)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
Бронзовата ни медалистка в борбата от Олимпийските игри в Токио - Евелина Николова, взе участие в поредното издание на предаването “Гостът на Sportal.bg”. Боркинята сподели емоциите си от завоювания медал, а също така се върна към спомените от първото си републиканско първенство и разкри интересни факти от личния си живот.
“Все още не знам как се чувствам. Емоцията не мога да кажа, че е отминала, защото всеки ден се срещам с нови хора, които ми разказват как са изживели спечелването на медала и колко много са се радвали и плакали. Почти всеки ден с всяка история преживявам наново тази емоция. Изживявам го различно с кръга от хора, които са около мен и знаят цената на този медал. Не допускам хора, които досега ги е нямало в живота ми.
Медал от Олимпийски игри е върхът на спортната кариера и мечтата на всеки спортист. За мен лично този медал е много трудно извоюван, но съм щастлива, че е факт.
Още преди самата схватка за медала бях говорила с треньорите ми. Те ми казаха да изляза на тепиха, да се отпусна и да покажа най-доброто от себе си. В момента, в който видях ситуацията, си казах, че трябва да рискувам. Нямах време за колебание. Всичко или нищо. Рискувах и спечелих.
Ако се върнем по-назад във времето, през 2017-а оперирах едното си рамо. Възстановяването продължи малко по-дълго. През 2018-а получих травма и на другото, като това беше момента в който си казах “край”. Два-три месеца бях извън тепиха, но тогава треньорът ми намери начин да ме върне в залата. Тъкмо се възстанових, когато през 2019-а почти скъсах връзките на коляното си. Травма след травма в продължение на три-четири години. Тъкмо набера сили и веднага се случва нещо. Давах всичко от себе си, но с една контузия всичко се срива. Щастлива съм, че до мен бяха тези треньори и семейството ми.
&format=webp)
На лагера в Токио бяхме напълно изолирани. Всяка сутрин давахме проби. След това в олимпийското село беше една идея по-свободно, защото всички атлети бяха тествани. Имахме възможност да срещаме други хора. Чувството да си сред най-добрите спортисти е невероятно.
Всеки спортист, който е там, има възможност да спечели медал. Всеки отива с тази цел. Радвам се за всички, които успяха да сбъднат мечтите си. Аз изживявах емоцията с всеки. Първо с медала на Антоанета, след това гледахме всяка победа на Стойка, на момичетата от ансамбъла. Ивет нямаше как да я гледам, защото състезанията ни бяха по едно и също време. Докато бях там и докато се настройвах за всяко състезание, нямах такова впечатление, че медалите ни са все от жени.
&format=webp)
Успехите сами говорят, но дисциплината, работата и респекта са ключови. Когато имаш уважение към треньора и това, което ти казва, резултатите показват как се развиваш. С годините се напаснахме всички като една добре смазана машина.
Може би ако бях станала олимпийска шампионка, щях да се откажа. Не знам. Наистина е много тежък пътят, по който вървим. Плюсът е, че са три години, а не четири. Че имам невероятната подкрепа на личния си треньор. От Министерството, защото те ни осигуряват всичко нужно за подготовката ни. Ще дам всичко от себе си и ще преследвам златото в Париж 2024.
За мен лично първата ми схватка е много важна. От нея зависи как ще продължа напред. Тя беше най-тежка, чисто като нагласа. Аз сама допуснах грешки в полуфиналната схватка. Не бях достатъчно концентрирана. Позволих на противничката да владее нещата, но сега ще имам върху какво да работя за следващите състезания.
&format=webp)
Засега планът е да почивам. Ще видим, може и да участвам на Световното. Няколко дни със сигурност ще си дам почивка. Малко на море, зависи. След това се връщаме в залата и лека полека ще се готвим за следващите състезания.
Както и те, и ние с Тайбе тренирахме наравно. Те също бяха в много добра форма. Малшанс, особено при Мими. Тя загуби схватката си в последните 10 секунди. При Миглена ситуацията беше същата. Стискам палци следващият път да могат да си вземат тяхното.
Аз съм било доста хиперактивно дете. Един съдия от моя град, който е приятел на семейството - Людмил Кандиларов, е предложил на майка ми да ме заведе в залата и да изразходвам малко енергия. Аз нямах никаква представа за какво става въпрос, но ми беше много интересно. Така една година тренирах в Петрич, а през септември 2006-а ме пратиха в Кюстендил. Там е една от силните женски школи. На първото ми републиканско станах трета. Именно този турнир ме подтикна да продължавам да се боря. Явно ми върви на бронз.
Искам да съм здрава, да се готвя пълноценно. След като приключа, по някакъв начин ще остана в спорта. Любовта ми към борбата е безкрайна и винаги е изпълвала живота ми. Сега искам да се насладя на този момент, на тази емоция. Всяко състезание си е за себе си и си има собствена емоция.
Аз съм много усмихнат, позитивен и комуникативен човек. Постоянно се срещам с приятели, постоянно правя нещо. Рядко оставам вкъщи просто за да стоя и да бездействам. Естествено, обичам и женските неща - маникюр, шопинг. Просто съм нормално момиче.
Благодаря на всички хора, които са ставали рано да ме гледат. Благодаря на всички, които ме поздравяват. Пожелавам им да бъдат здрави и да преследват мечтите си докрай", заяви Евелина Николова.
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)