Лука Модрич - моята игра

Лука Модрич преди две години бе обявен за най-добър футболист на годината – първият човек от 2007 година насам, успял да изтръгне „Златната топка“ от ръцете на Кристиано Роналдо или Лионел Меси.

Печели европейската купа четири пъти с Реал Мадрид и е капитан на отбора на Хърватия по пътя му към първия му финал за Световната купа.

Бъдещият полузащитник обаче първо трябва да премине през тежко детство. Невинното хлапе започва като пастирче на кози в хърватските планини и помага на дядо си Лука, чието име носи. В първата си и единствена автобиография той разказва, че, когато е бил на шест години, започва войната и дядо му е убит от сърбите, нахлули в региона. Малкият Лука и семейството му минават през бежански лагер, после се установяват в спокойния Задар, а баща му се присъединява към армията.

Въпреки тези мрачни моменти в миналото си, Модрич се превръща в един от най-талантливите футболисти на своето поколение. Сега, когато вече е на 35 години, той е готов да говори за кариерата си в играта, донесла толкова щастие и гордост на семейството му.

Героите ми бяха Звономир Бобан – капитан на хърватския национален отбор и легендарен играч на „Милан“, както и Франческо Тоти. Бях влюбен в маниера на игра на Тоти, в характера му, стойката му и онова, което той олицетворяваше във футбола. Харесвах Бобан заради стила му и постиженията му в играта, когато заигра за страната ни, след като тя получи независимостта си. Спомням си как викахме за Хърватия и специално за него. Той беше моят идол. Щастлив съм, че написа предговор към моята автобиография.

 

Какъв е бил животът му в зона на военен конфликт

Труден беше, както за нас, така и за всички останали. Винаги съм повтарял, че войната не носи нищо хубаво за никого. За съжаление, тя дойде в Хърватия и времената станаха страшни – сирени предупреждаваха за всяка бомбардировка и трябваше да бягаме да се крием в бомбоубежищата. Баща ми служеше в армията и се молехме да се прибере вкъщи жив и здрав. Животът не беше лесен, но нещата просто бяха такива. Трябваше да живеем и да продължаваме напред. Нямахме друг избор.

 

Каква е ролята на трудното му детство, за да остане здраво стъпил на земята

Преминахме през много трудни времена и всичко, което се случваше тогава, караше човек да не хвърчи из небесата и да не се възгордява, когато постигне нещо, да не губи връзка с реалността и да не прави глупости. Моят характер е формиран от ценностната система, която родителите ми са възпитали в мен. Научиха ме да съм скромен, да уважавам другите хора и да почитам възрастните. Такъв бях аз по онова време и след всичко, което ми се е случило и което съм постигнал, се опитвам да остана същият човек.

 

С националния отбор на Хърватия, докато е играч на „Динамо“ (Загреб), побеждават Англия с 3:2 на стадион „Уембли“ и я изхвърлят от Евро’08. Какво е означавало това за Лука Модрич?

 

Чувството да победиш Англия на „Уембли“ бе неописуемо. Вече се бяхме класирали за Евро’08 след предишния ни мач срещу Македония, така че тази последна среща беше само за престиж. Бяхме победили Англия в Загреб с 2:0 и искахме да докажем, че можем да ги победим още веднъж, да покажем колко сме силни. Играхме добре и победихме, като им попречихме да се класират за турнира. Беше страхотно да победиш Англия, в чийто отбор играеха толкова велики играчи като Стивън Джерард, Франк Лампард, Дейвид Бекъм и други. Да ги победим втори път, при това на „Уембли“, бе нещо наистина специално. Това показа, че имаме силен отбор, способен на големи постижения. За съжаление, късметът ни изневери на самия турнир, след като спечелихме и трите си мача в груповата фаза, щяхме да стигнем още по-надалеч, ако не бяхме загубили при дузпите срещу Турция на четвъртфинала.

 

Арсен Венгер е един от хората, които смятаха, че слабичкият невисок футболист не е готов за Премиер лигата, а когато преминава в „Реал“ (Мадрид), Лука е определен в едно проучване за „Най-слабо ново попълнение за сезона”. Такива мнения мотивират ли Лука да покаже на всички, че грешат?

 

Да, точно така разсъждавах, защото през цялата си кариера, дори като юноша, много хора са се съмнявали в мен заради физиката и силата ми. Това продължаваше през цялото време – и когато се преместих в Англия, и когато подписах с „Реал“ (Мадрид). Постоянно се чудеха дали ще успея да се справя с футбола, който играеха там, дали притежавам онова, което е нужно, за да съм класен играч, но на мен не ми пукаше. За мен тези реплики бяха допълнителна мотивация да докажа на всички, че грешат. Не обръщах много внимание на това, което казваха, защото винаги съм вярвал в себе си.

Същото е валидно и за това проучване в Мадрид. Знаех, че съм играч, който може да играе за „Реал“ (Мадрид). Знаех, че ще успея и ще мога да докажа, че мястото ми е в този отбор. То не ми повлия, както и други неща, които са казвали хората. Имах своята цел и нямаше да позволя нещо, което другите говорят или мислят, да ми попречи да я постигна. Вярвах в себе си и в крайна сметка, успях да се докажа, слава богу.

 

 

 С какви чувства Лука Модрич преминава в Реал Мадрид

 

Беше като сбъдната мечта. Когато за първи път научих, че „Реал“ се интересува от мен, се почувствах невероятно. Един от най-щастливите ми моменти беше, когато подписах договора с тях, защото това е най-великият клуб на света. Почувствах се толкова горд и оценен, че са поискали да ме купят. Искам да повторя: това показваше, че се справям добре, че хората, които оценяват качествата, са видели онова, което правя на терена. Денят, в който подписах с „Реал“ (Мадрид), беше специален за мен.

 А в края на първия ми сезон в „Реал“ (Мадрид), когато вкарах изравнителния гол в мача и отборът ни победи „Манчестър Юнайтед“, според мен това бе повратна точка за кариерата ми в Мадрид. Влязох за последния половин час, играх добре, отбелязах гол и победихме „Юнайтед“ с 2:1. Този мач в Шампионската лига бе на възможно най-високото ниво: на „Олд Трафърд“ срещу „Манчестър Юнайтед“ и пред сър Алекс, който написа предговор за автобиографията ми. Беше великолепен момент, след който продължих да израствам в Испания.

 

Кой финал в Шампионската лига е най-важен за Лука

Всеки успех в Шампионската лига е специален, но Ла Десима през 2014 година беше най-важният, защото „Реал“ (Мадрид) го бе чакал от 12 години, беше Десетият, а това е и моето любимо число!

 

Какво казва Зидан на Модрич, когато поема поста мениджър на „Реал“ (Мадрид)

Зидан обича да привиква човек в кабинета си, да му говори върху какво трябва да набляга, как да играе, кое прави добре, кое не прави добре и да се опита да го поправи. Поговорихме си, той каза, че е доволен от мен, че трябва да вярвам в себе си и имам потенциала да спечеля „Златната топка“ в близкото бъдеще. Когато го каза, през главата ми мина мисълта: „Еха, никога не съм се замислял за това”. Когато наскоро пристигнал мениджър ти говори така, това ти вдъхва самоувереност и искаш да направиш всичко за него. Когато той влизаше в съблекалнята, всички се чувствахме невероятно, заради онова, което олицетворява, а сега е наш треньор. Притежава много силно излъчване.

 

Какъв е споменът от момента, в който разбира, че печели Златната топка

 

От „Франс Футбол” ми бяха казали, че ако спечеля, ще ми се обадят около седмица предварително. Играхме в Лигата на нациите срещу Англия на „Уембли“, след което имахме почивен ден и аз реших да останем с жена ми в Лондон. На сутринта, когато се събудихме, видях, че редакторът на „Франс Футбол” ми звъни. Не исках да вдигам телефона, защото не знаех какво да си мисля! Развълнувах се силно и едва не заплаках. Отидох при жена ми и й казах, че са позвънили от „Франс Футбол”, но не съм вдигнал. Тя реагира: „Звънни им ти, човече, веднага“, аз и казах: „Чакай, чакай малко, трябва да се успокоя“.

В крайна сметка му върнах обаждането и той ме информира, че печеля Златната топка. Почувствах се толкова щастлив. Онзи ден бе невероятен. Вечерта бяхме при едни приятели, бях много щастлив, но не можех да кажа на никого – това беше тайна. Исках обаче всички да научат!

 

С какви чувства Лука вдига „Златната топка“ и така слага край на десетилетния дуел между Кристиано Роналдо и Лионел Меси

Това бе удивителен момент, най-великият лично за мен. „Златната топка“ е най-големият индивидуален приз, който съществува. Бях толкова щастлив, че хората са ме избрали за най-добрия играч през годината, защото това са членовете на престижното жури от наградите на УЕФА, ФИФА, капитани, играчи и треньори, както и журналистите, всички те са решили едно и също нещо. Това ме направи изключително горд.

Независимо че Роналдо отстъпи този път, ми изпрати есемес. Когато човек като него ти изпрати поздравителен есемес, това значи нещо, защото той знае какво е да спечелиш „Златната топка“ – печелил я е толкова много пъти.

 

 

Би ли разменил Лука своята „Златна топка“ за победа на Хърватия на финала за Световната купа

 

Това е много лесен въпрос – без никакво колебание: ДА. Разбира се, че и индивидуалните награди са нещо важно, но за мен по-важни са отборните, особено Световната купа. Няма по-голям трофей. Ако имаше възможност да я заменя, бих го направил.

"Лука Модрич - моята игра"

 

Следвай ни: