Линет и Роберт Федерер са родителите на един от тримата 20-кратни шампиони от Големия шлем. Техният, някога малък Роджър, вече е на 40 години, а по случай неговия юбилей родителите му дадоха специално интервю пред швейцарския вестник Blick. В него двамата говориха за това какво дете е бил Федерер, какъв е животът им като баба и дядо, както и какви са плановете им за бъдещето. Те направиха и едно много интересно разкритие – никога не са смятали сина си за бъдеща звезда.
„Хората често са казвали какъв изключителен талант е той или колко добре е удрял топката от ранна възраст. Само че ние не можехме да предвидим невероятния успех, който постигна след това“, казва Линет.
„Никога не сме го смятали за бъдеща звезда, така че не сме живеели с това като идея. Дълго време просто изчаквахме да видим как ще се развият нещата“, допълва Роберт.
Моментът, в който двамата разбират, че синът им наистина може да стане професионален тенисист, е, когато той става №1 при юношите. “И когато спечели юношеския Уимбълдън същата година. Едва тогава усетихме, че може да постигне успехи в АТР тура”, споделя Линет.
Те отговориха и на въпроса дали виждат общо между Роджър като малък и четиримата им внуци. “Да, едно-две от тях приличат на него. Откриваме някои черти, които и Роджи имаше, но няма да навлизаме в детайли.”
Какъв е бил бъдещият 20-кратен шампион от Големия шлем като дете, споделя Линет: “Аз трябва да отговоря. Роби беше рядко вкъщи, винаги пътуваше по работа. Роджър беше забавен, активен, винаги имаше много приятели. С него винаги се случваше нещо. Бързо се виждаше, че има огромно желание да се движи. И аз бях така. Нямаше значение дали е със скейтборд, на колело, на масата на пинг-понг или докато играеше скуош с Роби. Беше хубаво да виждаме, че се забавлява. Не беше задължение. Той го обичаше. Откакто започна да ходи, винаги имаше топка с него и играеше футбол.“
Ето още от интервюто с родителите на Маестрото:
Какви качества е наследил той от вас?
Роберт: Той изглежда до голяма степен като мен физически. Определено е наследил някои неща от мен.
Линет: От мен най-вероятно е наследил дисциплината и желанието за движение. Може би и таланта с топката.
Вие добри тенисисти ли сте?
Роберт: Като млад трябваше да работя и нямах възможност да играя тенис или футбол. Играх тенис за първи път, когато бях на 25.
Линет: Аз също започнах късно. Когато бях на 18 и срещнах Роби. И доста бързо станах по-добра от Роби.
Като баща на четири деца Роджър предава ли на децата си същите ценности, които вие сте предали на него?
Линет: Да, мисля, че го прави. Например, той обича да бъде на открито с децата си, да ходи в планините. Това са дейности, които ние често правехме с нашите деца. Често ходехме в планината или карахме колела.
Роберт: Желанието му да помага също е една от ценностите, които се надяваме, че сме успели да му предадем. Той не мисли първо за себе си. По време на тази пандемия помагаше много. Беше много щедър.
Линет: И все пак Мирка и Роджър са различни хора от това, което бяхме ние с Роби тогава. Правят го по начина, който смятат, че е най-добър. Всяка двойка намира най-добрия начин за себе си. Дигиталните промени правят нещата в днешни дни различни. Когато Роджър се роди, дори нямахме имейли.
Роберт: Така е, нашите деца не играеха на компютрите.
Роджър стана ли по-спокоен като човек откакто е баща?
Линет: Бих казал, че остана себе си. Той винаги е много забавен и обича да играе с децата си. Но като баща не може винаги да е обичащият татко. Понякога трябва да е строг и да действа. И го прави. Той има много добър баланс в това отношение.
Роджър вече е на 40 и все още играе професионален тенис. Очаквахте ли го?
Линет: Не. Но той следва инстинкта си и любовта си към спорта. Освен това тялото му се справя сравнително добре с контузиите през последните 25 години.
Той консултира ли се с вас, когато става дума за решения като края на кариерата си?
Линет: Това са лични неща, те остават в семейството.
Вие ръководите фондацията му – „Фондация Роджър Федерер“. Синът ви планира ли да поеме управлението след края на кариерата си?
Роберт: Със сигурност ще прави повече. Но нека изчакаме и ще видим какво иска да прави, когато се оттегли. И ние не знаем точно.
Линет: И сега той прави страхотни неща за фондацията си. Радостни сме, че аукционът с негови артикули, които той инициира, набра толкова голяма сума за добри каузи.
Как повлия пандемията на кариерата на Роджър?
Роберт: Не мисля, че е отнела година от него. Това няма нищо общо с коронавируса.
Съжалявате ли, че не можа да играе на Олимпийските игри?
Роберт: Много сме щастливи, че двете швейцарки – Бенчич и Голубич, бяха толкова успешни в Токио. Беше прекрасно да го видим. Ако Роджър бе участвал на смесени двойки с Белинда, кой знае какво можеше да стане! Можеше да стане нещо страхотно.
Линет: Фантастично е и това, което постигнаха състезателите по планинско колоездене и другите швейцарски олимпийци. Спечелиха толкова много медали. Това лято се вълнувахме и заради швейцарския национален отбор на Европейското по футбол.
Какво желаете на Роджър за рождения му ден и за бъдещето му?
Роберт: Нека остане какъвто е.
Линет: Нека той и семейството му бъдат в добро здраве и дано Роджър продължава да излъчва такова щастие. Да продължи да следва сърцето си.
Ами да спечели US Open?
Линет: Не мислим толкова надалеч. Винаги сме го правели по този начин: стъпка по стъпка, без да планираме.
tenniskafe.com