Канцлера: Наистина обичам нашите фенове, чувствах се специален, когато скандираха името ми

Новият любимец на феновете на ЦСКА-София – Бисмарк Чарлс гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Ганайският централен нападател донесе купата на България на „армейците“, след като отбеляза единственото попадение във финала срещу Арда (Кърджали) – 1:0. Също през този месец той се разписа и при гръмката победа с 4:1 над Лудогорец.

ЦСКА 1948 би ЦСКА-София и връчи среброто на Локо Пд, Кайседо изпусна дузпа в 95-ата минута
ЦСКА 1948 би ЦСКА-София и връчи среброто на Локо Пд, Кайседо изпусна дузпа в 95-ата минута

Здравейте, Бисмарк! Преди всичко поздравления за триумфa във финала за Купата на България и, разбира се, за вашия гол.

Благодаря ви!

Чувствате ли се като герой?

Първо искам да ви кажа, че София е едно великолепно място, а ЦСКА е огромен клуб, където имах шанса да попадна. И да - аз съм изключително щастлив, че съм тук. И няма как да не усещам гордост, когато всички на стадиона след финала скандираха: „Бисмарк Чарлс, Бисмарк Чарлс“. Най-малкото няма как да не се почувстваш голям. Вкарах победния гол и направих нашите фенове толкова щастливи. Затова наистина се чувствам специален.

Как вкарахте гола? До 85-ата минута Арда играеше изключително стабилно в защита.

Влязох като резерва, както ви е известно. Но не знаете, че преди това от пейката сам си изучавах как играят техните дефанзивни играчи. Бях много фокусиран и чаках да ми се даде шанс за изява. Знаех, че този мач е много голяма работа и че трябва да се спечели на всяка цена. Никой от нас не искаше да се стигне до дузпи, защото там всичко може да се случи. Затова си мислех как бих постъпил, ако попадна в добра ситуация. Трябваше за миг да реагирам и затова наистина бях много фокусиран за момента на истината.

Изглежда вие обичате веднага да стреляте. Има нападатели, които биха се опитали да излъжат вратаря в подобна ситуация. Инстинкт ли е това или обичате просто ударите?

Когато топката стигна до мен във въпросната ситуация, в главата ми за миг изплува: „Просто стреляй във вратата!“ Това беше първото нещо и аз следвах инстинкта. Така се получи хубав гол.

Трофеят беше много важен за ЦСКА. Клубът не бе печелил нищо от пет години. Като чужденец, който е от скоро в отбора, чувствахте ли тази важност?

Вярно е, че съм от скоро, но знаех за тази статистика. В отбора бяхме много, много мотивирани за финала. Знаехме, че трябва да дадем повече от това, което можем. И че се налага докрай да се борим и раздадем за да имаме купата. Всички съзнаваме също, че ЦСКА трябва да играе в европейските турнири и да покажем какво можем на голямата сцена. А това естествено ни даде допълнителна мотивация.

Какво ви каза треньорът Любослав Пенев преди да влезете на терена?

Каза ми: „Бисмарк, познавам те! Знам качествата ти. Просто се успокой и играй, както можеш. Вярвам в теб! Късмет, момче!“. Това още повече ме мотивира и аз дадох най-доброто от себе си.

Защо не играете повече заедно с Джорди Кайседо? Обикновено единият от вас е смяна на другия.

Това не мога аз да го кажа и въобще да го коментирам. Решението е на треньора.

Не си ли пасвате?

Няма никакъв проблем между мен и Джорди. Напротив. ЦСКА е като едно семейство.

Миналата година ЦСКА игра на финала за купата срещу Локомотив (Пловдив) и загуби след дузпи. Но феновете бяха също толкова пламенни като в сряда. Как повлияха те на мача?

Специално мен все едно ме понесоха на криле. При такава подкрепа няма как да не се раздадеш на максимум. Виждах ги и си казвах: „Ах, това е големият ЦСКА! Как само подкрепят! Трябва да изиграя най-добрия си мач!“. Наистина искрено обичам нашите фенове.

Какво почувствахте, когато излязохте за разгрявката преди мача и видяхте трибуните?

Разбрах в колко голям клуб съм попаднал. Не съм се съмнявал и преди това, но гледката беше впечатляваща. Мотивирах се още повече. Малко са отборите, които могат да се радват на подобна подкрепа. В този миг помислих, че не играя само за себе си, а за милиони хора.

Къде държите медала и специалната фланелка, която облякохте за награждаването?

Фланелката я дадох на един от феновете, който слезе на терена. Много ме помоли и не можах да откажа. Медалът обаче вече е у дома.

Имате ли други медали в кариерата ви?

Не, това е първият ми. И затова е много специален.

Как прекарахте нощта след мача?

Не можах да заспя. Бях толкова щастлив. Чувствах се благословен, че съм спечелил първия си трофей с ЦСКА. Мислех си за този прекрасен клуб. Гледах си медала. Просто се наслаждавах на щастието.

Триумф за ЦСКА-София! Бисмарк Чарлс е новият "червен" герой!
Триумф за ЦСКА-София! Бисмарк Чарлс е новият "червен" герой!

Обадихте ли се на семейството?

Разбира се. Семейството е най-голямото нещо в живота ми. А аз за първи път изпитвах такава голяма радост от футбола. И исках веднага да им разкажа какво се е случило всичко … всичко по секунди. Не можете да си представите колко бяха горди с мен.

Имате ли вече финала на запис?

Още не, но ще го имам скоро. Досега гледах само видеоклип с кадри от най-интересните моменти.

Кой момент, освен гола, няма да забравите от мача на стадион „Васил Левски“?

Трудно ми е да определя нещо извън гола. Пет години ЦСКА не беше печелил трофей. Сега съм горд със себе си, че съм направил необходимото това да се случи. Затова ще помня този ден като един от най-щастливите в живота ми. Дано имам още много подобни дни с ЦСКА.

Разкажете ни за вашата кариера. Как започнахте да играете футбол?

Бях много малък и влязох в академията на отбор в моя роден град Берекум в Гана. После ме покани местния тим Берекум Челси, който е един от най-големите в родината ми. Започнах да участвам в мачовете на техния младежки отбор. Докато бях там отидохме в Италия и участвахме на турнира „Вераджо“. Там вкарах три гола и дадох две асистенции. След като се прибрахме в Гана, от турския Галатасарай ми изпратиха покана да отида при тях. Веднага се съгласих. Появи се шанс да играя в Шампионската лига. Но за съжаление се контузих и Галатасарай се отказа да подпишем. Следващата крачка в кариерата ми е Косово. А сега за щастие съм в България и ЦСКА.

Как беше животът в Косово?

Много добър.

Колко гола вкарахте в тази страна?

През първата ми година там играх във Вустрия и вкарах пет попадения в десет мача. На следващия сезон преминах в Трепча. Там показателите ми бяха още по-добри – 16 гола и 5 асистенции.

Кой е най-добрият ви мач там?

Един драматичен двубой срещу Балкани. Поведоха ни три пъти и аз три пъти изравнявах. Накрая подадох головия пас, след който спечелихме с 4:3. Направих хеттрик и бях много щастлив.

Знаехте ли нещо за ЦСКА, преди да дойдете в България?

Кат всяко дете, което обича футбола, съм следил отборите по света. И бях чувал за ЦСКА. Но никога не съм си представял, че ще стигна дотук. Когато дойдох в България, знаех, че съм попаднал в много голям европейски клуб. И че трябва да дам всичко, за да остана.

Политиката на ЦСКА в последните години е да не взема футболисти на проби. Вие сте изключение и трябваше на място да доказвате качествата си. Колко време тренирахте, преди да подпишете договор?

Не съм съвсем сигурен за времето. Три седмици или може би месец. Тогава треньорът Бруно Акрапович, когото много уважавам, ме попита дали искам да остана. След това е говорил с президента и сега съм в ЦСКА.

Кое ви беше най-трудно по време на пробите?

Самотата. Бях съвсем сам, не познавах никого в отбора. Момчетата се опитваха да говорят с мен, да ми помагат. Да ви призная не съм от хората, които говорят много. Затова и се притеснявах. Но минах през този етап и то успешно.

Кой човек ви помогна най-много в този период?

Мога да кажа – всички в ЦСКА. Бяха толкова добри с мен. Даваха ми мотивация да продължавам да давам най-доброто от себе си.

56 Финал за Купата на България: Арда - ЦСКА-София част 1

Кога повярвахте, че ЦСКА е вашият клуб?

Тренирах три седмици с отбора и дойде един приятелски мач срещу Локомотив (София). Мисля, че тогава се представих доста добре. Треньорът беше много доволен от мен и след срещата ми каза, че иска да остана в ЦСКА. Ето в този момент знаех, че съм направил сериозна крачка в моя живот.

Когато дойдохте, Али Соу беше ваш съотборник и любимец на феновете. Как гледахте на неговата конкуренция за място в състава на ЦСКА?

Искам първо да ви кажа, че Али е страхотен човек извън терена. Той непрекъснато говореше с мен, мотивираше ме. Неговите качества бяха страхотни и аз се опитвах да му подражавам. Ще го уважавам до края на живота си.

Вие сте от Гана, а той – от Гвинея. Говорихте ли на тази тема?

Разбира се. Африка е нашият континент и няма как да не я обсъждаме. Много я обичаме.

Сега ваш съотборник е Кайседо. По-добър ли е от Соу?

Не може да сравняваме Соу с Кайседо. Ясно е, че Али е много по-напред. Играл е в много отбори, по-завършен футболист е. Но Джорди също е много силен, респектиращ и се старае всеки ден да се подобрява.

Този месец навършвате 20 години. Животът е пред вас. Виждате ли се като титулярен нападател на ЦСКА?

Това зависи не само от мен, но и от треньора. Негово е крайното решение. Не е мое и така трябва да бъде. Разбира се, не е проблем, ако избере Кайседо. Аз съм още млад и имам да уча.

Пенев беше голям нападател от историята на ЦСКА. Играеше с №9. Показва ли ви на вас специално какво да правите в наказателното поле?

Разбира се. Учи ме много. Знам, че е бил класен нападател. Той разбира, че съм млад и трябва още да се уча. Затова и опитва да добавя различни неща към моите качества.

Кой е най-добрият ви приятел в отбора?

Всички са ми приятели.

Знаете ли, че в историята на ЦСКА има много футболисти от Африка, които са ставали любимци на феновете? Ще се наредите ли сред тях?

Надявам се много. Аз обичам ЦСКА и феновете. Затова обещавам да направя всичко, за да го постигна.

Направихте голяма стъпка в кариерата си с гола срещу Арда на финала. Какво да очакваме сега от вас?

Фокусиран съм върху играта си. Знам, че трябва да давам повече и повече. Надявам се, че хубавите моменти тепърва ще идват и за мен, и за отбора.

19 ЦСКА-София - Лудогорец

Каква е мечтата на 20-годишния Бисмарк Чарлс?

Много обичам Челси. И ако бъдещето ми даде шанс, много бих искал да играя точно там. Мечтата ми е да стигна до някой от най-големите отбори в Серия А, Германия или Англия.

Като фен на Челси, каква е прогнозата ви за финала на Шампионската лига в събота срещу Манчестър Сити?

Много трудно ще бъде. Но вкара ли Челси гол, трудно ще допусне обрат.

Откъде идва името ви?

Чарлс е името на баща ми. Бисмарк е другото ми име.

Знаете ли, че Бисмарк се е наричал един много известен германски политик през 18-и век, който е бил приятел на България?

Не знаех, но със сигурност не съм кръстен на него.

Мислите ли, че ЦСКА ще бъде вашият трамплин за голям клуб в бъдеще?

Да! ЦСКА играе с много силни отбори в Европа. Ако получа шанс да съм на терена срещу тях и ако се представя добре, може би ще имам шанс да отида в някой от тях.

Кой е идолът ви?

Садио Мане от Ливърпул. Страшно много го харесвам.

Да ви кажа няколко имена. Абеди Пеле, Антъни Йебоа, Микаел Есиен и Сами Куфур. Кой е най-големият ганайски футболист в историята?

Няма съмнение – Абеди Пеле. Той е легенда.

Познавате ли някой от тях лично?

Веднъж се срещнах с Пеле в един хотел в Италия. Той беше довел своя отбор там. Аз бях с Берекум Челси. Престраших се да го заговоря. Абеди беше много мил с мен, даде ми няколко съвета. Много добър човек е.

Коя част от вашата игра искате да подобрите?

Желая още да подобря майсторството си при вкарване на голове. Последният удар! Това е много важно. Като нападател трябва да съм умен и да мисля по-бързо. Когато изляза на положение, просто трябва да вкарвам. Това ми е работата и тук трябва да стана по-добър.

Обичате ли да играете в защита?

За мен е важно да съм на терена. Мога да играя навсякъде. Включително и в защита.

Можете ли да сравните живота в Гана и в Косово с този в България?

Гана е моята родина и почти целият ми живот е минал там. Ние сме много мирна страна. Там се чувствам у дома. България е много подобна. Харесва ми София, който е толкова голям град. Благодарение на ЦСКА и тук започвам да се чувствам у дома. Много е спокойно да се живее в София. За Косово също не мога да кажа лоша дума. Там хората ме приеха много добре и беше приятно.

Кое е любимото ви място в София?

Молът „Парадайс Сентър“.

Харесвате ли българската храна?

Разбира се! Най-много обичам да ям ориз, а тук го правите много добре. След тренировка винаги го имам в менюто.

Различна ли е българската храна от ганайската?

Подобни са.

Какво най-много ви липсва тук?

Семейството. Всички са у дома в Гана и не мога да ги виждам.

Колко често си ходите в Гана и от колко члена е вашето семейство?

Нямам възможност често да се прибирам. За съжаление, баща ми вече не е сред нас. Имам петима братя и две сестри, които са при майка ми. Голямо семейство сме.

Ще ги поканите ли в София да ви видят как играете?

Не можете да си представите колко са ми необходими тук. С тях мотивацията ми ще бъде още по-голяма.

Титулярният вратар на ЦСКА-София и още няколко чужденци си тръгнаха преди края на първенството
Титулярният вратар на ЦСКА-София и още няколко чужденци си тръгнаха преди края на първенството

Има ли друг футболист в семейството?

Всички играят футбол. Един от братята ми беше избран в една класация като един от 50-те най-талантливи играчи в света. Само на 17 години е и играе в Бичим Юнайтед в нашето първенство. Вече има куп предложения за нов отбор. Но в момента лекува малка контузия. Когато се излекува, със сигурност ще дойде в Европа. Страхотен е.

Защо не го препоръчате на ЦСКА?

Може да го направя. Той е открит към оферти.

Имате ли вече български приятели?

Още не.

Българите все повече обичат да пътуват, а след пандемията определено ще искат да видят нови места. Бихте ли им препоръчали да отидат в Гана?

Столицата Акра е много красива. Има много места, които си заслужава да се видят. На първо място е плажът Лабади. Много е красиво и спокойно там.

Колко време се виждате в България?

Не мога да гледам в бъдещето. Нека да видим.

Кога приключва договорът ви с ЦСКА?

Подписах за четири години и половина. Остават ми поне още четири.

Ако днес клубът ви предложи още по-дълъг договор, ще го подпишете ли?

Да, защото обичам ЦСКА.

Но обичате на първо място Челси.

А, да, но това е в далечното бъдеще. В момента ЦСКА е в кръвта ми.

Кое е любимото ви първенство?

Английското заради интензитета. Може би там бих играл с най-голямо удоволствие.

В световния футбол има един голям проблем и той се казва расизъм. Бил ли сте жертва?

Не. Никога. Виждам, че футболът се бори срещу този проблем. Понякога си мисля, че за расистите е нормално да обиждат други хора. Явно са си такива. Може би с времето ще научат, че това е нещо много лошо.

Ако срещнете расист, какво бихте му казали?

Че ние сме едни и същи хора. Това е най-важното. Не трябва да дискриминираш никого. Обичай брат си. Заедно сме дошли на този свят и трябва да живеем заедно, без да се мразим.

Още от БГ Футбол

Виж всички