Как триатлонът може да промени живота ви

Как триатлонът може да промени живота ви

Борислав Илийков е програмист в голяма френска компания и любител триатлет. Увлича се и от фотография. Занимава се с триатлон от 4 години. Не спира да изпитва физическите си възможности. Завършвал е Challenge Roth - най-голямото събитие в света на триатлона, включващ 4км плуване, 180км колоездене и 42км бягане. Мечтата му е да участва в екстремен триатлон, където човек разчита единствено на себе си и на приятел за подкрепа, а дистанциите и профилите на трасето са изключително трудни за преодоляване. Той е един от основателите на сайта triathlon.bg, където двамата с Калоян Илиев се стремят всеки начинаещ или напреднал спортист да получи нужната информация и мотивация за самоусъвършенстване.

Какво свързва две на пръв поглед несъвместими занимания като триатлона и компютърните технологии?



IT фирмите започнаха да обръщат все по-голямо внимание на физическото здраве на техните служители. Множество проучвания доказват, че човек е по-продуктивен в офиса, ако практикува някакъв вид спорт и вече почти няма компания, която да не предлага мултиспорт карти или да не ангажира служителите си с физическа дейност. Триатлонът е спорт за издържливост и изисква голяма доза дисциплина и търпение, което пряко се отразява и на работния процес. Все по-често се наблюдава тенденцията хора от тези среди да се увличат по спортове за издръжливост. Освен че тези занимания предлага време за дистанциране от мониторите, практиването им е свързано и със закупуване на доста джаджи за измерване на спортни постижения, GPS часовници, велокомпютри и т.н. А всички знаем, че хората от ИТ сферата се увличат по всякакъв вид технологии.

Има ли нещо, с което триатлонът Ви помага в работата?

Обичам движението и динамиката, а професията ми е свързана със седене на стол (напоследък и на дивана) по 8 часа на ден. Именно чрез триатлона успявам да намеря баланса и да изкарам натрупаното напрежение. Както в едно Ironman състезание, така и в програмирането, без значение колко си добър, се изисква доза търпение, за да завършиш това, което си започнал. Определено станах доста по-уравновесен и спокоен. Успявам да планирам работният си ден по-бързо и се чувствам много по-продуктивен и концентриран на работа.

Как открихте този спорт и с какво ви спечели?

Малко преди да започна да бягам, се занимавах с бокс, но ми липсваше издръжливост. Годините, в които пушех цигари, се отразяваха значително на всяко по-интензивно движение и треньорът ми препоръча да бягам 3-4 пъти седмично. Без да имам каквато и да е подготовка, просто излязох да направя една обиколка на гребната база. След като едва не припаднах и след множество спирания, най-накрая стигнах заветния финал. Удоволствието беше несравнимо и няколко седмици по-късно дори се записах за Маратон Пловдив. Но в процеса на подготовка, попаднах съвсем случайно на видео за Ironman триатлон, а самата мисъл, че има хора плуващи 4км преди да колоездят 180км и да бягат 42км в рамките на максимум 17 часа едновременно ме плашеше и будеше голяма доза възхищение. На този етап нито можех да плувам (имах и страх от дълбочини), нито имах колело, а най-дългата пробягана от мен дистанция беше 10км. Въпреки това си обещах, че до няколко години ще се подготвя за участие. Тази идея не ми даваше мира и още на следващия ден за първи път посетих плувен басейн, като малко преди да вляза във водата, написах в интернет “How to swim”. Първите занимания с треньор започнаха доста по-късно. Тогава все още разчитах на видеа от youtube, като телефонът ми стоеше в края на басейна и се опитвах да повторя това, което показваха на клиповете. В началото тренировката ми се състоеше главно от опити да се задържа над водата и да не се нагълтам с вода, но постепенно се отпуснах и след около месец вече успявах да мина километър без да спра. Tова, което наистина ми харесваше беше разнообразието. Когато тренираш 3 спорта, винаги имаш какво да правиш, без да се съобразяваш с атмосферните условия. Когато не ти се плува, колоезди или бяга, винаги може да се отбиеш във фитнеса. Друг фактор да се запаля, беше екипировката. В процеса на навлизане в спорта откривах какви ли не новости и дребни неща, които спомагаха за по-добра тренировка или състезание. А и да бъдем честни! Кой не обича чифт нови маратонки или екипче :)

Кое беше първото състезание, на което участвахте и какво си помислихте, когато го завършихте?

Първият ми досег до истински триатлон беше месец след като за пръв път преплувах и първата дължина в басейна. Бях много ентусиазиран да пробвам, дори си купих колело и трико, а дори не знаех дали ще ми хареса. Самата дистанция включваше 500 метра плуване, 20км колоездене и 5км бягане. Може би една седмица преди събитието се будех по няколко пъти на вечер сънувайки, че се давя или не стигам до финала. Никога не бях плувал в открити води и бях доста притеснен от факта, че няма да има дъно или стена, за която да се хвана, при нужда. Естествено бях един от последните, които излязозха от водата, като по време на плуването се хващах за всяка шамандура, за да си почина. Наваксах доста в следващите 2 етапа - колоездене и бягане, а след като пресякох финала, бях абсолютно сигурен, че това е спортът, които искам да практикувам.

Има ли състезания, които не сте успявали да завършите?

Единственият път, в който подцених състезанието и надцених себе си, в крайна сметка не успях да стигна финала. Първото ми участие на “Лъвско сърце” приключи след 120-километровия колоездачен етап. Смятах, че щом мога да мина 120км по шосето, няма да ми бъде трудно да го направя и в планината, а никога преди това не се бях качвал на планинско колело. Отидох само с чифт плувни очила, маратонки за бягане и огромно желание, а колело наех от организаторите няколко часа преди старта. Липсваше ми само камера, която да увековечи епичните падания и търкаляния по трасето. Трикилометровото плуване в началото беше дори приятно, както и първите километри от колоездачният етап. Но от момента, в който излязохме на черен път, нещата се развиха доста различно. Техничните елементи по трасето ме караха даже да бутам колелото, докато покрай мен фучаха останалите състезатели. В крайна сметка загубих доста време за преминаване на колоездачния етап и въпреки че все още имах сили да продължа, не успях да се побера в контролното време и да продължа с бягането. За сметка на това пък след края пих най-вкусната и чакана бира.

Кое е най-тежкото в триатлона?

Може би самата подготовка за състезанието. Времето, което човек трябва да отдели, за да достигне ниво на физическа издръжливост, достатъчно за завършване на Ironman, не е никак малко и много хора се отказват именно заради това. Въпреки че не съм професионален спортист и човек, който изкарва прехраната си от триатлон, ми се налагаше постоянно да се лишавам от разни неща, като излизания с приятели, хапване на някой junk, ако вкъщи нямам нищо приготвено, и често от сън. Случвало се е да бягам по 30км или да минавам по 150км с колелото сутрин преди работа, питайки се постоянно дали всичко това си струва. Уикендите бяха запазени за тренировки и съм стигал до 7 часа на ден при средна температура 33 грауса. И всичко това, докато приятелите ми качват снимки от плажа или някоя забележителност. Разбира се за по-къси дистанции, общият брой часове на седмица е доста по-малък, но пък това, което ме привличаше в състезанията Ironman беше възможността да видя докъде мога да стигна и на какво е способно тялото ми. Смятам, че все още не съм достигнал лимита и дори обмислям по-тежки изпитания.

Какво е най-голямото ви постижение като аматьор?

На първо място е фактът, че изобщо застанах на старта на подобно състезание. Никога не съм целял да бъда сред най-бързите. Имам едно второ място на състезание по дуатлон в Пловдив, както и трето място във възрастовата група от Almiraman’2019, но най-голямото ми постижение е, че успях да мотивирам много хора да започнат да спортуват. Майка ми и сестра ми са част от тази група и дори участвах с тях на състезания по бягане. Доста приятели и познати също се заразиха от мен и промениха начина си на живот. Като най-любим момент бих отбелязал завършването на Challenge Roth. Емоцията, която човек изпитва, когато пресича финала пред погледа на цял стадион зрители, е това, което пожелавам на всички да изпитат.

Как решихте да направите сайт, посветен на триатлона и не е ли това твърде поглъщащо занимание за един зает човек?

Създаването на triathlon.bg беше много спонтанно решение и самата реализация се случи в рамките на няколко дни. Липсата на информация и ресурси на български език затрудняваше хората. Двамата с Калоян Илиев обсъдихме идеята, докато бях на събиране с приятели преди едно от състезанията по бягане и докато останалата част от компанията вдигаха наздравица за предстоящия старт, ние купувахме хостинг и мислехме цялата структура на сайта, статии и секции. Когато работиш със силно мотивирани хора, нещата се случват значително по-лесно, а времето, което отнема подобна инициатива е напълно оправдано, след като видиш, че трудът ти се оценява. Успяхме да пуснем сайта ден преди световното първенство в Хавай. Вечер след работа и между тренировките пишехме статии и събирахме информация, с която целяхме да помогнем на повече хора да се докоснат до този прекрасен спорт. Всичко това се случваше без абсолютно никаква печалба. Главната цел беше развитието на спорта в България и мисля, че успяхме да я постигнем. В процеса на работа учредихме и стипендия “Млад триатлет”, с която подпомогнахме най-младите таланти.

Тази година за първи път се организират корпоративни щафети в рамките на големите състезания - държавните първенства в Бургас и в Пловдив. Има ли бъдеще тази инициатива?

Корпоративната щафета е чудесна възможност за един различен тип тийм-билдинг. Единственият начин да изпиташ истинската емоция от едно състезание, е да застанеш на старта. Чрез корпоративната щафета Българската асоциация по триатлон дава възможност на повече хора, практикуващи един или два спорта да усетят духа на триатлона. Може пък така да се запалят, че да участват в цял триатлон на следващо издание. Правилното планиране на състезанието и цялата подготовка свързва участниците и извън работно време, което неминуемо ги сплотява като екип, както в работна среда, така и в ежедневието.

Какво би привлякло ангажирани хора от бизнеса, за които всичко е разграфено по часове, в състезание с такава продължителност и трудно предвидим финал?

Триатлонът е предизвикателство за всеки дръзнал да опита. Да практикуваш три спорта едновременно изисква време, ресурс и известна доза лудост. Anything is possible (в.пр. Всичко е възможно), това е мотото на най-голямата организация за триатлон в света Ironman. А именно ангажираните хора от бизнеса, често се водят от това мото и виждат триатлона като поредното изпитание. Освен с множеството физически и психически ползи, които носи, е и чудесна възможност за социализиране и защо не - шанс за бъдещи партньорства.

Какво бихте посъветвали хората, които тепърва навлизат в този спорт или мислят да пробват?

Моят съвет е да не чакат утрешния ден, следващия понеделник или момента, в който ще се сдобият с пълната екипировка. Всеки един момент е подходящ за старт на подобно начинание. Важно е да забравят идеята за бързи резултати, защото практиката доказва, че това е най-бързият път към контузии и разочарования. Триатлонът изисква търпение, а всяка вложена минута се отплаща по един или друг начин. По отношение на информация, ресурси и тренировки, triathlon.bg предлага значително количество такава и продължава да събира всичко най-важно от света на този спорт. Друг важен момент е правилното хранене и хидратацията по време на тренировки и състезания. Всички се изкушаваме да се натъпчем с пица след няколко часа на колелото и това разбира се е абсолютно нормално, но е добре да се случва по-рядко.

И най-важното.. Да бъдат здрави и да не се отказват, защото най-доброто предстои!

Още от Други спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти