това трябва да бъде моят град, моят отбор и мястото, на което искам да изградя живота си и бъдещето си. Влюбих се от пръв поглед в града и в хората. Скаузърите са много приятелски настроени и винаги са готови да ти помогнат. Тогава си казах: "Това е моят град. Ще направя всичко възможно един ден да се преместя да живея тук".

⁃ Кои са най-великите ти спомени, свързани с Ливърпул?

⁃ Най-големият, най-великият и най-готиният спомен, който винаги ще излиза в съзнанието ми, е мачът с Барселона (б.ред. реваншът от полуфиналите на ШЛ през 2019 година, в който мърсисайдци побеждават с 4:0, след като преди това бяха загубили с 0:3 на "Камп Ноу"). Това бе нещо... не мога да го опиша с думи. Емоцията преди мача, по време на мача, след мача. Четирите гола, особено четвъртият, когато никой не разбра какво става. Гледахме се в "Коп-а" и се питахме "Хора, какво стана?". Само като си помисля за този мач ме побиват тръпки. Това беше съдба. Трябваше да се класираме на финала, след като предишния сезон загубихме финала с Реал Мадрид по начин, за който не искам да си спомням. На второ място поставям, като атмосфера, мача в Шампионската лига с Манчестър Сити през април 2018 година. Говорил съм с хора, които от 50 години имат сезонни билети на "Анфийлд", които също ми казаха, че този мач е бил с може би най-великата атмосфера за всички времена. Започнахме да пеем 50 минути преди мача, което се случва изключително рядко. Сериозно пеене от целия стадион. Не се спряхме. Искахме да покажем, че парите не са всичко във футбола, но подкрепата, вярата и любовта могат да правят чудеса. Ние, публиката, вкарахме три гола на Сити, защото футболистите летяха по терена. Третият мач е дербито с Манчестър Юнайтед през януари 2020 година, когато Салах вкара гол в последната минута след пас на Алисон, след което си съблече фланелката и дойде точно пред мен, на един метър. След това пристигна и целият отбор. Опитах се с всички сили да ги прегърна, но нямаше как. В този момент разбрахме, че ще станем шампиони след 30 години чакане.

⁃ Зависи ли един отбор от феновете?

⁃ Сто процента. Феновете са най-важното нещо за един футболен отбор. Видяхме какво стана миналия сезон, когато мачовете бяха без публика, без страст и без любов. Това просто не беше футбол.

Къде е границата между обикновения фен и нещо повече от това? Carlsberg те предизвиква да споделиш своята история на това кога и как се е родила страстта към твоя любим отбор. Качи своя снимка, показваща любовта ти към него, и се регистрирай, за да участваш за страхотни награди, сред които сертифицирана тениска на Ливърпул с автографи от целия отбор. Очакваме те на https://footballmoments.bg/.

Следвай ни:

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe