Алпинизъм и свръзка

Алпинизъм и свръзка

Николай Петков е роден през 1958 г., алпинист и катерач. Изкачва Еверест два пъти - в рамките на националните експедиции през 1984 (последното успешно изкачване на Западния гребен и слизане по Югоизточния гребен) и през 2004 г. по Североизточния гребен. През 1997 г. прави първото българско изкачване на осемхилядник в алпийски стил (Дхаулагири, 8167 м). През 2006 г. се качва на Нанга Парбат (8126 м.), Гашербрум I (8080 m). Има редица изкачвания по катерачни и алпийски маршрути в Хималаите, Каракорум, Памир, Тяншан, Андите, Аляска, Йосемити, Килиманджаро, Кавказ, Алпите и т.н. Дългогодишен председател на Българската федерация по катерене и алпинизъм, сега неин зам.-председател. Ето неговият коментар в специализирания сайт climbingguidebg.com

По повод на спукалия се балон на комерсиалната зимна експедиция до К2, която се провежда в момента, чета следното нещо като коментар: "Трябва или не трябва да има алпинисти? Трябва или не трябва да умират млади и жизнени хора?" Този, и други безброй много постове в интернет в последните часове и дни, както и в националните телевизии, ме мотивират да напиша, надявам се скоро, анализ и гледна точка на случващото се. Въпросите на широката общественост, на които медиите не отговориха, са много:

Ужас! Търсят Атанас Скатов под връх К2, след като полетял заради скъсано въже
Ужас! Търсят Атанас Скатов под връх К2, след като полетял заради скъсано въже

Кой наду(ва) балона? Ролята на медиите в България и по света относно отразяването на алпинизма, шерпите - израстване и падение. Какво е алпинизъм? Защо се връщат огромните тежки експедиции под абревиатурата "комерсиални"? Какво е комерсиална експедиция, клиент, отношения? Защо медиите отразяват като постижение изкачвания по нормалните пътища в рамките на тежките комерсиални експедиции? Какво значи да използваш допинг (кислород)? Без кислород ли е изкачването на връх, при който всички наоколо, вкл. парапетите, са поставени с кислород? Какво означава да имаш персонален шерп? Какво са колекциите от... върхове?

/Николай Петков във facebook, 5 февруари 2021 г./

Откриха тялото на Атанас Скатов
Откриха тялото на Атанас Скатов
Има алпийска общност в България. Тя се състои от хора, които извървяват своя път - за някои по-кратък, за други по-дълъг. Едни прекратяват алпийската си "кариера" (дайте идея за по-добра дума, че да махна кавичките), защото решават, че са поели достатъчно риск. Други - защото животът и проблемите ги притискат. За трети така решава Планината.
Всеки един обаче започва от някъде - повечето с начален курс по катерене или алпинизъм. Има и самоуки. В интернет е пълно с информация, но по-добрият вариант е квалифицирано обучение. Защото всеки пропуск по-късно се заплаща скъпо.
След това започва алпийският път. За него трябва свръзка. Алпинизмът е колективно занимание, по-точно занимание по свръзки. Има солови изпълнения, но те са тема на друг разговор - мотивация, кой ги прави и т.н.
Не скъсано въже е причината за смъртта на Атанас Скатов
Не скъсано въже е причината за смъртта на Атанас Скатов
Свръзката е сакрално нещо. Не само въжето свързва хората в нея. Те изживяват съвместно неща - и хубави и лоши, понякога трагични. Не е чудно защо връзките, създадени в свръзките, понякога са по-дълготрайни от семейните такива.
Когато съм започнал да се занимавам с алпинизъм, съм си представял катерене, стени, върхове. КАТЕРЕНЕ. Доста по-късно взе да се казва "катерене и алпинизъм", преди "алпинизъм" беше достатъчно. Същото е и с тези, започнали преди мен, и с тези след мен. Така се е формирала българската алпийска общност. Развитието на всеки един в нея копира развитието на самата общност - започват изкачвания на основните ръбове и стени в планините в България, после изкачвания на стени и ръбове в Алпите, след това погледите се насочват към Кавказ и по-високите планини.
Българският алпинизъм има епична и славна история, в която понякога плановете и реализацията са били много мащабни. Изпълнението, макар и белязано епизодично с трагични инциденти, може да носи само гордост. В Непал и Пакистан споменаването на българските алпинисти ставаше с уважение. Не само заради експедицията през 1984 г. по Западния гребен на Еверест.
Атанас Скатов е 11-ият българин, намерил смъртта си в Хималаите
Атанас Скатов е 11-ият българин, намерил смъртта си в Хималаите
Винаги във високите планини постиженията на българи са правени от групи или свръзки, сработени преди това по българските алпийски обекти. Та, дали е случайно, че последните инциденти, при които загинаха четирима българи, станаха в комерсиални експедиции, в които те бяха сами, по-точно тръгнали сами от България?
- Петър Унжиев (1970 - 2010) - умира в палатката си в лагер 2 на К2 по реброто Абруци на 18 юли 2010 г.
- Боян Петров (1973 - 2018) - загива на 4 май 2018 г. над последния лагер, вероятно при подхлъзване, при опит да изкачи Шиша Пангма.
- Иван Томов (1984 - 2019) - умира на 17 май 2019 г. в палатката си в лагер 4 на Лхотце, след изкачване на върха предишния ден.
- Атанас Скатов (1978 - 2021) - загива при падане от около 7000 м на К2.
Моето убеждение е, че всяка от тези трагедии вероятно е нямало да се случи, ако тези хора са действали в сработена свръзка. Имал съм контакти с всеки от тях, ще направя кратка ретроспекция.
Приятелката на Скатов: Пламналият ми панталон беше лош знак
Приятелката на Скатов: Пламналият ми панталон беше лош знак
Пешо Унжиев се "спусна с парашут" директно с желание да изкачва високите върхове. Беше приятел с Кристина Георгиева и по някакъв начин се свърза с мен за кратко обучение. То беше наистина кратко и недостатъчно - в залата в НСА показване на рапел и други похвати за работа с инвентара. Имахме разговори за екипировката, височината и т.н. Той обаче имаше страшното самочувствие на неколкократен победител в Обиколката на Витоша. Имахме даже една съвместна тренировка по Лалето (аз бях със ски и колани, Пешо ситнеше нагоре с обувки). Набра доста преднина. Но това не ме убеди, че има подготовката (цялостна) за високата планина. Обяснявах му, че там понякога става много бързо много опасно. Казвах му това, което съм казвал многократно и в курсовете, които съм водил. Че трябва да може да катери и действа по терени, много по-трудни от маршрута, който ще следва. Защото един инцидент или действие в нетипичната за експедицията ситуация може да изисква катерене или откатерване, при това без осигуровка, по скали и лед, без никакви въжета. За това трябва много опит, много изкачвания.
Така или иначе замина. Първо на Манаслу, после на К2. Какво обаче мога да кажа извън емоцията? Той имаше пари, не беше зависим от спонсори. Не искаше и медийно внимание, или поне не преди да направи нещо значимо. Стана ми криво, че Пешо си отиде в самота, изоставен от личния си шерп в лагер 2 на К2. След няколко месеца, през март 2011 г., с Кристина Георгиева направихме маршрут в Рила, който кръстихме "Мечтата на Пешо".
През 2018 г. загина Боян Петров. Предприема самотна атака на Шиша Пангма при влошаващо се време, когато всички слизат надолу. Минават няколко дни, докато се видят следите, по които можем само да гадаем какво се е случило. Една отворена палатка, намерена от Сергей Бершов, и спален чувал в нея. По-късно, при облитане с хеликоптер, са направени снимки, на една от които се забелязват следи по склона и малко по-надолу от края им - петно в снега. Така или иначе Боян не се завръща в палатката.
При Боян, или Съни, както е популярен в средите, съществуваше необходимият алпийски опит, макар и да нямаше изкачвания на някакви много големи стени. При него обаче имаше склонност да "изчезва" и да прави солови изпълнения, въпреки че се намира в група. Такъв беше и случаят при съвместното ни изкачване на Гашербрум 1 през 2009 г. Тогава, обикаляйки сам по ледника, беше пропаднал в цепнатина, за радост с щастлив край. После при първия опит за изкачване тръгна от щурмовия лагер нагоре, при положение че времето се разваляше, и пак създаде рискова ситуация (върна се по някое време). Следващите си изкачвания прави предимно в рамките на комерсиални експедиции с готови парапети, но не използва допълнителен кислород и шерп. Медийният интерес, мисля, не му се отрази добре. В крайна сметка липсата на партньор и бързането да отиде на Еверест веднага след Шиша Пангма е една от предпоставките за трагичния изход.
На следващата година, 2019, загина Иван Томов от Русе. Спомням си с най-голяма симпатия за него, макар че съм имал комуникация само по интернет. Пак приятел на Кристина Георгиева. Следях с интерес пътешествията му, защото след всяко едно пишеше много интересни разкази за преживяното. Иван живееше в чужбина и финансираше участията си в експедициите, в които се включваше, със собствени средства. През годишните си отпуски. Симпатията към това, което прави, идваше и от факта, че той се стремеше към максимално чист стил, доколкото е възможен в една подобна комерсиална експедиция. Без личен шерп, без използване на кислород, изнасяне на багажа със собствени сили. Въпреки това у мен тегнеше усещането, че отново опита той набира директно във високата планина, без преди това да има така необходимите изкачвания на по-ниско и по-трудно. Прави два опита на Нанга Парбат, като при единия оцелява след клането на участници в експедицията, понеже се намира в този момент нагоре. На Лхотце може би изходът нямаше да е фатален, ако имаше близък човек до него в палатката на лагер 4.
Трагичният инцидент със Скатов е само отпреди няколко дни. И той, като Петър Унжиев, пристъпва без алпийски опит направо към високите върхове. Контакт с него имах през 2013 г., когато в АК "Планинец" проведохме зимен курс, в който Скатов беше включен по негова молба - тогава направихме компромис и го допуснахме, въпреки че условието за участие беше успешно завършен курс начално обучение. Не знам някой после да го е виждал на алпийските обекти. Лошото при него е, че се събраха в едно и други неблагоприятни фактори - преекспониране от медиите плюс ангажимент към спонсори, за да плати участието си в експедициите.
Екипът на Атанас Скатов: Експедицията му на К2 не бе неуспех, а бе пример за сила, вяра, борбеност и упоритост!
Екипът на Атанас Скатов: Експедицията му на К2 не бе неуспех, а бе пример за сила, вяра, борбеност и упоритост!
Има вече разни версии защо Скатов е паднал. Тъй като е ясно, че никой не го е бутнал - става дума за грешка - или техническа с превключване на въжета, или грешка при откатерване, или използване на старо въже, което се е скъсало. Едва ли има значение, когато човека го няма. Грешки правят и опитни алпинисти, особено на слизане.
За участието на Скатов в комерсиалната зимна експедиция на К2 основният въпрос е: Защо е бил там? Защо въобще трекинг агенцията Seven Summit Treks организира зимна експедиция за клиенти на трудния и за лятно изкачване К2? Всички се опасявахме от нови жертви. За съжаление една от тях е от България.
