Роберт Гергов и Александър Чакмаков: До два месеца талантите на ЦСКА може да влязат в своя нов дом

Президентът на БК ЦСКА Роберт Гергов и членът на УС Александър Чакмаков гостуваха в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Няма бъдеще без история - тази максима се споделя от тандема Гергов/Чакмаков. Те имат големи сърца, в които значимо място е отредено за баскетболния отбор на ЦСКА. Вероятно този славен клуб щеше да бъде захвърлен в калта, ако не бяха неуморният ентусиазъм и огромните усилия на двамата не просто да съхранят „армейската“ идея, но и да изградят подобаващ дом за „червените“. Едно малко спортно бижу, в което младите таланти да правят своите крачки напред в играта.

- Здравейте! Изключително ми е приятно да приветствам Александър Чакмаков и Роберт Гергов с добре дошли в предаването „Код Спорт“! Двама съмишленици, приятели, обединяващи ги една-единствена цел – съществуването на баскетболен клуб ЦСКА. Сашо, защо реши да инвестираш в зала за баскетбол, която се намира в бившата спортна школа на „червените“?

А.Ч.: Това е дълга история. В началото възстановихме и два-три пъти ремонтирахме доста по-козметично залата на стадион „Българска армия“, която е под главната трибуна. Но състоянието на стадиона е много лошо, залата е в тежко състояние, тя не търпи повече ремонти, т.е. не може кой знае какво да се направи. От друга страна, чуваме, че има планове за нов стадион, което изцяло ще махне повечето съпътстващи в момента дейности около стадиона, включително и баскетболната зала. Това наложи бързо да се преориентираме към по-голяма зала, напълно независима, която ще гарантира бъдещето на клуба.

- Роберт, кога говори за първи път със Сашо Чакмаков за бъдещето на мъжкото направление на ЦСКА и какво ти каза той?

Р.Г.: Говорим десетилетия с него, но като идея само. „Роби, някой ден ще ти се обадя“. Мислим в една посока, аз се занимавах със съвсем други работи, но през 2012 г. Сашо ми се обади и ми каза: „Готов ли си, Роби, да почваме и да действаме?“ Без да знаем нищо, нямаме нито един треньор, нито едно дете, всичко е заринато, залата е боклучарник, няма клуб. Без да мисля, веднага на секундата му казах „да“ и така почнахме.

 

- Сашо, какво представляваше залата, когато влезе за първи път и това не те ли отказа?

А. Ч.: Още като влязохме на „Българска армия“, беше страшен боклучарник. Има снимки оттам. И в тази зала миналото е още по-интересно – това е стационарен гребен канал, което значи, че някога спортът е бил на много високо ниво, за да може ЦСКА да има стационарен гребен канал. За съжаление, много запуснат и изоставен. Знаехме, че ще се наложи дълга реконструкция и доста финансови средства, така че не съм се отказал, защото знаех какво да очаквам.

- Роберт, кой беше най-тежкият момент от началото на ремонта на залата до сега?

Р.Г: Тежки са последните две-три години. При Сашо така се развиха нещата, че продължава да помага, но с по-малко средства. Голяма част от нещата паднаха върху мен – много повече обикалям институции, приятели. За щастие намирам кой да ми помогне, освен Сашо. Благодаря на всички тези хора! Общо взето, вече дотам докарахме нещата, че като строителство може би до един месец ще я приключим. Вече има много разрешения, бюрокрация, с която надявам се за още един месец да се справим.

А.Ч.: Ако мога да допълня само, че самата зала е изцяло проектирана и с всички специалности, което значи всички видове разрешения в Община Младост и Столична община.

- Сашо, баща ти Нако Чакмаков бе първият капитан на ЦСКА. Мнозина очакваха да помагаш на футбола, а ти избра баскетбола – кое те накара да се насочиш към спорта с оранжевата топка?

А.Ч.: Не знам, аз още от дете като че ли повече обичах да гледам баскетбол. После така се случи, че повечето ми приятели са бивши баскетболисти. Отделно във футбола нещата са доста сложни в България, така че не смятам, че моето място е във футбола.

- Роберт, кога ще могат талантите от школата на ЦСКА да влязат в своя нов дом?

Р.Г: Оптимистичният вариант е до два месеца. Реален е, но има неща, които не зависят от нас, като тези разрешения. Обиколил съм няколко институции, положил съм основата да стане по-бързо. Имаме строителен надзор, много хора ни помагат, разчитам на тях.

А. Ч.: Много неща са. Например ние сме свършили на 95% строителната работа, остават козметични неща. Трябва да се довърши санитарният фаянс в баните и да се включи газта за отоплението на основната зала.

Р.Г.: И да се монтира осветлението.

А.Ч.: Всичко  останало е направено, но си има процес на разрешения, комисии, приемателни и т.н. Да речем, дали сме си работен план първи април. Дано да я изпълним.

- Сашо, като приключиш този проект с новата зала на „червените“, оттегляш ли се от баскетбола и какво ще стане, ако не се намери човек, който да помага на отбора?

А.Ч.: Аз съм обещал на Роберт, че няма да се оттегля, докато не намерим един наистина сериозен спонсор, партньор, рекламодател, кой както иска да помага. Но трябва да видим дългогодишен хоризонт, за да мога наистина да се оттегля. Няма как да оставя Роберт на средата, ще продължавам да помагам и ще вървим към следващия етап на развитие на клуба.

- Роберт, защо ЦСКА няма все още мъжки отбор? Това част от политиката ли е в момента?

Р.Г.: Част от политиката е, да, но политиката е свързана и с финанси. В момента сме добре финансирани за това, което правим – спортно-техническа дейност, всякакви разходи, от нищо не са лишени и деца, и треньори. Но за мъжки отбор трябват много повече финанси. Наистина успяхме да съберем достатъчно пари, за да завършим тази зала. Да не цитирам, но е голяма сума. Можехме да нямаме зала и да имаме мъжки отбор.

А.Ч.: С тези пари можехме даже веднъж да станем първи.

Р.Г.: Да, но това за мен са грешни пари. Аз смятам, че трябва да се развиват момчета, а не да се дават за сърби, македонци, американци за една година, за да станем шампиони. Така че засега сме намерили добри финанси. Предпочитам да си завършим залата. Толкова години говорим за нея. Абсолютен приоритет ми стана да я завършим.

А.Ч.: Има и още нещо – ЦСКА има смисъл да има мъжки отбор, когато е на нивото на първите три-четири отбора. За да има дерби с Левски и да се пълни, като мине рестрикцията с COVID, да може да се напълни някоя голяма зала, има смисъл двата отбора да са относително равнопоставени. Тогава има баскетбол, публика, дерби. Да влезем в първенство, в което да сме спаринг… Примерно гледах Черно море и направо ми стана мъчно. Клубът го има, ама да си осми и да си спаринг на Берое не е интересно за ЦСКА.

- Сашо, кое ще те удовлетвори, след като толкова години отдаде на баскетбола?

А.Ч.: На емоционално ниво бих искал да видя българските отбори да са наистина на едно по-високо ниво, защото за всички години усилия и пари, нито един български клубен отбор не можа да направи никакъв пробив. А видяхме други държави все имат по един отбор, било примерно в Евролига. Също бих искал да видя съвсем различен български национален отбор, въпреки че съзнавам, че качеството на играчите е такова, че отстъпваме реално на водещите тимове. Ако видя български отбори и националният напред, а и дай боже и някои от играчите, минали през школата на ЦСКА, да покажат високо ниво. Роберт може да каже – има едно момче, наш юноша, който в момента е в Естудиантес и се развива много добре. Да видим и други деца. Това би ме удовлетворило. И накрая, ако намерим истински спонсори, ЦСКА се върне и играе дерби мачове и се бори за титли и купи, бих бил много щастлив.

- Роберт, кога националният ни отбор ще играе на голям форум?

Р.Г.: Не е невъзможно съвсем скоро да играе, защото разшириха големите форуми. Вече доколкото знам финали на европейско играят 24 отбора. И сега имаме възможност да се класираме. Ние като играехме, на финалите на европейско бяха 8 отбора и аз имам две участия – станахме седми и осми. Леко проблемно представяне – седми-осми в Европа, а сега се борим да се класираме в първите 24!

А.Ч.: Има една такава закономерност – в България волейболът има много по-големи успехи и естествено дърпа високите деца. Знаете, че баскетбол без високи играчи няма как да бъде. Начинът, по който се развива българският баскетбол, няма такива звезди. При последното класиране в отбора бяха Тодор Стойков и Филип Виденов, който беше играл в Реал (Мадрид), в големи отбори. Сега няма нито един български играч, който може да играе в среден европейски отбор, не говоря силен. Как да се класираш? Сега говорят за последната квалификация, ами то Гърция и Литва играят без основните си състезатели, това са трети отбори. Ако те играят с първите си играчи, ние къде ще се класираме? И какво ще правим на европейското първенство?

 

- Сашо, ти си бизнесмен, може ли от баскетбол да се печели у нас?

А.Ч.: Категорично не. Даже няма защо да развиваме темата. Няма нито една възможност даже, който си дава парите, малко от малко да ги върне. Няма трансфери, няма играчи, от които може да се вземат истински пари нито навън, нито вътре, телевизионните пари са смешни, рекламните са крайно малки, залите са малки, хората не плащат и 2 лева входни билети. Няма никаква теория да се изкарват пари.

- Роберт, защо трудно се намират спонсори за баскетбола? Има ли нещо, което да отблъсква хората с пари да инвестират в един от най-атрактивните спортове?

Р.Г.: Според мен ние не сме в по-различно положение от всички други спортове. Да кажеш, че няма спонсори в баскетбола е пресилено, защото, ако погледнете бюджетите на баскетболните отбори в сравнение с волейболните, където има много успехи, според мен по-малко пари се инвестират във волейбол, отколкото в баскетбол от бизнеса. Просто това е нивото и на икономиката. Такава е ситуацията от години. Във футбола да не би да е по-различно? Големи бюджети, но пак са 10-20 пъти по-малки от големите отбори и чакаме класиране. Така е в България. С 1 млн. лв. бюджет си в първата тройка-четворка. Това са много пари за България. Но с такъв бюджет нямаш шанс на европейска сцена като клубен отбор. Така че с нищо баскетболът не отблъсква, просто това е нивото.

- Сашо, ти беше част и от управлението на федерацията по баскетбол – какво трябва да се промени, за да видим нещо ново, нещо различно от това, което ни се предлага в момента?

А.Ч.: Не знам, трябва повече да се говори за начина на методика, за централизирана подготовка, чужди играчи и т.н., но всяка концепция, която една федерация може да иска да направи, се сблъсква веднага с интересите на водещите три-четири отбора, чийто интерес е да имат по-евтини състезатели отвън, преобладаващо американци, които в голямата си част са не много силни играчи, за сметка на български баскетболисти. А добрите български играчи, които се въртят в България, също са много скъпи. Ако някой иска да се развиваме, трябват някакви радикални промени, методика, която ще централизира подготовката, ще изисква от клубовете да се подготвят по опреден начин, юношески и младежки национални отбори да са цяла година заедно. Трябва да се правят някакви по-различни неща, но за съжаление водещите клубове въобще не разсъждават в тази посока. Не виждам в следващите години българската федерация да направи някакви резки промени, с които да промени състоянието на баскетбола. Роберт може би има друго мнение.

Р.Г.: Не е по-различно. Дълга е темата. Аз се занимавам реално от 8-9 години с детско-юношески баскетбол. Сблъсквам се с много неща, с които не съм съгласен. Нашата идея е да развиваме играчи. Важно е да побеждаваме, но е важно и да научим тези деца на баскетбол, да станат хора. На доста от клубовете им е важно да победят с всякакви средства, защото родителите идват да гледат, пък те трябва да се представят, защото живеят от таксите на тези родители. Много им е важно да бият ЦСКА. И при децата има начини как да си по-слаб, но да победиш. Има правила, които не се спазват. Например малките деца ги вкарваш под коша и им казваш няма да ги гониш отвън, отдолу да не могат да пробиват. И малките с тройки не могат да бият. Има правило, в което трябва да си пазиш човека, но те не го спазват. Това не се следи достатъчно. Малък пример, дълъг е разговорът. Има какво да се подобри, но…

А.Ч.: Стигаме дотам, че ще развиеш някое дете и то на 15 години ще отиде в някой отбор, примерно Баскония, Естудиантес…

- Няма ли начин вие да ги задържите или поне да получите някакви пари за това, което сте инвестирали в тях?

А.Ч.: Парите, които дават и ги получаваме, са страшно малко. От друга страна кое е това българско дете, което ще ти предложат? Примерно има едно момче от Бургас в Реал (Мадрид). Как ще остане в Бургас, като те иска Реал?

Р.Г.: Така е, ние бяхме в същото положение. Имаме Емо Стоилов, който в момента е над 2,10 м на 18 години, играе в Естудиантес. Между най-добрите е в набора си в Европа.

А.Ч.: Децата, които са на 17-18 години, вече се виждат в някой американски колеж, който въобще не е топ американски колеж за баскетбол и родителите знаят, че той няма да стане голям баскетболист, отивайки в този колеж, но ще получи някакво образование и ще отиде в Америка. Тази притегателна сила е много по-голяма, отколкото да остане в нашето първенство, в нашите мънички и мръсни залички. Така че много тежка е битката как да направиш истински играч, как той да остане и как върху него да градиш отбор. Както каза Роберт, страната не е готова за по-големи неща.

Р.Г.: Дори и да не остане, да отиде на място, където ще се развие. Много ясно, че Емо Стоилов няма как да го задържа в момента. Вече е в мъжкия отбор на Естудиантес, играе в испанската лига, всеки път е в състава. Момчето се развива. Хубавото е, че се връща и играе за националния отбор. Доколкото знам, Росен го е предвидил да го пробва в националния тим.

А.Ч.: Има едно момче в Байерн (Мюнхен) и едно в Реал, но те са излезли на 14-15-16 години, защото там си виждат продължението. Не само ние, нито един български клуб не им предлага нищо повече.

- Примерът със Сашо Везенков е същият.

А.Ч.: Абсолютно! Казваме – защо не се върне да изиграе? Ами, няма да се върне да изиграе един мач, защото в Евролигата взима истински пари.

Р.Г.: Той иска, но не може. Това вече е проблемът между ФИБА и Евролига. Те се мерят и не си координират програмата. Когато има мачове за Евролига, отборите не си пускат играчите за националните тимове. ФИБА и Евролига не могат да се разберат.

А.Ч.: Същото е положението и във футбола. Примерно четвъртите в света, един Златко Янков играеше в Билефелд в Бундеслигата, от най-непрестижните отбори. Стоичков беше в Барселона, Лечков в Хамбург, Балъков в Щутгарт. Играеш в топ първенствата, в следствие на което имаш класа.

- Понеже, Сашо, засегна темата футбол, радва ли те това, което в момента виждаш в ЦСКА? Кога ще те видим отново на стадион „Българска армия‘?

А.Ч.: Ходя много често на стадиона, ходя и на мачове, но не обичам да съм в ложите и да ме гледат. Не го разбирам по този начин. От друга страна, на фона на България, ЦСКА в последните години има много стабилен отбор. Не става първи, защото Лудогорец натрупа много голям административен опит, което включва всичко, което искам да кажа. Но ЦСКА скъси много дистанцията в последните години, особено тази. Видяхме много добри игри в Европа, престижна победа над Рома, някои наистина много добри играчи. Смятам, че клубът се развива. Доколко е изцяло обезпечен и как се вижда бъдещето, не съм в кухнята и не знам.

- Какво означава Гриша Ганчев за ЦСКА?

А.Ч.: В момента това е човекът, който дава тотален стабилитет на клуба. Добре, че го има! Без него щеше да се случи, като след Сашо Томов или както в момента е Левски след поредица от управленци. За мен този човек е стабилен, той обича клуба и това се вижда. Обезпечил е всичко от децата до мъжете. Малко хора знаят, че в школата на ЦСКА по футбол не се плащат такси. Има много голям ред и дисциплина. Има сериозен португалец, който отговаря за цялата школа, треньорите са на добро ниво. Виждам, че клубът върви в правилна посока. На фона на Европа дали може да направиш пробивите от времето на големите отбори от 70-те и 80-те е съмнително, просто защото парите и нивото в другите държави е много високо.

- За да приключим с темата футбол – какво би искал да кажеш на баща ти Нако Чакмаков, ако сега е пред теб?

А.Ч.: Най-важното е, че съм се опитал да запазя фамилното име. Мисля, че в годините не съм го изложил. А и това, което му обещах – да се опитам да помогна на любимия клуб, го направих и във футбола с „ЦСКА Завинаги“, и в баскетбола, пък и на други спортове съм помагал. Не се откъснах и не се махнах от клуба. В рамките на възможностите ми, колкото можах, помогнах. Това ми е достатъчно.

- Роберт, коя е най-голямата ти мечта, свързана със спорта?

Р.Г.: Свързана е с клуба – да завърша най-после тази зала. Ако говорим за детско-юношеска част, добре се развива клубът. Имаме отбори от 8-годишни до 19-годишни. С най-големите играем и в „А“ група, което е реалната „Б“ група. Обиграваме момчетата там. Да се преместим в новата зала, да стабилизираме това, което правим долу и дай боже до една-две години да намерим такова финансиране, което да отговаря на ЦСКА и да играем. Треньорите ги броиха – за осем години имаме над 10 момчета, които играят реален баскетбол и са минали през нашата школа, което е голям успех. Не всяка школа прави това. Имаме момче в испанската лига. Но за да им предложим да ги задържаме, трябва да имаме силен мъжки отбор. Така че стабилизация на детско-юношеската школа, там имаме още малко работа, но много повече работа имаме да върнем и мъжкия отбор. Това ще стане като се преместим в залата, вече следваща цел.

- Сашо, мислил ли си за следващото предизвикателство пред теб и с какво ще е свързано?

А.Ч.: Ако намерим с Роберт бързо финансиране, за да мога да се оттегля достойно от спорта…

Р.Г.: Няма да се оттегли, не го слушайте!

А.Ч.: Това, което преди 30 години съм обещал да направя е един малък православен храм. Доста хора знаят, че аз съм голям дарител на Българската православна църква от 30 години. Най-различни проекти и непрекъснато до ден-днешен, но без да се афиширам, но всичко е на парче. Бих искал да направя нещо отначало докрай, разбира се съгласувано с църквата, така че да бъде изцяло в канона. Бих искал да направя нещо, което да остане след мен като „legacy”.

Следвай ни: