Йосиф Панов-Пепелянката: Жена ми ме кара да спирам с бокса
Йосиф Панов-Пепелянката: Жена ми ме кара да спирам с бокса
16 ное 2020 | 15:00
12480
0
Боксьорът Йосиф Панов-Пепелянката влезе в класацията за най-атрактивни нокаути за 2020 година. Той е на трето място за победата над Муса Гари (Фр) през октомври в Пловдив. В своята кариера Панов има 18 победи (10 с нокаут) и 3 загуби. Талантът, който се бие в суперполусредна категория, е в серия от 16 поредни успеха. Плевенчанинът се нареди след братята Кубрат и Тервел Пулеви в ранглистата за водещите български професионални боксьори.
- Само на 24 години сте, а вече имате над 20 профимача зад гърба. Каква е вашата голяма цел?
- Не спирам да мечтая и да се опитвам да израсна още повече. Преминах през доста трудности от финансова гледна точка. Живея на 7 км от залата. Налагало ми се е да тичам до нея. Лишавал съм се от много неща. През последните 4-5 години получих помощ от много приятели и най-вече от моя треньор Александър Владимиров. Той започна да търси спонсори. Появяваха се хора с възможности, което позволи да не се лишавам от елементарните неща от сорта на храна и екипировка. Промених се положително покрай бокса. Когато станах шампион на България, навсякъде започнаха да показват уважение към мен.
- Как успявахте да тренирате, след като сте тичали 7 км до боксовата зала?
- Поне 2-3 години го правих. Не беше всеки ден, а по няколко пъти в седмицата. Веднага след това продължавахме с тренировките. Имах пари да пътувам само в едната посока. Или преди, или след тренировка. Дори зимата са спирали хора с колите да ме качат. Отказвах и обяснявах, че тренирам. Филмът "Роки" много ме вдъхновяваше. Нямах представа, че ще стигна до участие в голяма галавечер. През 2017-а беше първото подобно шоу, когато Кобрата се боксира с Кевин Джонсън. Тогава се бих с Борислав Занков в "Арена Армеец". В залата имаше 10-12 хил. души. Около 500 човека бяха от агитката на ЦСКА. Подкрепяха Боби, който е добър боксьор, а аз бях само на 20. Те викаха, а рингът се тресеше.
- Имаше предложение към вас да се биете за европейска титла в Англия. Какво се случи?
- Обади се моят мениджър Васко Алексеев. Каза ми за предложението. Много се зарадвах, защото бях в добра серия. Не исках да изпускам момента, но ни дадоха само три седмици за подготовка. Видях съперника. С моя треньор и мениджър преценихме, че ще трябва повече време, за да съм на необходимото физическо и психологическо ниво. Поискахме дата с малко повече време за тренировки, но засега няма отговор.
- Дано да сме здрави всички. Надявам се на някое голямо предложение. Боксът доста ми помогна. Имам хубаво семейство и всичко, което нормален човек би поискал. С всяка една победа мечтите стават по-големи. Надявам се през 2021 г. да се бия не само за европейска, но и за световна титла. Видяхте как Анди Руис получи шанс да играе с Джошуа за титлата в тежка категория. Той влезе като резерва и нокаутира Антъни.
- Вашата кариера едва не приключи, след като ви изхвърлиха от олимпийския бокс. Какво точно се случи?
- Бях капитан на националния отбор за юноши. Спечелих бронзов медал на едно европейско първенство. Бяхме 13 човека в Унгария. Само аз се върнах с отличие. След това на едно държавно първенство в Плевен играх финал срещу Кристиян Дойчев от Ямбол. Около седем пъти съм ставал шампион на България. Бях доста известен в Плевен. Водех през първите два рунда. В третия ми падна назъбникът. Според новите правила за това се дава официално предупреждение и се отнемат две точки. Не бях запознат с това. Целият град беше в залата. Очаквах да ми вдигнат ръката на финала, но изведнъж казват 3:0 гласа за противника. Вдигнаха му ръката, а публиката започна да се саморазправя със съдиите. Имаше удари. Не помня точно какво се случи. Треньорът в "Спартак" (Пл) Георги Тончев се разплака. Обезумях. Не помня какво съм направил. После ми казаха, че съм обиждал и дори съм посегнал на съдиите. Оттам ме наказаха повече да не участвам при аматьорите в олимпийския бокс. Една-две години не знаех какво да правя. След това стартирах в професионалния бокс.
- Миналата година видяхте смъртта в очите след зверска катастрофа. Автомобилът ви беше обърнат по покрив и качен на едно дърво.
- Наскоро правихме курбан. За малко щях да вляза в една съседна къща на пътя. Щеше да стане много лошо, защото живеят хора. Благодаря на Бог, че ни опази. Отивах към залата с още две момчета. Тръгнахме с 30-40 минути по-рано. Времето беше хубаво, но хлъзгаво. Точно на завоя, през който минавам всеки ден, видях как един лети срещу мен и за малко щяхме да се ударим челно. Карах с 40-45 км в час. За да го избегна, завъртях надясно. Паникьосах се и натиснах газта. Ударих се в един бордюр. Спука се предната гума. Колата скочи. Започнахме да летим. Забихме се в дървета и те спряха полета. Иначе отивахме в къщата. Обърнахме се по капак. Другите бяха добре. А аз 30-40 секунди стоях вцепенен. Благодарен съм, че сме живи и здрави.
- След тренировки и мачове често боксьорите слизат от ринга подути и с контузии. Как се свиква с подобно състояние?
- На мен не ми прави впечатление. Винаги се раздавам на максимум. Правим по две тренировки на ден, а след всяка една от тях съм скапан. На другия ден едва ставам след спарингите. Казвам на съпругата, че ще тренирам по-лекичко, но отново се хвърлям на максимума. Това ми е един от проблемите. Защото често се случва да претренирам. Получават се болки в бицепсите. Ограничава се броят на ударите.
- Боксът е опасен спорт. В последния мач нокаутирахте Муса Гари, който изпадна в безсъзнание. Вече имате две деца. Съпругата ви притеснява ли се, че може да стане беля?
- Не исках да се стига до крайности с Гари. Имах желание да го нокаутирам, но нямах представа, че ще се получи толкова брутално. След този нокаут съпругата ми каза: "Спри, не мога да си представя това да се случи на теб". Засмях се. Отговорих й, че това е рискът на моята професия. Приятели ме питаха какво ще се случи, ако и мен така ме проснат. Всеки си носи отговорност. Подписваме се преди мач. Никога не съм се замислял да се отказвам или спирам. Дано Бог да ме пази от подобни удари. На моето ниво вече са само подготвени момчета.
Българските боксови фенове определиха Йосиф Панов за двойник на Антъни Джошуа. Двамата имат прилика, макар че се боксират в съвсем различни категории.
"След мача през миналата година срещу Иван Николов-Вакича в хотел "Маринела" започнаха да ми звънят приятели. Казват, че много съм приличал на него - призна Йосиф Панов. - Когато бях на лагер на морето, хванах хубав тен и вероятно оттам е дошла приликата. Джошуа е човек, който вдъхновява не само спортистите, но и хората около него."
Въпреки симпатиите към Джошуа Йосиф Панов ще вика за Кубрат Пулев в предстоящата битка за световните титли в тежка категория.
"Това ще бъде велик мач - смята Пепелянката. - Надявам се България да има световен шампион в тежка категория. Кобрата допринесе много за нашия бокс. Организира хубави галавечери в България. Ако не беше Кубрат, не само аз, но и много други наши момчета нямаше да получат шанс за изява."
Йосиф Панов отскоро е горд баща на син, когото кръсти Антъни. Пепелянката има и по-голяма дъщеричка Александра. Тя е кръстена на неговия треньор Александър Владимиров, който е един от най-успешните български боксьори в историята.
"Кръстихме сина на мой роднина от семейството - разказа Панов. - Казва се Атанас, но искахме малко по-актуално име. Антъни ми харесва. Така решихме. Много се радваме, че имаме второ детенце."
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)