Агенцията е непалска и се движи от шерпи. Ролята на шерпите в съвременния височинен алпинизъм, в комерсиалните експедиции, в тази експедиция и въобще заслужава повече внимание, надявам се, предмет на друг коментар.
Защо медиите да са фактор ли? Те допринесоха за това да окачествяват изкачвания по оборудвани с въжета до самия връх маршрути, с допълнителен кислород и личен шерп като постижения в алпинизма. Медиите са свързани с намирането на спонсори, но е нормално това да бъде за стойностни алпийски проекти. Не е оправдано в централните новини да слушаме някакви подробности около пребиваването на даден клиент в базов лагер. Обидно е.
Последният човек говорил с Атанас Скатов с потресаващ разказ
Последният човек говорил с Атанас Скатов с потресаващ разказ
Въпросът с медиите и ролята им във веригата спонсор - клиент - медии - комерсиална експедиция - отразяване заслужава повече внимание, надявам се, предмет на друг коментар. Медиите и спонсорите освен всичко друго много се връзват на изрази като "Хималайска корона" или Seven Summits. Наистина ли тези хора си мислят, че продължават делото на Меснер, Кукучка и Виелицки? Които са имали винаги за цел нещо ново, нещо специално при изкачванията. Не знаят ли, че не е важно колко и къде, а как е направено?
След публикацията ми във фейсбук с поставени въпроси получих доста коментари. Например безкислородно ли е изкачване, при което цялата инфраструктура по маршрута е направена с кислород и около теб се движат много хора с кислородни бутилки.
За илюстрация на последното ще дам пример с Меснер. През 1978 г. той и Хабелер направиха първото изкачване без кислород на Еверест. Но в рамките на "кислородна" експедиция. Меснер ясно съзнаваше какво е това - че няма пълна стойност. И направи "невъзможното": през 1980 г.: изкачи върха сам (сам в планината над БЛ), по частично нов маршрут и без кислород, в мусонния период.
Разкрития за закъсалите за пари шерпи взривиха мрежата след смъртта на Скатов
Разкрития за закъсалите за пари шерпи взривиха мрежата след смъртта на Скатов
Алпинизмът е широко понятие, но някои медии при отразяването на експедиции с клиенти го използват и при изкачвания по изцяло оборудвани с парапети маршрути. В Алпите има отдавна подобни осигурени маршрути към върхове, наричат се виа ферата. Направени са за туристи, да популяризират красотите на планината и активността на открито.
Парапетите в алпинизма и в експедициите се използват за групово осигуряване. Поставят се от водачите временно, докато премине групата, или за постоянно - докато трае експедицията. Тъй като са от въже, постоянните парапети трябва да се използват с повишено внимание. Вятърът и протриването в скалата или леда могат да доведат до намаляване на здравината. Много рядко експедициите премахват поставените парапети. Това, освен че е екологичен проблем, води до появата на цели снопове от стари въжета по някои участъци.
Алесандро Филипини за клиентите под К2: Беше прекалено това, което искаха от себе си
Алесандро Филипини за клиентите под К2: Беше прекалено това, което искаха от себе си
Въпросът с комерсиалните експедиции е сериозен. Услугите, които се предлагат, включват парапети до върха, осигуряване на кислород над определена височина, палатки, спален чувал и храна във височинните лагери, личен шерп и др. Някои от услугите са опции и повишават цената. Тези улеснения спомагат да се появяват търсачи на силни усещания, за които се появяват допълнителни опасности - в случаите в които по някаква причина парапетите ги няма, кислородът свърши или палатките ги е издухал вятърът. Движението се затруднява, стават задръствания, бутат си камъни и т.н. (Има сведения че първият смъртен случай на К2 т.г. със Сержи Минготе е бил вследствие на падане на камък.)
Тази статията има единствено за цел да помогне да се осмислят причините за възникване на инцидентите, за да се избягват в бъдеще - от живите. Както и да има етика и по-добър стил при изкачванията.
Сестрата на Скатов: Прикрива се истината за смъртта му, има странни неща около инцидента
Сестрата на Скатов: Прикрива се истината за смъртта му, има странни неща около инцидента
Призовавам за повече смирение в планината и след това в "цивилизацията". Да опитаме да върнем идеалните си цели и постъпки. Да правим и катерим това, което искаме - с почтени средства, а не на всяка цена.

climbingguidebg.com

Още от Други спортове

Виж всички