Денис Димитров за пътя към титлите, подкрепата, семейството и националния рекорд

Шампионът на България на 60 метра и 100 метра за 2021 година Денис Димитров разкри в емоционален пост във “Фейсбук” какво стои зад завръщането му на пистата, през какви премеждия е преминал, кои са хората, които са го подкрепили. Димитров, който завърши пети на Европейското отборно първенство от втора лига в Стара Загора, говори и за рекорда на България на 100 метра. Публикуваме целия “Фейсбук” пост на българския спринтьор без редакторска намеса.

“Дойде семптември месец 2020г. и си казах май е време да започваш да тренираш, обаче месеца мина и аз все още не бях започнал да тренирам. Всеки един ден си казвах от утре започваш, но така и не го правех. Не защото не исках, не защото ме мързеше, а просто нямах сили и времето с което да стигна до стадиона. Всеки един ден ми беше пълен с ангажименти, за да мога да развивам бизнес с който да осигурявам всичко на семейството си и с който да мога да спонсорирам бъдещата си подготовка в леката атлетика.

И така стана октомври месец и си казах, че вече наистина не остава време , ако искам да направя зимен сезон . Денят започваше в 7:30ч. и свършваше в 21:00. В този диапазон намирах време за работа, тренировки, възстановяване и за моето семейство. Станеше ли петък в 16:00 аз бързах да тръгвам от гр. София за гр. Пловдив, за да мога да стигна навреме за основна тренировка с треньора ми.

Върнах си титлата на 60м в България с норматив за европейско първенство. Обикновено един спортист трябва да бъде във върхова форма на най-важното за него състезание и за мен това беше европейското. Исках го, трудих се, влагах се, но просто тялото не издържаше на това натоварване на което го подлагах всеки ден. Не успях да се класирам за финалите. Колкото и да си казвах, че не трябва да го приемам навътре, нямаше как да избегна разочарованието, защото за мен това е начина ми на живот, влагам се и се лишавам всеки един ден, за да постигна нещо, което никой скоро не го е постигнал в спринта в България.

Началото на месец Март! Отново затрупан от ангажименти нямах сили да тренирам на 100 %.

Дойде месец Април и разума ми казваше, че трябва отново да натисна тялото, защото имам 2 месеца до състезанията, но вече на 100 м. , което изисква още по-трудна и прецизна подготовка.

Продължих по същия начин с работа, ангажименти, тренировки, семейство.

Спечелих няколко турнира и си върнах титлата в България на 100 м, но болката която изпитвах в краката след състезание не я бях изпитвал никога до сега. Тази болка се появаше, не заради самото състезание, а заради това че показвах много повече от това на което съм готов, заради това че не съм имал време да подложа тялото на по-сериозни натоварвания по време на тренировки, за да може да се адаптира. Заради това, че не му давам време за почвика. Спринта е една много прецизна работа. Всяка една стотна зависи от дадено движение, състояние на тялото, мотивация, хъс и характер.

Всяко едно състезание беше важна тренировка за мен, за да накарам тялото да работи на 110% и на следващото да бъде с една идея по-лесно за него.

Това беше моя начин да тренирам и да разивам формата си всеки ден, но след последното състезание, краката ми просто казаха, че трябва да спра, тялото ми има нужда от почивка.

Така мина един състезателен сезон за мен. Сега ще дам нужната почвика на тялото, за да може да се възстанови напълно, защото има един 40 - годишен неподобряван рекорд в България, който ме чака. Пиша ви хора, за да разберете как се става шампион в България и как повечето спортисти в България тренираме и постигаме успехи. Не го правя, за да опреквам някого или да нападам, просто ви РАЗКАЗВАМ! Благодаря на моя екип и на моето семейство за цялата подкрепа и вяра в мен!

Поздрави,

Денис Димитров”

Снимки: Булфото и архив Sportal.bg