Педри: Всеки път, когато Меси докосне топката, прави нещо невероятно

Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи интервю с футболния талант Педри. Новият сезон в Ла Лига започва след по-малко от две седмици, а той е едно от откритията на испанския футбол. Той е само на 18 години, но изигра 50 мача още в дебютния си сезон за Барселона, а след това бе част и от селекцията на Луис Енрике за Евро 2020. В момента Педри носи екипа на “Ла Фурия” и на олимпийските игри в Токио. Изявите му с тима на Барса и испанския национален отбор накараха специалисти и фенове да го сравняват не с кого да е, а с “Маестрото” Андрес Иниеста.

- Здравей, Педри! Преди всичко, благодаря, че се съгласи да направим това интервю. Първо, как си, в какво настроение те намираме?
- Благодаря за поканата! Чувствам се прекрасно! В началото на миналия сезон дори не съм си представял това, което ми се случи през изминалата година. Наистина съм много щастлив, че ми гласуваха такова доверие и в клубния, и в националния ми отбор и се наслаждавам на възможността.

- Нека поговорим точно за това – ти изигра над 50 мача за Барселона през миналия сезон, след това беше част и от състава на Испания на европейското първенство. Очакваше ли нещо подобно още в дебютната си кампания?
- Не. Истината е, че когато пристигнах тук, бях с нагласата, че веднага ще бъде даден под наем да се обигравам или ще получавам съвсем малко игрови минути. Но, в крайна сметка, треньорът повярва в мен, даде ми невероятен шанс и съм много щастлив заради това.

- Мечтал ли си за нещо подобно?
- Да, много пъти. Още когато бях съвсем малък, бях фен на Барса и тайничко се надявах, че един ден ще мога да стигна до мястото, на което съм в момента. Наистина съм огромен късметлия, че мечтите ми се сбъднаха и се опитвам да се насладя максимално на момента.

- Спомена, че си фен на Барселона още от съвсем малък. Разкажи ни малко повече за твоето детство в Тенерифе?
- Да, аз съм от Тенерифе, на Канарските острови. Всъщност, дядо ми е основателят на първия фен клуб на Барселона в Тагесте – моят роден град. Като малък с родителите ми винаги ходихме във фен-клуба на Барса, за да гледаме мачовете на отбора и оттогава започнах да мечтая, че един ден хората ще гледат мен на екрана. За щастие, мечтата ми се сбъдна много скоро. Въпреки това, трябва да стоя здраво стъпил на земята и да използвам шансовете си.

- Спомняш ли си първата фланелка на Барса, която получи?
- Не, в интерес на истината не си я спомням по простата причина, че тогава съм бил може би на две годинки. Но много ясно си спомням един гостуващ оранжев екип, който имах с автограф от Дани Алвеш. Взех го веднъж, когато Тенерифе още беше в Ла Лига и Барселона гостуваше в града.

- Все пак е минало доста време от тогава. Сега нека поговорим и за сбъдването на мечтата ти и пристигането ти в Барса. Спомняш ли си ясно твоето представяне, първите ти дни тук на „Камп Ноу“?
- Разбира се, че си спомням този момент. Няма как да го забравя през целия ми живот. Един от най-хубавите мигове изобщо, които съм изживявал. Но все пак имаше и леко горчив вкус, защото заради пандемията и рестрикциите моите родители нямаше как да дойдат и да присъстват на представянето ми. Все пак самото преживяване ми помогна да започна сезона с ентусиазъм сякаш пак бях дете.

- Кой е най-хубавият ти момент до тук с фланелката на Барселона?
- Честно казано, не мога да избера само един. Мисля, че всеки един миг тук е важен за мен. Като например, първият ми ден, първата тренировка с отбора, когато се запознах с всички. Това беше незабравимо преживяване. До преди няколко месеца гледах тези хора само по телевизията и изведнъж се озовах в една съблекалня с тях. Да си призная в началото се чувствах така, сякаш просто играя на видеоигра. Беше нереално. Но постепенно видях, че това са обикновени хора, много земни и дори вече мога да кажа, че са ми приятели. Всеки момент с тях е важен за мен.

- Да поговорим за футболиста Педри. Ти си само на 18 години, а изглеждаш толкова спокоен, сякаш си ветеран в играта. Коя е тайната за твоето спокойствие? Как го правиш?
- Доста често се опитвам да се дистанцирам и да се изолирам от случващото се около мен. Например, когато съм на „Камп Ноу“ - стадион, който може да побере над 90 хиляди зрители, но сега е празен и затова гледам да се абстрахирам от факта, че играем пред празни трибуни. Освен това, се опитвам и да не мисля, че съм на терена със звезди като Меси, Пике, Бускетс – представям си, че просто играя с приятелите ми от квартала.

- Но все пак още от сега си личи, че си изключително качествен играч. Мислиш ли, че това е свързано с личността ти?
- Да, мисля си, че когато си на игрището, трябва да бъдеш себе си и да бъдеш достатъчно смел, за да изпробваш неща, които си правил дори на улицата, когато си играл с твоите приятели като дете. Просто трябва да се отпуснеш и само така можеш да покажеш наистина на какво си способен.

- През годините в Барса са играли някои наистина невероятни футболисти, но някои от тях така и не успяха да се адаптират или пък им трябваше много време за това. Докато при теб всичко стана естествено, сякаш си в отбора от години. Как се случи това?
- Мисля, че основната причина е, че аз гледах и изучавах стила на Барса още от дете. Това ми е помогнало много да запомня позиционирането и начинът на движение на играчите. Винаги съм се опитвал да подражавам на този стил игра.

- След като вече работи достатъчно време с Роналд Куман – къде той мисли, че трябва да се подобриш?
- Най-вече да работя върху движението ми към противниковата врата. Освен това, трябва да подобря доста и физиката си, защото това е много важно, за да бъде конкурентноспособен в мъжкия футбол. И все пак най-важното е да бъда много по-ефективен в предни позиции и да отбелязвам голове.

- Какъв треньор е Куман? Какво ново научаваш от него?
- Истината е, че той е много добър като човек. Още от самото начало се държеше с мен като с приятел, дори като със син и ми обясни как стоят нещата, какво иска от мен на терена. Даде ми да разбера, че трябва да си заслужа доверието му и разбира се аз му дължа много. Той ми вдъхна увереност, че съм готов да бъда важен играч в тима и сега трябва да оправдавам доверието му във всеки мач.

- Вече споменахме, че делиш една съблекалня със световноизвестни играчи, с едни от най-добрите във футболната игра. И все пак – има ли някой от тях, който те е изненадал с нещо и не е това, което си очаквал да бъде?
- Не че ме е изненадал с нещо конкретно, но с Жорди Алба завързахме много искрено приятелство още от самото начало. Той е много забавен и честно казано, не си го представях точно такъв. Алба е наистина страхотен човек, а като футболист мисля, че всички знаем, че е изключителен.

- А от гледна точка на футбола – от кого си изненадан?
- Разбира се – Лео Меси. Все още ми изглежда нереално да играя с него, защото до преди няколко месеца само съм го гледал по телевизията. Но нещата, които Лео прави на тренировка са от друг свят, той е извънземен и се опитвам да се уча от него.

- Точно това е следващият ми въпрос. Спомняш ли си ясно първата си тренировка с Лео Меси?
- Разбира се, че я помня. Това е нещо, което не може да се забрави. Всеки път, когато Лео докосне топката, прави нещо невероятно с нея. Трябва да си призная, че направо бях шокиран, когато дойдох за първата ми тренировка и трябваше да тренирам с Меси. Той ме изумява всеки ден и във всеки мач.

- Кажи ни нещо интересно за Меси - какъв е той като човек? Защото ние можем само да го гледаме отстрани и да му се наслаждаваме какъв футболист е. Какво е за теб да играеш със своя идол в един отбор?
- Това е някаква лудост. Да си на терена заедно с Меси и да гледаш отблизо начина, по който борави с топката, е нещо неописуемо. Много бързо разбрах колко лесно всъщност се играе с него. Получаваш топката и веднага търсиш начин да я подадеш на Лео, защото знаеш, че той ще намери начин да вкара. Например подаваш му я в центъра на терена, той минава покрай 4-5 противници и реализира. Така че просто му подаваш и се наслаждаваш на това, което ще последва.

- Първият ти гол за Барса дойде през месец октомври миналата година. Получи ли много поздравления за него и кои от тях бяха специални за теб?
- Много хора ме поздравиха, когато вкарах първия си гол за Барселона. Но, разбира се, за мен най- специални бяха поздравите на моите родители и на брат ми, които дойдоха специално до Каталуния, за да споделим този момент заедно. Тези поздравления ценя най-много, защото те са най-близките ми хора, които винаги са били до мен и са ме подкрепяли.

- Новият сезон започва съвсем скоро, но да поговорим за изминалата кампания. Тя започна трудно за вас, след това влязохте в убийствена серия и бяхте близо до това дори да станете шампиони, но накрая Атлетико триумфира. Кои бяха ключовите моменти в сезона според теб?
- Според мен ключовото за изхода от сезона беше началото. Ние започнахме колебливо, с нов треньор и нови играчи и имахме нужда да се сработим. През това време Атлетико играеше невероятно. Това им позволи да натрупат преднина, която в последствие беше много трудно да бъде наваксана. След като ние сменихме схемата и заиграхме с трима бранители се видя, че се адаптирахме бързо и направихме невероятна серия от победи, но в края на сезона и късметът не беше на наша страна, за да триумфираме с титлата.

- А какво ще кажеш за „Ел Класико“? Какво е за теб да участваш в най-големия мач в света?
- Този мач е уникален. Няма друг подобен двубой в клубния футбол. Двата най-големи отбора се изправят един срещу друг. За съжаление, аз загубих и в двете издания на „Ел Класико“ през миналия сезон, но чувството да си част от този спектакъл е неописуемо. Надявам се, че през идващата кампания ще имам шанса и да се насладя на успех над Реал (Мадрид), което ще бъде още една сбъдната мечта за мен.

- Като момче, израснало гледайки всеки мач на Барса, наистина за теб е било сбъдната мечта да играеш срещу Реал (Мадрид) в „Ел Класико“. Как се почувства, когато стъпи на терена, излизайки срещу „кралския клуб“?
- Никога няма да забравя деня на първото ми „Ел Класико“, макар че, както вече казах, тогава загубихме. Но преди мача имах щастието да се видя с родителите ми, които ме изпратиха към „Камп Ноу“. Бяха дошли специално, за да ми пожелаят успех. Хиляди пъти съм си представял в главата си как играя в този мач, дори с най-малките подробности. И все пак, когато това ми се случи в действителност, отново не можех да повярвам, че аз съм част от „Ел Класико“.

- Да поговорим малко и за предстоящия сезон. Какво очакваш от него?
- Най-важното е да започнем силно кампанията и да не допуснем такова изоставане от първото място, както се случи през изминалия сезон. В тима ни пристигнаха невероятни играчи като Серхио Агуеро и Мемфис Депай и това със сигурност ще повиши класата ни. От нас зависи бързо да намерим общ език и да се сработим.

- След две поредни години без титла, сега сякаш спечелването на първенството е основната цел пред тима?
- Това е Барселона. Този клуб излиза за победа във всеки мач и преследва всеки един възможен трофей. През миналата година успяхме да спечелим купата на краля, но сега сме фокусирани изцяло върху Ла Лига и представянето ни в Шампионската лига. С този състав смятам, че Барса може да постигне големи неща през този сезон.

- А лично за теб – какви са целите, които си си поставил за предстоящата кампания?
- На първо място искам да продължа да получавам много минути на терена и да се подобрявам с всеки изминал ден. Аз съм едва на 18 години и имам още много върху какво да работя, но най-важното е да развия физиката си, за да бъде много по-стабилен в единоборствата. Имам привилегията да съм в един отбор с изключителни професионалисти и се опитвам по всякакъв начин да използвам това в моя полза.

- Беше повикан от Луис Енрике и в националния отбор на Испания за европейското първенство. Какво означаваше това признание за теб?
- Това беше наистина невероятно. Още една сбъдната мечта за мен. Когато видях списъка с повиканите играчи, не можех да повярвам, че съм сред тях. А след това имах и уникалния шанс да играя на полуфинал на Евро 2020.

- Какво според теб не достигна на Испания в мача с Италия?
- Може би малко късмет, колкото и изтъркано да звучи. Нашият отбор беше много млад. Според мен ни чака страхотно бъдеще, но просто в решителните моменти на „Уембли“ си пролича опитът на италианците.

- Попадна и в отбора на Испания за олимпийските игри. Как успяваш да издържиш физически на огромното натоварване?
- Не разглеждам участието ми на олимпиадата като допълнителен ангажимент. За мен е чест да представям страната ми на най-големия спортен форум. Така че ще дам всичко от себе си, за да може Испания да триумфира в олимпийския турнир.

- Но така ще влезеш в новия сезон с Барса без никаква почивка. Как ще се справиш с това?
- Аз съм професионален футболист. Моята работа е да съм на терена и да се опитвам да помагам на моя отбор, с каквото мога. Сигурен съм, че треньорът ще намери начин да ме съхрани, така че да мога да бъда от полза в решителните моменти от новия сезон.

- В Барса сега има съзвездие от млади таланти като теб, Ансу Фати, Френки де Йонг, Илайш Мориба – това сякаш е доста обещаващо за бъдещето на клуба?
- Да, наистина в момента в отбора тече процес на смяна на поколенията и много млади таланти показват своите качества. Ние обаче трябва да сме търпеливи, да стоим здраво стъпили на земята и да работим всеки ден, за да заслужим мястото си в този отбор. Само това е рецептата да имаме светло бъдеще пред нас.

- И последен въпрос – след всичко, което ти се случи в последната година, какви мечти все още искаш да сбъднеш?
- Все още имам много мечти за осъществяване, като например да спечеля Ла Лига с тима на Барселона. Разбира се, мечтая и за триумф за националния отбор, което също би било прекрасно.

Следвай ни: