Пасторе: Шейхът на ПСЖ ме питаше за бъдещите попълнения, беше голяма лудост

Пасторе: Шейхът на ПСЖ ме питаше за бъдещите попълнения, беше голяма лудост

Халфът на Рома Хавиер Пасторе си припомни за своя период в Пари Сен Жермен. През 2011 година аржентинецът беше първият голям трансфер на настоящите собственици на клуба, които платиха за него рекордната по това време за Лига 1 сума от 42 млн. евро, за да го купят от Палермо. Той остана във френския шампион до лятото на 2018 година, когато беше привлечен от "вълците".

Дали това ми донесе допълнително напрежение? Не, то беше нещо много красиво. Бях на 21 години и се превърнах в най-скъпия трансфер в историята на Франция по онова време. Това беше един клуб с огромни амбиции, но не беше същият ПСЖ, какъвто е сега. Това беше много красиво преживяване, защото докато клубът растеше, аз също израствах като човек.  Виждат се плодовете от техния труд - миналата година играха финал в Шампионската лига, а сега им предстои полуфинал. Това е нещо много позитивно. Доста се наслаждавах на престоя ми в клуба, бях във възраст, в която израснах напълно. 

Преди да отида в ПСЖ италианските грандове се интересуваха от мен - Ювентус, Интер и Милан. Срещу Интер играх финал за Купата на Италия с Палермо. Тогава треньор им беше Леонардо. След мача той ми каза, че може да продължи в Интер или да отиде в ПСЖ като спортен директор, но би искал да разчита на мен и в двата варианта. Така започнаха взаимоотношенията ми с Леонардо, който все пак отиде в ПСЖ. Аз бях на Копа Америка с Аржентина и той ми звънеше всеки ден, за да ме убеди да премина в ПСЖ. Аз обаче не реших в същия месец. Едва след края на турнира разгледах офертите. Един ден сънувах как с жена ми сме на почивка и минаваме покрай Айфеловата кула. Тогава веднага се обадих на моя агент и му казах: "Отиваме в Париж". Когато отидох, президентът и Леонардо ми показаха проекта и играчите, които искат да привлекат. Изпълниха всичко, което ми обещаха.

Клубът бързо и много се промени. През първата година целта беше да влезем в ШЛ, за да убедим играчите да дойдат при нас. Ако не се класираш за този турнир, става трудно. Изпълнихме целта и през лятото започнахме да търсим футболисти. За мен беше много красиво да съм в един отбор с играчи като Дейвид Бекъм, Марко Верати, Единсон Кавани, Златан Ибрахимович, Тиаго Силва и Есекиел Лавеци, които бяха играли в големи клубове. Беше емоционално. Промени се състезателният дух, трябваше да печелим, да печелим и да печелим. Те ни помогнаха много в нашето развитие.

С моите съотборници почти живеехме заедно. На всеки два-три дни ядяхме в дома на някого или вечеряхме навън. Бяхме много задружен колектив, защото доста от нас бяхме дошли от Италия и не говорехме френски, който ни беше малко труден. Направихме си превъзходна група. На тренировките гледах Ибра какво прави. Това ме накара да израсна много, защото той постоянно се състезаваше. Златан е човек който много мотивира, както се вижда и сега в Милан. Лавеци? Той беше много важен за ПСЖ не само заради представянето си на терена, но и защото беше част от колектива в съблекалнята. Беше медиаторът между французите и останалите. Канеше всички на вечерите и ги организираше. Той беше човек, който сплоти много отбора, което допринесе с много да първите ни трофеи.

Да, разбира се, че имах взаимоотношения с шейха на ПСЖ. Аз бях първият дошъл. Много играчи бяха привлечени, но доста се говореше за мен заради цената, за която ме бяха купили. Хората на шейха, президентът Насер Ал-Хелаифи или самият шейх ме питаха за играчите, на които щяха да се обаждат. Дали ми се струват добри, или не. Имах голяма връзка с тези хора, винаги съм го приемал за нещо естествено, но всъщност си беше голяма лудост. Говорех си с краля на Катар, с главата на една страна, но той беше много млад и ми беше като приятел. Говореше ти по много естествен начин, не можеше да го видиш по друг начин. Все още си общувам с тези хора и ми беше приятно да бъда част от клуба. Оттам винаги ми благодарят, както и аз на тях. За мен да отида беше много добро решение.

Лионел Меси винаги са го искали, всяка една година. Но винаги са знаели, че Меси е много трудна карта и че трудно ще го вземат. Въпреки това винаги са го искали. На шега ми казваха да го убедя, както направих с Анхел Ди Мария. На тях двамата им говорех колко е хубаво да живееш в Париж и колко е добър отборът, но в крайна сметка пристигна само Анхел. Меси, Ди Мария, Неймар и Килиан Мбапе са футболисти, които ти е забавно да играеш, това беше наслада. Даваш им топката и знаеш, че те ще ти я върнат. Много се наслаждавах на това да играя с Марко Верати и Тиаго Мота. 2015-а беше една от най-добрите ми години, с тях имах много добра връзка. Играчи като Мбапе, Неймар, Кавани и Ди Мария са синоним за гол. Даваш им топката и следва гол", разказа Пасторе пред AS.

Още от Футбол свят

Виж всички