Изпълнителният директор на Ботев (Пловдив) Даниел Сереидо говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Изминалият сезон бе труден за „жълто-черните“, които записаха едва седем успеха в първенството за цял сезон. Да, сред тях победа в пловдивското дерби с Локомотив, както и две над изправения до стената тим на Левски, но все пак доста малко за клуб с такава история. Новата власт в „Коматево“ обаче обещава тотална промяна. Как ще се случи това? Отговорите дава изпълнителният директор на клуба. Той е испанец и има впечатляваща визитка, тъй като преди да акостира под тепетата е бил представител на Ла Лига в Русия и Украйна. Сереидо е довереният човек на руския милиардер Антон Зингаревич, който има амбицията да превърне един от най-обичаните клубове у нас в печеливш проект.
- Здравейте, господин Сереидо! Какво бихте отбелязали за времето, прекарано досега в Ботев (Пловдив)?
- За мен беше голяма изненада да пристигна тук. Градът много ми харесва. Получих тази оферта, след като приключих работата си в Ла Лига. Проведох разговори с господин Зингаревич и реших да се присъединя, защото смятам, че проектът е много интересен. В него има много бъдеще. Приемам го и като предизвикателство, но не крия, че ми е приятно да съм тук. Бих казал и забавление, и приключение, защото проектът е доста труден за изграждане. Мисля, че се справяме добре, постигнахме и първите си поставени цели, свързани с оставането ни в Първа лига и през следващата година. Сега вече следващата ни цел е да подобрим нашето представяне.
- Какво научихте за българския футбол през тези месеци?
- Ооо, страшно много. Никога досега не бях гледал толкова много български футбол. Не съм експерт по българския футбол и не бих искал да кажа, че съм бил такъв. Започнах да го гледам веднага след като получих оферта да се присъединя към Ботев. Познанията ми към вашия футбол се свеждаха до поколението ви от САЩ’94 – Стоичков, Лечков, Пенев. Привърженик съм в Испания на Барселона и напълно нормално следях изявите на Христо. Когато бях малък, той беше един от идолите ми. След няколко месеца мога спокойно да отбележа, че вече знам доста за българския футбол, за отборите, за повечето играчи. Работим върху трансфери на футболисти, анализираме, говорим често с треньора. За мен първенството е интересно. Разбира се, има накъде да се подобри, и тук е едно от моите усилия.
- Работили ли сте по трансфер на български играч в кариерата си?
- Всъщност, не. Работата ми преди не беше свързана с трансфериране на играчи. Работата ми беше повече административна. Занимавах се с бизнес развитието на Ла Лига.
- Какво ви накара да почувствате удовлетворение през тези месеци в Ботев и какво – не?
- Мисля, че съм доволен от всичко. Разбира се, имам желание да се развием повече, да сме по-устойчиви в посока приходи и бизнес развитие. Както и да пренесем нашата методология вътре в клуба чрез треньора и анализаторите. Това е нашата цел сега, но ще ни отнеме време да я постигнем. Много съм доволен от привържениците ни и от журналистите. Срещам подкрепа навсякъде и се опитвам да дам всичко от себе си.
- Когато господин Зингаревич пристигна в Ботев, привържениците на отбора се изпълниха с надежда за светло бъдеще. Кога това би станало възможно?
- Създали сме времеви рамки, защото този проект не е кратък. Целите на господин Зингаревич са зададени. Той обеща, че следващата година ще сме конкурентно способен отбор и затова ще бъде отделен повече бюджет за играчи, а от друга страна ще се опитаме да генерираме повече приходи, особено след построяването на стадиона ни, което ще ни помогне страшно много.
- Споделихте, че оставането в Първа лига беше основна задача за отбора миналата година. Каква ще е целта пред Ботев през следващия сезон?
- Не бих искал да обещавам нищо, защото накрая ще останат само думите, но си мисля, че накрая на сезона бихме могли да бъдем след първите шест отбора.
- Ще продължите ли да работите със същия треньорски екип?
- Да, имаме пълно доверие в нашия треньор. Дори при проблемите, свързани с COVID-19 екипът се представи добре. Валентич и екипът му имат нашата пълна подкрепа.
- Какви играчи бихте искали да привлечете – българи или чужденци?
- Не ограничаваме избора си до народността, но би било добре, ако новодошлите имат опит с българската среда, а още по-добре – ако обичат отбора ни. Продължаваме да търсим таланти и в чужбина.
- Смятате ли, че в България отборите ползват прекалено много чужденци?
- Не мисля така. Да, има някои отбори, които залагат повече на чужденците, защото могат да си позволят да привлекат по-силни такива – например, Лудогорец. Други, като ЦСКА 1948 залагат предимно на местните играчи. Никога не съм харесвал правенето на разлика между местни играчи и чужденци. За мен на игрището трябва да бъдат най-добрите играчи, независимо от националността им.
- Договорът на любимеца на феновете Тодор Неделев изтича. Какво ще се случи с него?
- Преговаряме с агентите му, с него и семейство му. Мисля, че сме в правилната посока и нещата ще се развият добре за нас.
- Желанието ви е този договор да бъде продължен?
- Разбира се! Предложили сме му няколко варианта за удължаване. Тодор е звездата на отбора и нашето желание е да остане при нас.
- Другата мечта на феновете е стадион „Христо Ботев“. Кога ще завърши строежът му?
- Това е нещо, което е извън компетенциите ми и не мога да дам отговор. Работим усилено с Общината. Откакто съм тук, чувам различни дати, но официалната информация, която сме получили е, че той ще бъде готов през април следващата година. Силно желая мечтата на феновете ни да сме пак на нашия стадион, да се реализира скоро.
- Какво ще се промени за отбора с новия стадион?
- Абсолютно всичко. Новият стадион ще е сърцето на отбора. Ще бъде напълно различно от това да играем на нашата база пред 3 500 души и да можем да приютим 18 000 наши привърженици на новия стадион. Смятам, че ще ни е от предимство не само икономически – с повечето приходи, реклами и ВИП зони, но и от спортна гледна точка – да се превърне в трудно за превземане място, в средище на феновете ни, където да се чувстват като у дома си. Новият стадион ще заеме централно място в живота на нашите фенове.
- Един от основните проблеми на българския футбол е липсата на нови стадиони. Кой трябва да ги построи – собственикът на отбора или правителството трябва да помогне?
- Знаете ли, отговорът се крие в това – кой има парите да построи нов стадион. Да, най-добре би било един отбор да може сам да си построи нов стадион, но в сегашната икономическа ситуация правителството трябва да помогне и накрая стадионът да остане в ръцете на отборите. Ние полагаме много усилия за нашия стадион, въпреки всички трудности, които срещаме.
- Възможно ли е през следващия сезон да виждаме често на мачовете на отбора господин Зингаревич?
- Да, той идва много често при нас, посети и доста от домакинските ни мачове през миналия сезон и смятам, че и през следващия ще е така.
- Нека да поговорим малко за вас. Получили сте образованието си в САЩ и Австралия. Работили сте в Китай, Русия и Индия. Какъв опит придобихте?
- Мисля, че придобих доста широк опит, не само в спорта, а в различни индустрии. Завърших Спортно право и първоначално започнах работа като адвокат, след това се прехвърлих в частта, свързана с Човешки ресурси в една енергийна компания. Магистратурата ми беше в Австралия. Създадох в Русия собствена компания, свързана със спортна логистика. Малко по-късно получих офертата от Ла Лига и започнах да работя за нея. И накрая, ето ме тук, в Ботев. Работата ми в Китай, в Индия и другите страни беше свързана предимно с корпоративни консултации.
- Как се запознахте с господин Зингаревич?
- Той се свърза с мен. Преди една година не го познавах. Трябваше му човек, който да ръководи проекта му с Ботев. Представих му идеите си и той ги одобри.
- Зингаревич притежава отбори в Европа - как ги развива?
- Знаете ли, Зингаревич притежава един отбор в Европа – Фремад Амагер, както и две академии в Африка, както и един проект за развиване на академия в Русия. Развитието на проекта с Фремад Амагер е много сходно с това на Ботев, но разликата е във фен базата.
- Смятате ли, че България е подходящо място за правене на бизнес?
- Защо не?! Да, пазарът е труден, но смятам, че се върви в правилната посока. Отборите, институциите, държавата трябва да си сътрудничат и в рамките на 10-15 години картината може да се подобри значително. България е в процес на развитие и предлага много възможности.
- Кои са най-успешните проекти, в които сте участвал?
- Много съм щастлив от това как се разви моята руска компания след създаването ѝ. Това е моето дете, моят личен проект. Но съм много доволен и от работата си в Ла Лига.
- А с какво по-точно се занимавахте в Ла Лига?
- Развивах Ла Лига в бизнес насока. Концентрирах се и върху развитието на марката и популяризирането ѝ в чужбина. Изпращахме посланици в 45 страни, които имаха за цел изграждането на бизнес контакти, сключване на договори за ТВ права и спонсорство, както и популяризирането на марката ни.
- Работили сте в Китай. Защо Суперлигата в Китай не стана реалност? Имаше отбори, готови да привлекат Роналдо, Меси, Бейл. Защо се провали всичко?
- Не бих могъл да кажа точната причина, но смятам, че китайският бизнес усети, че надува балона на пазара прекалено много и това можеше да излезе извън контрол. Ако трябва да съм честен, не мога да заявя с точност, защо не се реализира, но смятам, че в Китай футболът се развива (дори ако не става въпрос за професионалния). Във футбола в Китай има много пари, създават се таланти и провал би била прекалено крайна дума. Смятам, че са в процес на развитие и този процес ще завърши успешно.
- Вече имате и опит в България. Какво смятате, че трябва да подобрим, за да повишим нивото на футбола ни?
- Нещата за подобрение не са едно и две – от нивото на съдийство до самия продукт, връзките с феновете, през качеството на стадионите, тема, която вече засегнахме. Трябва да продаваме футбола като един хубав продукт, защото в момента компаниите не предлагат спонсорство, защото не смятат, че продуктът е достатъчно добър за инвестиране. Само когато един проект е добър, той може да привлече фенове и спонсори.
- През последните 15 години четирите най-успешни и с най-голяма фенска база отбора в България (ЦСКА, Левски, Ботев Пд и Локомотив Пд) изпитваха огромни финансови затруднения. Как си обяснявате това?
- Това не е само проблем в България – случвало се и в Италия, и в Испания. В Испания, например, преди десетина години 30 от 42 професионални отбора бяха на ръба на банкрута. Причините са комплексни – липса на приходи, надуване на заплатите на играчите, лошо управление. Смятам, че това е нещо, което може да се случи навсякъде, където ръководството е лошо.
- Смятате ли, че правителството трябва да помогне на големите отбори?
- Мисля, че работата на правителството е различна. Това, с което могат да помогнат е задаването на рамките за работа на отборите. Клубовете са частни институции и трябва да имат своите собствени планове за развитие, които да бъдат подкрепени от зададените от правителството рамки. Ако помагат единствено с пари, то веднага би възникнал въпросът – защо да се помогне на един отбор, а на друг – не? Работата на правителството, на футболния съюз и на УЕФА е да задават правилата. И разбира се, да има кой да ги изпълнява...
- В момента отборът на Левски е в процес на преговори с потенциален собственик от Англия. Смятате ли, че някой може да даде 30 милиона, за да покрие задълженията и след това да започне да развива отбора? Възможно ли е това в България?
- Да, възможно е, но не знам спецификите. Ако говорим по принцип това е възможно. При положение, че планът за приходи през следващите години е достатъчно устойчив. Случвало се е с един добър бизнес план. Левски е голям отбор в България с история и фенове. Не мисля, че е лош избор за инвестиция.
- След провала на идеята за Суперлигата, сред английските отбори се зароди желанието отборите да последват немски модел. На практика в един отбор да няма човек, който да притежава повече от 50 процента от клуба. Кой модел е по-добър – този в Англия и Испания или немският?
- Смятам, че това са два различни модела и привържениците нямат потенциала да изграждат модела на развитие на една компания. Ето, моделът в НБА и на Премиършип са два работещи модела, какъвто е и Бундеслигата. Няма един правилен или грешен модел.
- Преди да пристигнете в България, какво знаехте за футбола ни?
- Както вече ви споделих, не бях експерт по българския футбол, предимно следях испанската лига, защото работех с тях. Знаех за поколението ви от САЩ‘ 94, когато спечелихте четвъртото място. Тогава бях на 14 години, бях и голям фен на Барселона. Идол ми беше Стоичков, но знаех и Любо Пенев и Костадинов в Депортиво. Това знаех. Познавах някои от отборите, но не всички. Доста различно е от Русия, но мисля, че навлизам добре.
- Познавахте ли лично някои български играчи?
- Всичките ми контакти се получиха след пристигането ми в Ботев. След идването ми в България се запознах и лично с някои от бившите ви играчи, например с Христо Стоичков, с Лъчо Танев.
- Националният ни отбор не успява да се класира на голям футболен форум вече близо 20 години. Къде грешим?
- За това стана въпрос - не се създава продукт. Не става въпрос за една грешка, а за липсата на развитие от най-ниското ниво – от децата, от създаването на отбор, от решаването на финансовите проблеми. За да създадете едно ново поколение трябва да се започне от детските школи.
- Живеете в най-стария град в България – Пловдив. Колко време смятате, че ще останете тук?
- Не съм си поставил крайни срокове. Проектът ни е дългосрочен, надявам се да се развие добре и да остана, колкото се може по-дълго тук. Докато господин Зингаревич, играчите и феновете ми вярват, ще съм тук и ще помагам.
- Споделихте, че следващата цел на отбора е да е в Топ 6. Ботев не е ставал шампион от дълги години, кога това би станало възможно?
- Мисля, че трябва да подхождаме мач за мач. Първата ни цел беше да останем в Първа лига – постигнахме я. Втората, зададена от Зингаревич и Валентич – да сме в Топ 6. Нека да я реализираме и тогава да видим какво ще правим следващата година. Не съм тук, за да давам напразни обещания.
- Благодаря Ви много за интервюто!
- Благодаря Ви и аз!