Страхил Попов за националния отбор: Бях огорчен!

Страхил Попов, един от малкото родни футболисти, които играят с успех зад граница в последните години, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той определено не обича светлините на прожекторите и много рядко приема покани за интервю. Но не само прие да гостува в „Код Спорт“, но и да наруши своята почивка като пътува от родния си Благоевград до София, за да застане пред камерата ни. В кариерата си Попов е играл 35 пъти с националната фланелка. Най-силните му мачове са в Лигата на нациите в периода, в който България успя именно чрез този турнир да стигне до бараж за финалите на европейското първенство. Във визитката си има шампионска титла и купа на България с Литекс. Изиграл е общо 156 мача в българското първенство. От 2016 година стартира неговата кариера в елитната турска лига, където е твърд титуляр в своите отбори. Записа 151 мача за 3 години в Касъмпаша и 51 срещи за Хатайспор. Определян е като един от най-постоянните бранители в лигата. А и двата негови отбора бяха хит в първенството като имаха за „хоби“ да пускат кръв на местните истанбулски грандове.

- Казваме „добре дошъл“ на Страхил Попов, който най-после дебютира на терена на „Код Спорт“! В кръга на шегата, трябваше веднъж да не си в националния отбор, за да намериш време за интервю при нас. Как си? Възстанови ли се след тежкия сезон, при положение, че игра 51 мача за твоя отбор? Следиш ли статистиката, според която си в топ 10 по участия през сезона в турската Суперлига? 
- Мерси за поканата! Да ти кажа още почивам, това лято имам една по-дълга почивка, което не ми се е случвало доста отдавна. Радвам се, че ще мога да изкарам една ползотворна ваканция. По принцип следя първенството, знам статистиките. Радвам се за това, което направих тази година. Доста мачове записах, отборът се представи много добре. Щастлив съм, защото годината беше успешна за мен. 

- Как си спрямо асистенциите? В Лигата на нациите беше в топ 3, когато България успя да се класира за баражите – как е в Турция положението? 
- В Турция е добре. Да, не съм в топ 3, но направих 3-4 асистенции и тази година. По-важното е, че действително отборът се представи много добре. Всички – ръководството, феновете са много доволни. Знаете, че в Турция отборите имат доста запалени привърженици. Радостен съм, че си свършихме работата добре. 

- Имаше ли мач с най-опасния съперник в днешно време COVID-19? 
- Имах, да. Срещнах се ноември месец, като бях с националния отбор. Не се разбра, но го изкарах. 

- Леко, слава богу. 
- Да, леко, нормално. 

- Предполагам си наблюдавал пред телевизионния екран контролата на националите срещу Словакия. Отдавна не ти се е случвало между впрочем – как се почувства и как видя мача? 
- Ще бъда искрен – за всеки един футболист е чест и удоволствие да играе за националния отбор. Но в моментното състояние не само на отбора, а и в моето положение, е най-добре да не се състезавам за националния отбор. Радвам се, че все пак направихме равен с отбор, който е участник на европейското първенство. Все пак е контрола, може да се пробват нови неща. Добре почнахме мача, първи 20-25 минути играхме много добре, след това темпото спадна. Но е добре, че направихме равен с участник на Евро 2020. 

- Има ли някаква скрита интрига за това, че не получи повиквателна за трите контроли със Словакия, Русия и световния шампион Франция? Твърди се, че си се почувствал пренебрегнат на лагера през март и си поискал да се върнеш предсрочно в клуба си – каква е истината? 
- Искрено ще кажа как стоят нещата. Те не са от март, а от ноември месец, когато беше квалификацията за влизане в европейското първенство с Унгария. Още тогава почнаха нещата. Ще кажа моята гледна точка каква е, но знаете, че в живота има много гледни точки. Може да не е правилна за друг, но това е моята гледна точка. Ноември имаше много важен мач с Унгария. Знаете, че отборът не бе играл такъв двубой близо 15 години. 2004 г. беше последното участие на голямо първенство. Колкото и нескромно да звучи, за да стигнем до този бараж, мисля, че отбелязахме шест гола в Лигата на нациите, а аз подадох за четири от тях. В този мач г-н Дерменджиев предпочете да пусне Сисиньо. Нищо лошо против момчето или за качествата му, никога няма да кажа нещо лошо за мой колега. Но по принцип във футбола отношенията между треньор и играч за мен трябва да са по-искрени. В този момент в националния отбор имах най-много мачове от всички. Той не дойде една дума да ми каже, защо ме сменя, че предпочита Сисиньо. Както и да е, предпочел е него, но за мен лично да пуснеш човек, който е повикан за първи или втори път пред човек, който има най-много мачове от целия състав и да не дойде да ми каже една дума, според мен не беше нормално. Още тогава усетих една лека горчивина. Минаха мачовете, дойде март месец и новите срещи. Започнахме с Швейцария, доста тежък мач, също и с Италия, всички двубои бяха тежки. С г-н Петров опитахме нова схема да играем, с която досега никога не бяхме играли. Според мен, който и отбор да пробва нова схема срещу Швейцария, много трудно може да се получи нещо. Швейцария има много силен отбор, много добре знаете какви са футболистите им, къде играят и какви са им цените. Пробвахме тотално нова схема. Това са неща вътре от „кухнята“, които хората отстрани като гледат мача, не разбират, но за да сработи една схема, трябва да се практикува много. Както и да е, злощастно загубихме, въпреки че второто полувреме според мен показахме едно добро лице, като изключим първите 15-20 минути, които бяха кошмарни, няма какво да се коментира. След това бяха срещите с Италия и със Северна Ирландия. Тогава изискванията бяха, че ако отидеш в Обединеното кралство, при връщане в Турция имаш десетдневна карантина. След мача с Италия в неделя, беше този със Северна Ирландия във вторник. Де факто, можех да се прибера в Турция най-рано в сряда, заради коронавируса има по един полет, както и да е… Помолих треньора да ми влезе в положение. Все пак три мача за шест дни е много трудно да изиграе някой. Казах му, ако е възможно след мача с Италия, да се прибера, защото имаме следващ двубой с Галатасарай, който е много, много важен за клубния отбор и след това имаше междинен кръг. Ако бях под карантина, щях да изпусна три мача, а в чужбина ако изпуснеш шанса, особено мач с Галатасарай, например не играя, а влезе друг човек, много трудно може пак да захапеш. Казвам моята гледна точка, може би не е правилна за някои, но според мен, при положение, че имаше три мача, можеше да ми влезе в положение, но както и да е. Каза ми: „Добре, тогава, няма проблеми, ще те пусна, но за мача с Италия няма да се събличаш, няма да си в групата. След него може да си тръгнеш.“ 

Това е цялата ситуация. Казах му: “Окей.“ За него си е прав, защото той си мисли, че не съм 100% отдаден на националния отбор. Разбирам гледната му точка като старши треньор, но при положение, че имаш три мача за шест дни, много трудно някой футболист и трите мача може да ги изиграе по 90 минути пълноценно. Това е общо взето цялата истина. След това не сме се чували с треньора, но щом не ме е извикал, явно е преценил, че повече няма да ме вика от това, което гледам по медиите. Твоите колеги сигурно дочуват разни неща и знаят за какво става въпрос. Аз не знаех, след това четох, че повече няма да ме вика. Явно са чули нещо и знаят по-добре от мен. Но няма проблеми, аз съм си взел моето решение. И да беше днес, пак щях да направя същото. Просто мислех, че може да се влезе в положение. Пак ще спомена Сисиньо, нищо против момчето, но след Италия, той също си тръгна, но в медиите нищо не се изписа. След четири дни той игра с ЦСКА, а бяха казали, че е контузен. А за мен по всички медии бяха изписали едва ли не, че се отказвам от България, а това не е истината. Това също малко ме огорчи, защото излизат някакви статии, които не са точно така. Предлагаха ми да се върна в България, за да пропускам карантини, но не знам това как ще се приеме там. Това си е един вид нарушаване на закона – да се прибера в България и оттук да вляза в Турция, не знам как ще стане, какво седи в паспорта, не ми се рискува такова нещо. Но най-лошото беше, че за мен се изписаха разни неща, а при същата ситуация Сисиньо игра за Лудогорец полуфинал за купата с ЦСКА след четири дни и никой нищо не каза. Вече е минало, но не съжалявам, защото това си е мой избор, така съм го усетил.

- Аз ти благодаря за откровението и искам да сменим темата. След четири години в космополитния Истанбул, сега си в 500-хилядния Антакия. Как ти се отразява разликата в мащабите? Липсва ли ти шумът на Истанбул? 
- Да, двата града са много различни. Истанбул е един от най-хубавите градове в Европа, а и не само. Много космополитен град, с големи възможности. Имам чувството, че ако живееш там 30 години, пак не можеш да обиколиш всички места. Действително има голяма разлика от тази гледна точка, но градът, в който съм в момента – Антакия , също е много интересен район исторически. Вече свикнахме с живота там. В началото, когато отидох миналата година, беше много трудно и за мен, и за жена ми. Дойде и коронавирусът, ситуацията беше неприятна, трябваше да седим повече вкъщи. Беше доста трудно и за двама ни, но за щастие всичко премина и тази година беше много хубава. 

- Хатайспор не беше играл в Суперлигата, но още при дебюта си бяхте в играта за квотите за Европа до последно. Какво се случи на финала на първенството? Повече доволно или повече разочаровано е ръководството? 
- Според мен ръководството е по-доволно, отколкото разочаровано от класирането, защото да си призная, дори аз не очаквах отборът да се класира толкова високо. Все пак това ни е първо участие, но ме радва, че отборът не само се класира на шесто място, а и играехме много добър футбол, може би най-красивия в Турция. Според мен в ръководството има повече положителни емоции, отколкото отрицателни, въпреки че до предпоследния кръг бяхме на пето място, което щеше да даде право на участие в Европа. 

- Как е устроен клубът, кой дава парите, играете ли за големи премии? 
- Клубът е не точно общински, но кметът е голям привърженик на спорта и много помага на отбора. Води преговори с различни спонсори, опитва се да намери спонсори от региона и не само. Кметът се занимава много активно, има голяма роля, но финансирането е от спонсори, а не от общината. По принцип в Турция има премии. Като има големи цели, обичат да дават премии. 

- Ще направиш ли някакъв паралел с бившия си клуб Касъмпаша? Там се говореше, че базата е уникална. Каква е приликата и кое е по-различното? 
- Най-голямата разлика е, че единият отбор е в Истанбул, а другият в Хатай. За базата на Касъмпаша има една любопитна история – един от съотборниците ми там е много близък приятел с Н‘Голо Канте. Той му беше на гости, дойде да разгледа и базата. Като говорехме, каза, че и в Челси такава база не е виждал, а в Англия много рядко може да се види. Така че действително малко отбори в Европа имат такава база като на Касъмпаша. Това е също много голяма разлика с Хатай. Естествено, клубът е структуриран по различен начин. Касъмпаша си има собственик – един човек, който отговаря за всичко и дава парите. Но има и минуси, знаете, че и трите гранда Галатасарай, Фенербахче и Бешикташ са от Истанбул и феновете са при другите отбори. Докато в Хатай, не само градът Антакия, а цялата област, която е около 2 милиона души, е за нашия отбор. Има голяма фенска маса.

- Колко хиляден е стадионът? 
- Новият стадион е за 25 хиляди, той е готов, направиха го, но за съжаление тази година не играхме, защото нямаше фенове. Предпочетоха да използваме стария стадион, който е малък, за да може да ползваме новия догодина, когато има фенове. 

- Как се случи така, че в рамките на три седмици разбихте Галатасарай с 3:0 и след това загубихте с 0:7 от Бешикташ? Реално загубата от вас коства титлата на „Чим бом“… 
- Да, ето нещо интересно, дори и да бяхме загубили с 0:4 от Бешикташ, Галатасарай щяха да са шампиони, защото Бешикташ спечели титлата по голова разлика, но във футбола се случват и такива резултати. И много големи отбори са губили с разлика, дори Бразилия е губел с такъв резултат. Не е нещо странно, но беше неприятно, защото бяхме в подем и се случи тази загуба. Както каза, три седмици преди това победихме Галатасарай с 3:0. 

- Тазгодишното първенство на Турция бе много странно с 21 отбора. На какво се дължи този нечетен брой и как се отрази на клубовете пандемията? 
- Тази година бяха 21 отбора, защото по принцип турското първенство е от 18 тима, но миналата година заради коронавируса нямаше изпадащи, а от Първа лига влизат три отбора. Решиха съставите от Първа лига да влязат в Суперлигата, защото има големи финансови постъпления и така ще им помогнат, а пък другите да не изпаднат. Но сега изпаднаха четири отбора и де факто следващият сезон ще е с 20 участника. 

- Преди време за стимулиране на клубовете турската федерация плащаше по 400 хиляди евро на победа – има ли го все още този бонус? 
- Мисля, че го има, да, но не от федерацията, а от ТВ права. Телевизията, която излъчва мачовете, сигурно има някакви договорки с федерацията, но знам, че има доста големи постъпления при победа. 

- Ти си последният български мохикан в турското първенство. Преди години имахме играчи за цял един отбор, а сега си само ти. Защо в Турция не проявяват вече интерес към българските футболисти? 
- Надявам се в бъдеще отново други играчи да излязат в чужбина, защото не само в Турция, в момента много малко футболисти имаме в чужбина. Преди години имахме и в Русия, в Турция, да не забравяме и големи футболисти, които сме имали в топ отборите и в Германия, и в Англия… Дай боже, отново да излязат футболисти в чужбина, защото това е бъдещето, а и по този начин ще се вдигне нивото и на националния отбор, защото за съжаление, нивото в България не е такова, което на всички ни се иска. 

- Да се върнем към твоята кариера. Изградил си авторитет и име в Турция, уважаван си от медиите, нямаше ли през годините интерес от грандовете към теб? 
- На този въпрос не знам как да отговоря. Интерес може и да е имало, но конкретна оферта черно на бяло, не съм имал. За интерес съм чувал да е имало, да, но конкретна оферта не съм получавал. Говорил съм и с преводача. Знаел е, че има интерес от големи отбори. Но не съм получил оферта и щом така е станало, няма как да го променя. 

- Стана дума за треньора ви Юмер Ердоган, той е доста колоритна личност. Легенда на Бурсаспор и през 2010 г. е съотборник с Димитър Иванков, когато печелят титлата в Турция. Тогава Ердоган е капитан на отбора, а Бурса е най-изненадващият шампион в цялата история на турския футбол. В Хатайспор Ердоган пак е с българин в клуба, което е предпоставка за ново чудо – говорили ли сте с него по тази тема? 
- Да, казвал ми е, че е играл заедно с Иванков. Знам, че са били шампиони, което е много голямо постижение за Бурса, помни се до ден-днешен и сигурно ще се помни още дълго. Все още много уважават Иванков в Турция и познават името му. В тази страна хората са много запалени по футбола и помнят футболисти от преди 30 години. Това показва, че и той е оставил следа в Турция.

- Къде са проблемите глобално на българския футбол и какво от турския модел трябва да вземем, за да тръгнем нагоре? 
- Още съм футболист и не знам дали мога да давам такива оценки къде са проблемите, все пак не съм специалист. Но какво може да се вземе от турския модел? На мен впечатление ми правят стадионите и базите. В последните години, между другото, в България се опитват да се оправят бази и стадиони, но все още сме много далече. Мога да дам прост пример – в Турция дори в Трета лига стадионите са по-добри от тези в България. Доста време трябва да мине, за да се оправи, но според мен на първо време е това – ако може да се оправят базите, където тренират отборите и в последствие стадионите. Има и друго, но това вече не зависи толкова от футболните хора. Феновете са много ентусиазирани в Турция, което е много голяма разлика с България. Там хората действително обичат футбола, а тук не се усеща толкова, може би с изключение на Левски и ЦСКА – големите отбори с традиции. Но там всеки един тим, дори и да не е от Истанбул, има много запалена фенска маса, която следи всеки един мач с много голям интерес. 

- След два месеца ще навършиш 31 години – какво още иска да постигне Страхил Попов във футбола и как виждаш бъдещето си? 
- Надявам се да мога да играя на високо ниво, да продължа да играя още няколко години. Това много зависи от живота извън терена също. След 30 години човек трябва повече да се съобразява какво яде и какво прави, защото оказва по-голямо влияние. Целта ми е да продължавам да играя на високо ниво. Не се целя в титли, купи, ако играеш стабилно и на добро ниво, те ще си дойдат от само себе си. Дай боже, ако се отвори възможност, да спечеля нещо или да отида в по-голям отбор. Въпреки че съм на 31, виждате във футбола Ибрахимович, Роналдо и други примери, които са на топ ниво. Разбира се, в друго измерение, играят на други места и с други цели. Но ако човек се труди и е постоянен, нещата идват от само себе си. 

- Ако трябва да избираш – треньор, мениджър или спортен директор, кое ти импонира най-много от тези позиции? - От трите зададени – спортен директор, но все още не знам дали бих се занимавал с това нещо след кариерата ми на футболист. Съвсем различни са трите неща от футболиста. - Мисля, че този избор е още далеко от теб. От „Код Спорт“ ти желаем много здраве и късмет и да не си последният мохикан в турския футбол! - Дай боже! Пожелавам на всички зрители да са живи и здрави! И да имаме повече футболисти в чужбина!

Следвай ни: