Александър Везенков – за залитането към волейбола, НБА мечтата и българската баскетболна действителност

Българската баскетболна звезда Александър Везенков беше гост в „Шоуто на Николаос Цитиридис“ по bTV, където говори откровено за старта си в баскетбола, срещата с фен, която няма да забрави, живота в Гърция и още куп любопитни теми.

- Обясни ни какво означава да си в Драфта на НБА. 
- От 18-годишна възраст до 21 имаш право да влезеш в този Драфт, където и да е играеш, няма значение. Тези отбори си имат скаути, които идват в Европа и те наблюдават как играеш. Следят те. Имат 60 избора – първи и втори рунд. Оттам нататък всеки отбор, според това какво му трябва, избира от тези играчи от позиция 1 до 60 каквото му е нужно. Аз бях избран в последната ми година, когато бях почти на 22. Можех много по-рано да бъда избран. Имаш право на два пъти да оттеглиш твоето име от Драфта, ако не се чувстваш готов или поради причина, че никой не те иска. Аз го направих на два пъти, което може би беше грешно, беше добро, не се знае. Но, в последната ми година отборът на Бруклин, на позиция 57 ме избра.

- Сега, всъщност си като в процес на изчакване? 
- Да. После, тези мои права отидоха в друг отбор – Кливланд Кавалиърс. Този отбор може да те покани, ако играеш добре или има нужда от теб, но може тези права пак да ги даде на друг отбор. Ти си собственост на този отбор, но нямаш нищо гарантирано. Ти си техен играч, но ако друг отбор от НБА иска да те вземе, трябва да се договори с другия отбор. Но ти нямаш договор в НБА. Моят отбор е Олимпиакос, аз там съм фокусиран. Ако някой ден Кливланд дойде и каже искаме те...

- Ти ще отидеш ли? 
- В този момент не знам. В този момент съм фокусиран върху Олимпиакос, но това е една мечта.

- За всеки баскетболист ли е мечта да отиде в НБА? 
- За всеки един. Когато играеш Плейстейшън като малък, ти си взимаш да играеш НБА и гледаш как искаш да стигнеш там. И във футбола е така. Но не бързам, имам време. В момента се чувствам много добре там, където съм.

- А въобще имал ли си избор в това какво да правиш? Ти си от спортно семейство – баща ти (б.а. Сашо Везенков) е баскетболист, сестра ти е баскетболистка, майка ти също е спортист... 
- В нашето семейство нямаше много избор. Баща ми играеше баскетбол, сестра ми също и аз просто казах, че ще играя баскетбол.

- Кога започна да играеш? 
- На 6 години. Аз от 2-годишен съм бил в залата да гледам баща ми как играе, не помня нищо. После около 11-12-годишен казах, че няма да играя повече, не искам да играя повече, искам да играя волейбол. Баща ми просто ми се обади и ми каза, че имам един ден да си помисля какво ще правя и да му се обадя отново. И аз се обадих и казах, че отивам на тренировка, ще продължа с баскетбола.

- Как ти върви кариерата в Гърция? Доволен ли си от Олимпиакос? 
- Много доволен. Отборът има една традиция, която е много голяма. Играе на много високо ниво. Всичко е добре с треньора ми, с когото работихме заедно в Барселона, със съотборниците ми, които са легенди на спорта. Дано някой ден да успея да направя това, което те направиха и правят. Чувствам се много добре в Атина като град, с моите приятели извън баскетбола.

- А как е с феновете? Разпознават ли те? 
- Там баскетболът за тях е религия, както в Атина, така и в Солун. Дори имам една история. Когато бях в Арис и изиграх един мач много добре...се разхождам, пия кафе, бях на 18. Нали знаеш, на 18 години гледаш някоя мацка, ако мине на другия тротоар. И идва един с мотор и ми вика „Везенков, Везенков, това ти ли си?“ и аз си казвам „Ок, ще му дам един автограф или нещо ще иска“ и той: „А, ти си. Що не си....“ и аз си казах „Е, благодаря“ и отидох на другия тротоар и се прибрах вкъщи.

- На 16 попадаш в големия баскетбол. Вярваше ли, че ще минеш през Барселона, сега Олимпиакос, шансовете за НБА... 
- Като започнах, просто го правех, защото е хубаво да спортуваш и беше хубаво да играя баскетбол с моите приятели. Баща ми ме гледаше. Моето семейство е много важно за мен и като ме гледат просто много се радвах. Но осъзнах лека-полека, че това може да стане моята професия, мога да постигна неща и се мобилизирах. Тренирах по два пъти на ден – преди училище и късно вечер. Просто исках да постигна върха, което не съм даже близо, но всеки ден се целя да постигам още неща и искам да стигна 100% от възможностите си.

- Баскетболът е скъпоплатен спорт, а заплатата със сигурност не отговаря на харчовете на едно 16- годишно момче. Как успяваше да се контролираш? 
- Реално, първата ми заплата е на 18. От 16 до 18 отборът плащаше училището и някои други неща. На 18 години, когато вземеш първата си заплата се чувстваш много горд, защото е нещо, което си направил сам. Вече можеш да си контролираш нещата, които ти искаш. Но моето семейство винаги е контролирало тези неща. Даже, първата ми заплата, влязох в банката и казах, че няма да си я пипам. Заедно с мама го коментирахме и казах, че там ще си остане. Ходех още на училище, така че нямах много големи нужди. Лека-полека това стана моята професия.

- Играеш за българския национален отбор. Имал си възможността да играеш не само за България, а и за Кипър. Нали така? 
- Да. Сестра ми игра за кипърския национален отбор.

- Ти си с двойно или тройно гражданство? 
- Тройно – гръцко, кипърско и българско.

- Защо избра българския национален отбор? Имал ли си шанс да играеш за Гърция? 
- Когато бях на 16 избрах българския национален отбор, защото съм от тук, защото баща ми е играл за българския национален отбор, майка ми е играла за българския национален отбор по тенис на маса. Не като задължение, но просто е гордост да играя за родината. Като станах на 17 и ме видяха в Гърция, да, проявиха някакъв интерес, но никога не са идвали с конкретна оферта. И така играя вече за българския национален отбор, за което съм много щастлив.

- За първи път от 10 години България ще бъде на европейско първенство по баскетбол. Това е голям и вълнуващ момент. 
- Вълнуващ момент, но за съжаление за последния мач, който ни класира аз си бях в Гърция. Не можах да играя, защото Евролигата и националните отбори се карат. Като цяло не си пускат играчите да играят за националните отбори. Беше много вълнуващ момент.

- Можеш ли да направиш прогноза? 
- Много е трудно. Не трябва да летим в облаците. Знаем, че отбори като Испания, Русия, Турция, Грузия можем да ги победим много трудно. Мисля, че имаме шанс. Ако работим здраво следващото лято и се съберем всички най-добри, всички да са здрави, можем да направим нещо добро.

- Каква е основната разлика между гръцкия и българския баскетбол? 
- Мога да започна от българския баскетбол, над който имам някакви наблюдения. Просто работата е малко объркана. Всеки гледа как той да е по-голям, как да постигне успехи, как всички са виновни освен самият той. Вместо да са обединят и да направят нещо добро, клубовете се карат един с друг, съдийството е проблем винаги. Цялата организация и насока на работа не е това, което трябва да бъде. В Гърция, да последните няколко години не е това, което беше, но се опитват. Има организация, има много клубове, на треньорите им се работи много, учат се. Да, има и повече играчи. Баскетболът е много труден спорт, който изисква жертви и не е толкова лесно. Трябва да тренираш, трябва да жертваш собствено време, трябва да има лишения и не знам дали в България сме готови за тези лишения.

- Мислиш ли, че ако беше започнал кариерата си в България, щеше да бъдеш тук, където си сега? 
- На 90% - не! Аз така си го мисля. Както казах, средата е малко объркана, малко с други навици. Не казвам нищо лошо за България, но просто за българския баскетбол има много неща, които трябва да се поговорят и да станат още по-добри.

- В началото на пандемията си дарил 10 000 лева на болницата в Ботевград. Защо го направи? 
- Аз съм си от Ботевград. Както казах, баща ми и майка ми там са израснали. Там имам много приятели, много роднини. Когато започваше пандемията и всички бяха в един шок, никой не знаеше какво става, всичко беше ново, тогава аз попитах баща ми как можем да помогнем и какви са нуждите на болницата. Исках много да помогна на града, в който макар и само през лятото съм там. Мисля, че хората имат уважение към мен, както и аз към тях и исках много да помогна на моя град.

- А сега колко време вече си в България. Сезонът за Олимпиакос свърши. 
- Да, свършихме на 9 април. От началото на този месец съм тук, ще съм тук още един месец. Провеждаме тренировки с моя щаб. Там имам треньор, имам програма за фитнес, лека атлетика и баскетбол. Опитвам се да се подготвя, защото следващият сезон ще е по-труден.

- Трябва ли да е висока девойката до теб? 
- Не. Трябва да е добро момиче.

Снимки: facebook.com/olympiacosbc

Следвай ни: